Ирина Бокова имаше реални шансове да оглави ООН, кабинетът и Стефан Тафров я провалиха   - Вие бяхте министър в правителството на Жан Виденов, с какви чувства си спомняте за него? - Жан Виденов беше честно момче, идеалист, аскет, бих казал, малко якобинец. Не обичаше запивките по ресторанти, беше изключително работлив, работеше до късно вечер. Сутрин ни викаше в 7 часа на съвещание. Той искаше при подходящо стечение на обстоятелствата да въведе раздържавяване, в което да участват всички, допринесли за създаването на предприятията. Но Иван Костов отмени всички решения, свързани с боновата приватизация, и даде възможност на тези, които ги оглавяват, и на назначените от тях хора да ги изкупят. Жан се мъчеше да запази всичко добро, което имахме дотогава. Искаше да измисли начин, по който едновременно да има и държавни, и частни предприятия. Когато Черномирдин беше в България, стана ясно, че ние не можем да се надяваме на руснаците, защото те казаха: оправяйте се сами. А на югоизток от нас беше мощната турска армия. По същото време Горбачов разсипа Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор. Виденов беше човекът, който бързо осъзна, че ние трябва да бъдем приятели със силните на деня: Европейския съюз и НАТО. Той направи първите заявки за влизане в Евросъюза и в Северноатлантическия пакт. Негова беше идеята да се създаде валутният борд. Той имаше и поглед, и стратегия, но нямаше житейски и кадрови опит. Много хора не познаваше, понякога вярваше сляпо на това, което му говореха. - Може би е бил прекалено наивен за поста, който заема? - По-скоро беше доверчив. Имам чувството, че накрая от всички страни - и социалисти от цял свят, и западняците го притиснаха до такава степен, че той нямаше повече сили. А и в собствената му партия започна раздор. Групата, в която бях и аз, се оказа малцинство. Затова той подаде оставка, като смяташе, че новото правителство, което ще дойде - смяташе, че ще бъде оглавено от Кольо Добрев - ще поведе страната в правилна посока. - Вие познавате добре г-жа Ирина Бокова, била е ваша съпруга, имаше ли тя реални шансове да бъде избрана за генерален секретар на ООН, ако не бяха вкарали в играта Кристалина Георгиева? - Ние се оженихме, когато тя беше студентка по международни отношения в Московския университет. Тогава бях там кореспондент и основател на бюрото на Комитета за радио и телевизия. Тъй като бе завършила английската гимназия в България, тя не пожела първият й език в университета да бъде английски или руски, които така или иначе владееше, а записа испански и френски съответно като първи и втори език. След като завърши университета, тя знаеше 4 езика. Имаше афинитет към добрата си подготовка. Когато се прибрахме в България с двете деца и с нейната диплома, баща й (Георги Боков - б.р.) вече бе отстранен като главен редактор на “Работническо дело” и член на ЦК на БКП. В началото беше много странно - по улиците срещахме хора, които по-рано тичаха да му стиснат ръката, а сега изведнъж минаваха на другия тротоар. Не я приеха веднага в министерството на външните работи, но след няколко месеца постъпи, и то в отдел “ООН и разоръжаване”. Още с първите си стъпки тя навлезе в проблемите на световната организация. Всяка есен заминаваше с още няколко човека за сесията на генералната асамблея, работеха там в продължение на седмици. Тя познава до последното винтче всичко, което става в механизма на ООН. Бидейки на поста генерален директор на ЮНЕСКО, имаше възможност да се срещне с всички министър-председатели по света, да разговаря с тях на езици, които са им близки. Самата тя, отраснала в тази дипломатическа атмосфера, знаеше всичко, не само проблемите, но и начините за решаването им. Мисля, че беше разговаряла с всички участници в Съвета за сигурност. Всички я бяха уверили, че действително е хубаво жена да оглави организацията, още по-добре, ако тя е от Източна Европа. Освен това тя беше навътре в проблемите на световната дипломация. - Кой пръв започна войната срещу нея? - Мисля, че срещу нея се поведе война преди всичко от германците, които искаха да махнат Кристалина Георгиева от поста й, и от друга страна, от онези среди в САЩ, към които е съпричастен Джордж Сорос и някои други личности. Те използваха мекушавостта на нашия премиер, който е в състояние сутрин да реши едно и друго следобед, и го накараха да постъпи по този начин. Първо, те забавиха предложението за нея, а след това вкараха като троянски кон Кристалина Георгиева, която нямаше никакви шансове. Самата тя се изложи, заемайки този висок пост в Европейската комисия, да отиде да кандидатства, после да се връща и накрая тихомълком да я пратят за шеф на банка. За съжаление провалиха и Ирина, защото виждаха, че правителството не застава сериозно зад гърба й. Някой си Стефан Тафров, когото не познавам лично, бидейки там дипломат, убеждавал всички в ООН колко неподходяща е кандидатурата й. Може ли нашият официален представител в тази организация да се държи по този начин, след като самият той я е предложил! А тя имаше реални шансове. Ирина е много по-добре подготвена от много други. - А може би причина е и ниският международен авторитет на България? - Не е съвсем така, ние сами си го снишаваме. Преди 10-и ноември, докато обикалях света като кореспондент и репортер, разбрах, че към нас се отнасят с голямо уважение и дори страхопочитание, знаейки че ние сме член на Варшавския договор, че икономиката ни е на едно от предните места и наши специалисти работят в много страни. После всички направиха всичко възможно да ни хвърлят в блатото. Вече нямахме собствена физиономия. Спомнете си гафа с Румяна Желева. Ами всичките тези посланици, които взеха да пращат след 10-и ноември! И сега това беше последният пирон, който забихме в ковчега на нашия авторитет. - Не намирате ли, че Европа наистина не дава пет пари за нас? - Защо да дава? Европа изобщо не се интересува от нас, ако може всички мигранти да ги напъхаме в Харманли, Хасково, Странджа, Разград, за тях ще бъде прекрасно. Ние сме разменна монета между Турция и Европейския съюз. Обещават нещо на Турция за наша сметка. - Ще ни отведат ли магистралите на Бойко до Обетованата земя? - Магистралите на Бойко са една далавера. Първо, там много се краде, както ми казаха специалисти, второ, парите идват от Европейския съюз, трето, те нямат никакво значение за нашата икономика. Ние няма какво да превозваме по тези магистрали - заводите ни са почти закрити, затворихме си всички пазари. Как да бъдем туристическа страна, като смляха Черноморието! - Кога, според вас, ще свърши този т.нар. преход? - Това не е преход, а реставрация на капитализма. Прочетете какво пише Маркс за първоначалното натрупване на капитала. Няма по-добра дисекция на капиталистическото развитие от това, което той е направил. Не случайно “Капиталът” се изучава във всички икономически институти на Запад. - Но това не е капитализъм, а грабеж - две поколения построиха съвременна България, а след това всичко, създадено от тях, бе ограбено! - Да, така е, и то от определена каста, независимо от цвета на партийната принадлежност. У нас започна систематично разграждане на икономиката ни под натиска на “приятелски” държави, които казваха: вие си останете келнери и шофьори, а ние ще ви доставяме стоки. В Лос Анжелис съм виждал български стругове и тъкачни станове с електронно управление. Руснаците ни казваха: ние ще ви даваме дървен материал, но вие ще си го сечете сами. Защото лошото правителство на Тодор Живков не искаше да сече българските гори. Гледам сега как се вихри един здравен министър, Петър Москов - договаря се за покупката на апарати за пръстови отпечатъци. Според мен това е далавера. За какво е нужно това в една малка държавица, в която всички се познаваме? Освен ако не става дума за голяма комисиона. - Има ли изход от днешното катастрофално положение на страната? - Често ми казват: България загива. Не съм съгласен. Щом ни има повече от 1300 години, значи сме жилав народ. Трябва да се намери партия, която да стане генератор на идеята за възкресение на България - икономическо и духовно. Има изход. БСП трябва да изработи доктрина за осъществяване на социалната справедливост. Нас са ни стиснали по всички линии - от ПЕС, от ЕНП, от Западна Европа, от САЩ, нас ни командват... Трябва да се намери партия, която да излъчи държавници, които да кажат: хайде да направим ревизия на всичко направено досега. Да бъде истинска национално-патриотична формация, която да намери във всички сфери съмишленици. Някой трябва да бие камбаната. Но ми се струва, че нямаме такава партия и това е свързано с липсата на идеологическа платформа и на национална доктрина.   Интервю на Христо КУФОВ http://www.nabore.bg