1453 лв. е необходимият нетен доход за издръжка към юни, 1/3 от българите работят за до 1000 лева

1453 лв. е необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за работещ, сам живеещ към месец юни тази година. Това е почти колкото за предходното тримесечие – с един лев по-малко. Намаление не е имало от десет години, макар и минимално, което отразява овладяването на инфлацията и по-ниския ѝ темп.

Това каза днес президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на данните от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка към второто тримесечие на тази година. Той посочи, че за периода минимален спад има и за тричленно домакинство с двама работещи и дете до 14 години – необходимият нетен доход за него е 2615 лв.

На тримесечна база спадът е с 0,1 процента. На годишна обаче необходимият доход спрямо юни 2023 г. нараства с 3,6 на сто. За тричленно семейство това са с 91 лв. повече, а за един работещ, живеещ сам, с 51 лева. Спрямо юни 2022 г. увеличението е съответно с 333 лева и със 185 лева.

Към месец май тази година 1,6 млн. от работещите са с доход под заплата за издръжка за един работещ, а година преди това са били 1,7 млн. “За една година хората над заплатата за издръжка са пораснали от 32,6 на 38%, т.е. стават повече работещите българи, които покриват средствата за издръжка, но все още съотношенията не са наполовина, т.е. не сме стигнали и половината работещи да получават необходимите средства за издръжка, но се движим в правилната посока. Затова казваме, че конвергенцията на доходите няма алтернатива – и постоянният ръст на МРЗ, и на СРЗ, и заради горещия пазар на труда, демографията дори”, обясни Димитров.

Около 1/3 от лицата са с трудови възнаграждения до 1000 лв., което предполага, че те са „нископлатени работници“, които захранват категорията „работещи бедни“, посочи зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова. Тя обясни, че основният фактор, повлиял върху заплатата за издръжка през второто тримесечие, е успокоението на инфлационните индекси в глобалната икономика. След като последните две години имахме нарастване на инфлацията, то през второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава тенденция към успокояване, което рефликтира и върху нашата икономика. Стабилизиране има на цените на енергоносителите и на основните суровини, посочи Иванова. На годишна база (т.е. спрямо юни 2023 г.) има намаление от 9,2% на природния газ.

Данните показват, че необходимият доход за храна и обществено хранене към края на второто тримесечие е 572 лв. за едно работещо лице, което са 39,4% от общия разход.

При хранителните стоки има намаление с 0,3%, но на годишна база. Определящ фактор за общото намаление е спадът на цените в групите на:

• Зеленчуците с 6,9% ( доматите са поевтинели с 8,6%, картофите – с 14,6%, зелето – с 30%).
• При яйцата спадът е с 3%, при олиото – с 4,1%.
• При всички останали групи се наблюдава задържане на общите нива. По забележимо е нарастването при групата на Мляко и млечни продукти – ръстът е от 1.3% (сирена с 2,9%, леки колебания нагоре при киселите млека с 1.2%); Заведения за обществено хранене с 1.2%.

На годишна база ситуацията е по-различна. По-високи нива се наблюдават при:

• Месо и месни продукти: ръст от 3,7% на годишна база. При раздел „Обработените меса и колбаси“ ръст от 7,4%.
• Хляб, хлебни изделия и зърнени храни: на годишна база ръст има 2.9%. В групата по-отчетливо е нарастването при ориза със 7,1%. При хляба нарастването на годишна достига 2,2%, а за сухи сладкарски изделия 4,4%.
• Минерални води, безалкохолни напитки има ръст с 5,1%
• Цените на услугите в заведения за обществено хранене на годишна база темпът на нарастването им общо е с 6.7%

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие нараства с 0.1%, а на годишна база има ръст от 4.2%. Задържане на цените на тримесечна база има в основните групи:

• „Електроенергия, газообразни и др. горива“ е с най-висок дял и представлява 19,4% от общо разходите в групата. Намаление на тримесечна база с 0,5%, на годишна база нарастването е с 3,9%. Цената на електроенергията и топлоенергията се задържат на същите нива, но годишна база нарастват съответно с 4,4% и 10,1%. Намаление се регистрира при твърдите горива. За година цената на  дърва за горене намаляват  с 12,7%, въглища  – с 10,9%;
• „Жилищно обзавеждане и домакински уреди“ бележи леки колебания надолу, тримесечен спад има с 0,7%, а годишен ръст с 1,5%. При домакински електроуреди  леки движения нагоре: хладилник-фризер(0,7%), климатик (0,8%), ел бойлер (0,4%)
• „Здравеопазване“ отчита годишен ръст от 5,2%, на тримесечев ръст с 0,8%. Лекарствата задържат ценовите нива на тримесечна база, но на годишна нарастват с 5.4%.
• Лекарските услуги – тримесечен ръст с 2,6%, на годишна база с 6,2%
• „Транспорт“ бележи намаление с 0,2% на тримесечна база, на годишна ръст 4,5%.

При малката потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки като цяло се наблюдава задържане и дори намаление при основни продукти, но степента на намаление не успява да покрие натрупания през последните две години ръст, сочат още данните. Това  създава усещането, че инфлацията не е преодоляна. През юни стоките в нея струват 110,50 лв. спрямо 109,86 лв. година по-рано.

Сравнението с други страни в ЕС показва, че в Испания с една МРЗ тази потребителска кошница може да се закупи 26 пъти, във Франция – 28 пъти, в Нидерландия и Германия – съответно 33 и 31 пъти.В сравнение в България с МРЗ  тези основни 20 продукта се купуват само 8,4 пъти.

Пламен Димитров напомни, че през март МОТ прие дефиниция и методология, по която да се изчислява заплатата за издръжка. КНСБ настоява към нея да се реферират всички иискания за увеличение на заплатите, а не към средната работна заплата. “Независимо каква е властта, трябва да бъдат свикани социалните партньори, за да адаптираме дефиницията за заплата за издръжка на българска почва. Нашата амбиция е до края на годината да имаме одобрена наша национална дефиниция и методология, по която изчисляваме заплата за издръжка и националната статистика да я обявява на тримесечна база, за да могат всички българи да знаят колко пари им трябват, за да живеят приемливо добре по българските стандарти”, каза Димитров.

Той насочи вниманието и към дружа важна тема, която предстои да стане централна при обсъждането на бюджета за 2025 година. Тя е свързана с приетите от ЕК механизми за изработване на структурни икономически планове на държавите членки, като основната цел е фискална консолидация. “Всички държави членки, в това число и България, която има нисък дефицит към БВП, трябва да изпълняват мерки към фискална консолидация. Това за нас е неприемливо. Настояваме страните, които имат дълг над 60 процента спрямо БВП, да прилагат задължително тази фискална консолидация. Това е нормално и разбираемо и засяга предимно старите държави членки. Страните под 60% дълг към БВП трябва да прилагат само текущия дефицит – не повече от 3 процента бюджетен дефицит”, каза Димитров.

Той посочи, че България е сред страните с нисък дълг към БВП – 23%. “Тази принудителна фискална консолидация не е приемлива поради една причина – бюджетните разходи трябва да бъдат намалявани, а това означава най-вече орязване на тези в социалната сфера. Алармираме служебния кабинет да постави тази тема заедно с колегите им от другите страни, които имат същия интерес за текуща корекция на това, което се изисква”, категоричен бе Димитров.

Петър Мишев от ИССИО обясни, че ЕК предлага страните да имат 4-годишни планове, в които се залага стъпка от 0,4 процентни пункта за намаление на структурния бюджетен дефицит. В момента текат разговори с ЕК, които трябва да приключат до средата на септември и тогава ще е ясно коя държава какви стъпки за намаляване на дефицита трябва да приложи. Това е ключово за бюджета за 2025 г., защото от него зависи как ще могат да преразпределят разходите през следващата бюджетна година, обясни Мишев

Димитров посочи, че ако трябва да се намалят разходите с 0,4 % от БВП, това са около 850 млн. лв. на година. Те трябва да се отрежат отнякъде в бюджета и то от собствените приходи и разходи, без средствата от ЕС. Подкрепяме държавата да каже, че това не е нужно, понеже нашият дълг към БВП е нисък – 23%”, каза още президентът на КНСБ.

Той подчерта още, че конфедерацията настоява за:

• Ускоряване на процеса по транспониране на Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне;
• Подготовка на процеса по транспониране на Директивата за прозрачност в заплащането;
• Изготвяне на дефиниция и методология за официално измерване от страна на държавата на „Заплата за издръжка“ по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ
• Като бенчмарк в средносрочен период да се постигне максимално доближаване на МРЗ до ЗИ;
• В Бюджет 2025 да се заложат достатъчно средства за провеждането на обща хоризонтална политика по доходите, която да води до поне 10% ръст на заплатите;
• Подходящи мерки за Рестарт на икономиката – подкрепа на фирмите, които търпят спад на производството поради рецесията в Западна Европа