Всички електроцентрали на въглища в Европейския съюз трябва да бъдат спрени до 2030 година, за да могат да бъдат изпълнени ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение за борба с климатичните промени, подписано от 195 държави през декември 2015 г. За повечето от българските топлоелектрически централи срокът дори е по-кратък – до 2020 г., сочи проучване на института Клаймит аналитикс (Climate Analytics). Така ТЕЦ-овете у нас са заплашени от затваряне, ако бъдат приети нови европейски изисквания за намаляване на вредните емисии във въздуха. Възможно е и поскъпване на тока, предупредиха синдикати и експерти. Според тях риск за енергетиката ни има. Около 45% от енергията у нас се произвежда от тецовете, които няма да могат да отговорят на екоизискванията. Енергията, която произвежда АЕЦ-Козлодуй е по-малко - около 36%, а делът на фотоволтаичните и вятърни централи е сравнително малък. Новите правила могат да донесат и загуба на работни места - около 30 хиляди в енергетиката, и други 120 хиляди в свързаните индустрии, като металургия, машиностроене, транспорт, циментовата индустрия. Закриването на места в енергетиката означава значителна загуба на доходи, тъй като средната заплата в сектора доближава 2000 лева. От ТЕЦ Марица Изток 2 обявиха, че предприятието вече е инвестирало над 500 милиона лева, за да отговори на евроизискванията. Ако има нови критерии за изпусканите във въздуха вредни емисии, тецът няма да може да се справи. „Означава нови инвестиции, но проблемът е че това не са инвестиции, които ще надграждат съществуващото положение, а трябва да се започне отначало. Това означава нови 400-500 милиона лева", изчисли Пламен Николов - зам.-директор на ТЕЦ Марица Изток 2. Според икономическото министерство това ще рефлектира върху потребителите. „Ние трябва да намерим лоби да решим този проблем до април месец. В противен случай цената на инвестициите, ако тръгнем в тази посока, ще рефлектира и върху цената на електроенергията", посочи зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. „Не е изключено по никакъв начин да има режим на тока или пък да внасяме електроенергия, няма да управляваме ние цената и не е ясно колко ще струва", смята президентът на КНСБ Пламен Димитров. Евродепутатите се ангажираха да търсят алтернативи на срещи с високопоставени служители в европейската комисия, но обясниха, че липсата на български еврокомисар затруднява работата им в тази посока. България ще търси и подкрепата на други държави в евросъюза, които също ще бъдат засегнати от новите изисквания, ако те бъдат окончателно приети. Сред тях са Полша, Унгария, Румъния и Гърция.