Излезе докладът от проверката на прокуратурата. Въпреки всички дипломатичности и балансирани замазваници (които вече бяха използвани от всякакви слузести медузи по медии и държавни институции за изопачаване на съдържанието му) присъдата е ясна – в средата на мандата на Цацаров европейските прокурори констатират тоталната липса на борба с корупцията по високите етажи на властта и фрапантната безотговорност на главния прокурор и подчинените му пред обществото по модела „над мен е само Господ (но и Той е прекалено отвратен от мен, за да ми реагира)”. По същество докладът е каталог на мерки за въвеждане на отговорност и външен контрол, чиято сума представлява програма за преучредяване на прокуратурата на основата на изцяло нов модел на функциониране и взаимоотношения с обществото и останалите институции. В превод от еврократски експертите, между другото, препоръчват: – Създаване на специална парламентарна комисия за надзор над главния прокурор, пред която той да се отчита най-малко веднъж на три месеца. – Уреждане на механизъм за отстраняване и независимо от прокуратурата разследване срещу главния прокурор при наличието на данни за престъпление (ау, преврат срещу Цацаров!). – Засилване на съдебния контрол върху прокурорските актове. – Създаване на външен за прокуратурата инструмент за контрол на качеството на работата по конкретни дела с участието на чуждестранни прокурори (висша форма на доверието е не просто проверката, а чуждестранната проверка). – Създаване на вътрешна система на ясно носене на йерархична отговорност, залагане на конкретни цели (targets) в работата на всеки прокурор и обвързването им с реални атестации, отварящи възможност за дългоочакваната раздяла с една част от прекалено многобройните ни прокурори на основание системно несправяне с работата. – Създаване на независима от главния прокурор структура за разследване на корупцията по румънски модел. – Пълно елиминиране на предварителните проверки (мале, какво светотатство!). – Въвеждане на реална прозрачност и – на първо място – публикуване на апокрифните скрижали на вътрешните писма, инструкции и прочее умотворения, които често отменят НПК, Конституцията и ЕКПЧ (Европейската конвенция за правата на човека, бел. ред.). Проверяващите констатират, че прокурорската квота във ВСС не може да бъде реален коректив на главния прокурор, защото е доминирана от персонално зависими от него членове (ама, моля ви, какво значение има това досадно разпределение на квотите?!). Препоръката за изграждане на ясна йерархична отговорност в прокуратурата в противовес на наложената от Велчев (Борис Велчев, бивш главен прокурор, сега конституционен съдия, бел. ред.) „децентрализация”, зад която се криеше единствено опит за бягане от отговорност и скриване на реалната власт, е напълно логична. Ясно се препоръчва независимо разследване на „Яневагейт“ и се споменава липсата на разследване на записите от Банкя (ау, преврат срещу Цацаров и Борисов!). Когато в средата на мандата си като главен прокурор получиш подобна епикриза, изходът е само един – моментална оставка. Цацаров обаче се е вкопчил в тапицирания си стол зад тапицираната си врата и никога няма да си тръгне сам. За всяка една от тези препоръки, в една или друга форма, съм работил преди, по време и след министерстването си. И срещу всяка от тези препоръки Цацаров, Пеевски и всякакви техни пионки водиха и ще водят тотална война. И понеже след краткото замазване по Пеевските медии пак ще се пишат масали как аз съм повлиял на съдържанието на доклада, пояснявам – от текста личи ясно, че ако имаше начин не особено смелите евроексперти биха били щастливи да не правят тези препоръки. Почти всяка от тях е обраснала с всякакви уговорки, балансиращи квалификации и тук-там откровени недомислици. Просто не са имали къде да ходят. И това ние го знаем най-добре: положението е преминало всякакви граници на търпимост. Повече от това от Брюксел не можем да очакваме – дотук бяха. Оттук нататък сме само ние. И въпросът за нас е как да си гарантираме, че в следващия парламент ще има кой да води реалната тежка война за това тези препоръки да бъдат приложени реално, а не да бъдат замазани с поредните имитации. от Христо Иванов