« декември 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Още ли биеш майка си, или как не се защитават авторски права

Още ли биеш майка си, или как не се защитават авторски права България Доц. д-р Момчил Георгиев
Неочаквано в спора между сдружението за колективно управление на права “Музикаутор” и Българското национално радио, най-стабилният и мощен платец на права на радиопазара у нас, се изкарва несъглашателен и в нещо виноват войнолюбец, като изкуствено се поставя от другата страна на несъществуваща барикада. Привидно става въпрос за принципи и европейски стандарти, но всъщност зад словесната пушилка на “Музикаутор” ясно се вижда нелицеприятната и губеща професионална и обществена подкрепа теза: “Искаме толкова пари, колкото ние кажем и по начина, по който ние определим.” Впрочем нека отделим тази позиция на част от ръководството от мненията на трезвомислещите членове на организацията (включително и от управителния съвет), които не са давали мандат няколко души да забранят излъчването на творбите им. Това е втори силов опит да се наложи такава теза след опита чрез тарифа, утвърдена от Министерството на културата, да бъде нереално завишена сумата за авторски права, дължима от БНР. В крайна сметка се заплете възел от лични амбиции, финансови претенции, еквилибристика с цифри и евроцитати, свободно боравене със специфична юридическа материя, като в крайна сметка цялото упражнение е на гърба на творците, аудиторията и достъпа до културни блага, каквито са музикалните произведения. Така например предложението на “Музикаутор” от 6.1.2016 г. е пълно и с нови, и с верни неща. Проблемът е, че верните не са нови, а новите не са верни. Любопитно е виждането за равнопоставеното третиране на частните радиостанции и БНР. В представите на авторите равнопоставеност означава уеднаквяване на тарифите. Но истината е другаде -равнопоставеност е да приложиш еднакви критерии при сравняване на радиоиграчите на нашия пазар - аудитория, територия, в мрежа ли са, пазарен дял, обхвати и предаватели, програмни разходи, предавания със социална, образователна и културна насоченост, материална база и архивни фондове от ноти и записи, музикални състави, фестивали и награди и т.н. Тогава ще се види, че БНР неслучайно е най-големият платец у нас, но е и с много разходи в бюджета си, които не произвеждат ефирни програми, а обслужват обществото. В последните години БНР е давало между 2,7 и 3,02% от бюджета си за всички видове права, а за настоящата година е предвидило 3,33%. Кое е неевропейското в тези цифри? Ето за сравнение - 2,7% в Румъния, 2,9% в Холандия (за радио и тв права заедно!), 3,2% в Латвия за ефирно излъчване, 4,5% в Естония (след редукция на сумата за облагане с разходите за архивите, записване на музика и подобни). С еднакви тарифи дисбалансът в заплащането у нас дори ще се увеличи (в Канада обществените радиа дават 3% от приходите за права на радиопазара - в България 43%!). БНР не казва, че плаща страшно много, но се гордее с това, че зачита правата на творците и от 1999 г. е изплатило над 15 милиона лева за права. И декларира, че въпреки същото ниво на бюджета за тази година, предлага повишение с 20%. Във връзка с прокламираната равнопоставеност възникват и много други въпроси: Ако в Министерството на културата се представя отделна тарифа за БНР, това израз на равнопоставеност с частните радиа ли е? Защо при изчисленията за други радиа се изважда общинската субсидия? Защо “Музикаутор” не оповести с колко частни и общински радиа има договори, кои са в задължения към него и пиратстват и на кои е спряна музиката? И къде е решението на управителен орган на дружеството за спиране на музиката в БНР? Същевременно тихомълком се подминават два приложими законови отговора за случая - БНР няма ръст на приходите през последните години, получен успоредно и в резултат на увеличения процент използвана музика, и не се третира като изключение в категорията си. А би могло съгласно чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП. Само че ако спазим буквата на закона, трансферите за права ще се замразят на нива от преди няколко години. Съвсем пък е пренебрегнат фактът, че средствата на БНР са предимно от бюджета и то не може да се отнася безотговорно публичните си средства, към тригодишните бюджетни прогнози и цялото законодателство за бюджетната сфера, т.е. не може да поема ангажименти за стъпаловидно покачване на парите за 5 години напред. Особено несъстоятелен по отношение на справедливост и икономическа логика е аргументът (използван пред СЕМ), че БНР има увеличен разход за охрана през тази година и това го задължава да даде повече и за други пера. Това е все едно ЧЕЗ да разбере, че ти предстои да дадеш доста пари за скенер и за лекарства и чрез ДКЕВР да ти вдигне тарифата. Досега не бе получен и внятен отговор на въпроса защо бе спряна музиката? Няма и да бъде получен, защото смислен и правилен отговор на този въпрос няма. Това е като да отговориш на въпроса “Още ли биеш майка си?”, където и ДА, и НЕ, еднакво те злепоставят. Някак не иде в публичното пространство да стане ясно, че този акт е “чист рекет” (цитирам членове на “Музикаутор”!) с цел придобиване на произволно определени средства чрез принуда. Но до какво ще доведе тази несръчна административна импровизация? Сегашната ситуация може да се развие в различни посоки. Да речем - “Музикаутор” осъжда БНР за непозволено излъчване на парчета от своя каталог - такива жалби са подадени след 1.1.2017 г. заради неволни пропуски на радиото да премахне за броени дни от програмата си всички 14 000 000 заглавия, представлявани от “Музикаутор”. Ако съдът приеме, че е налице нарушение, това ще е пирова победа и няма да донесе нищо на членовете на дружеството. БНР ще заплати санкции в полза на държавния бюджет и няма (уви!) да осъмне на другия ден с 1 милион лева повече за авторски права, т.е. преговорите за нов договор няма да започнат от ново, по-високо ниво. Освен че членовете на дружеството ще загубят пари за дълъг период, остава моралният проблем за “Музикаутор” - защо все пак не само отклонява, но и хапе ръката на най-добрия си платец? Но друг (и по-реален поради ред обстоятелства) вариант е катастрофален не само за дружеството, но и за авторскоправната система у нас. Ако Комисията за защита на конкуренцията приеме, че “Музикаутор” е злоупотребил с по-силната си позиция при договарянето на условията за използване с БНР, кой ползвател ще сключи договор с такава самобламираща се организация - барчето в Тутракан, хотелът в Смолян, концертният промоутър или общинското радио в Плевен? Ще решат, че и бездруго съществуващото в обществото и членската маса съмнение, че разпределението на значителни суми става на тъмно при липса на обратна информация, е основателно. Това ще доведе до разстройване на цялата среда на правата, градена с години с професионална вещина от експерти като Георги Саракинов и Емил Лозев и с енергията на много по-отдавнашни членове на “Музикаутор” и управителните му органи, незачетени при вземане на решението за забрана. Не е зле авторите на тази непремерена атака към БНР, освен да осъзнаят тези загуби (включително и досега загубените над 30 000 лева от БНР от началото на годината, които са способни да платят за цяла година едва няколко радиа у нас), да проучат и историята на разбиването на монопола на своя американски аналог ASCAP през 1939 г. чрез създаването на алтернативната организация BMI. Тук само ще отбележа, че всичко тръгва от неоснователния мерак ASCAP да наложи еднакъв процент за всички радиостанции в САЩ. Има и други възможни пътища. Преговори и нов договор на база на реалностите и обвързан с увеличаване на субсидията на обществените медии и признаване на БНР за изключение съгласно ЗАПСП? Закрепване на твърд процент пак за обществените медии в Закона за радио и телевизия, за да има пълна прозрачност и предвидимост за дължимите суми (идея, нееднократно лансирана от мен през миналата година)? Целева субсидия от Министерството на финансите (предложение на д-р Диана Андреева от УНСС)? Все възможни изходи от ситуацията, които не предполагат напрежение в авторскоправното поле, а съвместни действия на много заинтересувани страни. И те могат да са основани на широко дискутиране на по-важните от интересите на джоба стратегически и социални въпроси за авторските права (и свободи!) - за сроковете на защита и мисията на изпълнителите; за ролята на издателите; за публиките, творците и посредниците; за нашите автори в отечествения и чуждия радиоефир; за преображенията на частната собственост в общочовешко благо; за споразумението TTIP и влиянието му върху континенталната интелектуална собственост; за свободата на потребителя и произведенията в дигиталната епоха (поредната директива на ЕС, която либерализира регулацията, вече чука на вратата - тази за Digital Single Market)… Неслучайно дебатът и в глобален план се разширява и превърналите се в бариера между авторите и публиката сдружения за колективно управление на права са атакувани в много държави и от творците, и от свободомислещите граждани, подкрепящи вълната за copyleft. Защото свободният достъп до култура е в центъра на социалната политика в развитите страни. Такива проблеми би следвало да тревожат творческата ни общност, вместо да се самозабранява и борейки се за повече българска музика в ефира…, да го преотстъпва на други гении като Моцарт и Гершуин. У нас не е трудно да заколиш кокошката, която ти снася златни яйца, ала в полето на обществените отношения това води до морално и финансово харакири. “Музикаутор” е организация в частна полза, но не може да върви срещу обществения интерес. Тъй като борави с временно преотстъпена за управление “стока”, която така или иначе ще бъде общодостъпно културно достояние, дори и след години. Тази продукция (въпреки извънмерно удължената си “трайност”) е с наклонност към бърз пазарен оборот - при нейното складиране губят производителите автори и посредниците продавачи, а те могат да я реализират само на продаваема цена. Но когато законодателят дюава възможност на организация в частна полза да изгради своята мрежа за представителство и издържане, то го прави и заради обществения интерес - за да могат данъкоплатците да получават безпрепятствено творби от България и света. Именно затова “Музикаутор” многократно е подпомагано от редица държавни институции, включително и Народното събрание. А стигне ли се до етап, в който частният интерес противоречи на обществения, какво ще последва? Промяна на законодателството, за да се преодолее ощетяване на обществото. Готови ли сме за това? * Авторът е член на УС на БНР и на Комитета по авторски права на PEARLE - Европейската лига на работодателите в изпълнителските изкуства www.24chasa.bg

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Съдът отказа да регистрира партията на Слави Трифонов заради трибагреника

  • 06 Дек 2019
  • 1
  • 295
Софийски градски съд отхвърли молбата за регистрация на политическа партия "Няма такава държава". Причината е използваното като символ на партията знаме.

Честито на новите почетни бургазлии

  • 06 Дек 2019
  • 224
На днешната тържествена никулденска сесия на местния парламент своите отличия получиха редица бургазлии със заслуги към своя град и обществото.

Повишение на температурите от утре

  • 06 Дек 2019
  • 213
Днес над много райони на страната ще остане облачно и мъгливо. Не са изключени и съвсем слаби подинверсионни превалявания от снежни зърна и кристали. Температурите в низините ще бъдат от 2 до 7 градуса, в източните райони до около 9.

Честит Никулден, бургазлии!

  • 06 Дек 2019
  • 206
Честит Никулден! Този празник винаги е специален за нас, хората от Бургас. Ние не отбелязваме 6-ти декември само като ден от календара, а го очакваме с нетърпение и честваме с много настроение и любов. Това е денят, към който всички ние изпитваме особен сантимент, защото изразяваме обичта си към родния град.