Идеята у нас да се приеме закон за личния фалит възродиха днес от парламентарната група на Обединени патриоти, като внесоха проект на Закон за защита при свръхзадълженост на физически лица. Зад него са застанали 16 от депутатите от групата, начело с Искрен Веселинов. Проектът стъпва на предишните, които по същество бяха еднакви - на Министерството на правосъдието от правителството на Пламен Орешарски и на внесения в предишния парламент от АБВ, но има и доста разлики. Той идва в момент, в който по предложение на ГЕРБ се обсъжда промяна в Закона за задълженията и договорите, с която да се въведе 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица. Според проекта на Обединени патриоти всяко физическо лице (без ЕТ и неограничено отговорните съдружници) със задължения до 150 000 лв. може да поиска от районния съд по настоящия си адрес да го обяви за свръхзадължено. Условието е да предостави на кредиторите цялото си имущество и бъдещите си доходи за 10 години, с изключението на несеквестируемите такива. "Свръхзадължено е физическо лице, когато неговото имущество и разумно очакваните доходи за 10 години не са достатъчни, за да покрият съществуващите му задължения", пише в чл. 4 от проекта. Като се поставя условие това несъответствие да е значително, а то се приема за такова, "когато задълженията превишават стойността на имуществото и доходите на длъжника с повече от 1/3". Поставя се и условие за добросъвестност на длъжника - да не е изпаднал в свръхзадъженост в резултат на извършено от него умишлено престъпление или нарушение. За недобросъвестен се приема и този, който не е имал постоянен доход от трудови или други правоотношения през 3 от последните 5 години преди започване на производството по защита поради свръхзадъженост. След обявяването на гражданина за свръхзадължен с решение на съда спира начисляването на лихви и неустойки върху всички негови задължения, установени в производството. Всичките му задължения стават изискуеми, а непаричните се трансформират в парични по пазарната им стойност, освен ако не са по договор за изработка с материали на възложителя. А след изтичане на 10 години от обявяването на решението за защита, всички задължения на длъжника, които са възникнали преди това и не са отсрочени или разсрочени, се погасяват. Проектът предвижда, че не се погасяват само тези за издръжка и гледане, както за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане или престъпления, извършени от защитения длъжник. Срещу това, освен че оставя всичките си доходи за 10 години напред и имуществото си на кредиторите, длъжникът в продължение на 10 години губи правото да учредява фирми, да бъде избиран в управителни и надзорни органи на търговски дружества, кооперации и организации с нестопанска цел. Що се отнася до кредиторите на такъв длъжник, те запазват обезпеченията си, като е предвидено, че несеквестируемостта не може да бъде противопоставена на заложен или ипотекарен кредитор. Могат да извършват задържане и прихващане. Освен това, всеки кредитор може да упражни имуществените права на длъжника, ако той бездейства. Може и да встъпи в дела, свързани с упражняването на такива права на длъжника, като поеме разноските. Може и да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, които го увреждат (по реда на чл. 135 от ЗЗД). Освен това, кредиторът може да поиска да бъде назначен от съда за надзорник на дейността на длъжника. Дори може да се сформира съвет на кредиторите от най-много петима от тях. Съставът на съвета се избира на Общо събрание на кредиторите. Надзорният орган, бил той едноличен или колективен, има право да получава информация за всички разпоредителни сделки с имуществото на длъжника, да иска справки за доходите, които е получил през последните 6 месеца, да следи, че имуществото му се осребрява по ГПК и се разпределя справедливо между кредиторите. Иначе самото производство за защита при свръхзадълженост се открива по искане на самия длъжник до районния съд. Той не плаща държавни такси и има право на безплатна правна помощ. Към заявлението си прилага декларация, в която описва цялото си имущество, всичките си доходи през последните три години, кредиторите си, длъжниците си, делата, които води и т.н. Освен това ще посочва и разпоредителните сделки, които е извършвал с имуществото си (за над 10 000 лв.) през последните пет години. В петдневен срок съдът уведомява кредиторите, посочени от длъжника, за производството и им дава право да дадат становище по искането му за защита. Иначе се произнася по него в едномесечен срок в закрито заседание. Решението, с което се уважава молбата за защита, подлежи на обжалване в едноседмичен срок, но само в частта, с която съдът е определил несеквестируемите доходи и имущество на длъжника. С решението си съдът одобрява и списък на кредиторите с приети вземания. В едномесечен срок всеки пропуснат може да поиска да бъде добавен, ако вземането му е съдебно установено. Предвидено е Агенцията по вписванията да води публичен регистър на физическите лица, получили защита заради свръхзадълженост. legalworld.bg