Според житието й, тя била изключително красива девойка, живееща в град Александрия. Освен красива, Екатерина била и много умна дама, която изучила философията, литературата и особено медицината. Мнозина знатни и богати момци искали ръката й, но тя била решила да се омъжи само за равен на нея по хубост, ум и знание. Майката на Екатерина била християнка, но криела вярата си – по онова време християните били гонени. В покрайнините на Александрия живеел скитник отшелник. Майка й я завела при него, за да й даде добри съвети, именно той я обърнал към познанието за Бог. Една нощ в съня й се явила Богородица и това било моментът, в който Екатерина отдала душата си на християнската вяра, а после станала „небесна – чиста и свята, годеница на Христос“. Ревностно не пропускала да порицае езичниците. Веднъж на един езически празник, пред всички тя рекла на царя: „Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли!…“ За много по-малко по онова време падали глави, но смилен от красотата на Екатерина, царят й предложил половината си богатство, ако тя се откаже от християнството. Извикал 50 мъдреци, за да я разубедят от вярата й, но тя с мъдростта си съумяла да ги накара да отхвърлят езическата вяра и да приемат нейната. Успяла даже да убеди и съпругата на царя в Христовата вяра – за което жестокият цар отсякъл главата на съпругата си. Безсилен пред упоритостта на Екатерина, която успяла за краткото време да просвети много хора, царят заповядал да бъде убита. Около 305 година – паднала главата на едва 18 годишната Екатерина. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина, където два века по-късно монаси намерили мощите й и ги отнесли в манастира „Св. Екатерина“ (Египет).