В разгара на сезона поне половината от хотелите в най-големия български черноморски курорт останаха затворени. Ограниченията за пътуване попречиха на летовниците от северните страни, особено британците, които искат да се възползват от слънчевите лъчи на ниска цена. Слънчев бряг е създаден за почивки на пълен пансион (терминът, който използва, е "масов туризъм"), организирани от туристическите агенции, коментира председателят на Съюза на собствениците на хотели в курорта Пламен Копчев, цитиран от АФП. За да бъдат изцяло заети хотелите, които се извисяват над 5.5-километровия залив с фин пясък, са необходими поне 100 полета на ден, твърди петдесетгодишният специалист. Миналия месец са кацнали едва 400 самолета. Масовият туризъм е "модел, който някои българи отдавна поставят под въпрос и който сега се разпадна", пише АФП. Ударът, който ще бъде нанесен на страната от срива в сектора, ще е силен. Броят на заразените с COVID-19 в България продължава да нараства след разхлабването на карантинните мерки, което според епидемиолозите е станало твърде бързо, отбелязва АФП. Миналата седмица бяха регистрирани между 120 и 290 нови случая на COVID-19 на ден и няколко европейски страни препоръчаха да не се пътува до България, имаше и пик от 330 души дневно късно през юли. Според 35-годишната учителка от Чехия Ленка Свободова хотелът, в който е настанена, е запълнен едва 15 процента. Барът е отворен и това ни устройва, казва тя, придружена от двама приятели. Амбулантните търговци на надуваеми пояси във формата на фламинго, аниматорите, инструкторите: сезонните работници, които са пристигнали в курорта, стоят бездейни. Стотиците подредени шезлонги и тръстикови чадъри не се използват. Оборотът ни спрямо миналата година спадна с 90 процента, оплаква се Неделин Янков, управител на бар на плажа в този курорт, наричан "славянската Ибиса", където младите хора обикновено идват да се забавляват на невероятни цени. Европейските туристи изоставиха Слънчев бряг, а българите са малко, констатира с горчивина той. Никой не би могъл да си представи толкова трагичен срив, който няма прецедент, допълва той. Туристическият сектор осигурява 12 % от брутния вътрешен продукт. Миналата година страната с население 7 милиона души е била посетена от 9.3 млн. туристи, припомня АФП. Сривът е безпрецедентен и "трагичен", казва Пламен Копчев. "Никой от нас не си е представял, че нещо подобно може да ни се стовари." По думите му от над 150 хотела над половината не са отворили, а от работещите много може да се наложи да затворят преди края на сезона. "Масовият туризъм, както го знаем, няма да свърши, но вероятно ще премине през години на нестабилност." За да бъде спасен летният сезон, българското правителство субсидира туроператорите, предлагащи чартърни полети, и отвори врати за туристи от съседни страни, които не са членки на ЕС, както и за израелци и кувейтци, които представят отрицателен тест за COVID-19. Тези усилия обаче не доведоха до желания резултат, пише в материала си агенцията. Българите бяха приканени да прекарат летните си отпуски на родното Черноморие. Те обаче предпочетоха, както и през предходните години, да отидат в съседна Гърция въпреки задръстванията на единствения отворен граничен пункт за тях от Атина и наложените санитарни ограничения, допълва АФП. Според 38-годишната екоактивистка Кремена Ватева, цитирана от агенцията, много сгради по българското Черноморие са построени набързо, без да се мисли в дългосрочен план. Цялото ни крайбрежие е осеяно с вили и сгради, които често са изоставени, казва тя, мечтаейки за море без бетон. Кремена организира поредица от демонстрации за спиране на строителните дейности на малък плаж, граничещ с все още дивото блато Алепу, с богата фауна и флора, разположено на юг от Бургас. Според нея "все още не е късно" да се спаси Черноморието - важното е да се "поправят щетите, които вече са направени". Предстои да се види обаче може ли това да се съвмести с амбицията на България да съживи туризма. Източник: Dnevnik.bg