Политическата скука взе да става опасна. Трие памет като гумичка. На 6 ноември ще гласуваме за президент, но и трябва да отговорим на три въпроса в референдум. Всички днес се питат кой ще е кандидат-президентът на ГЕРБ, обаче никой не се вълнува от изхода на питанките. Нима е маловажно? А обсъждания "за" и "против" кога? Този референдум влезе в няколко капана. Първият е, че закъснялата кандидатпрезидентска кампания го изтиква в ъгъла и реално за обсъждане на въпросите няма да остане време. Вината не е само на ГЕРБ - Реформаторският блок до последно изяснява взаимоотношенията със себе си и с Трайчо Трайков, баталиите вляво не секват и всичко това изсмуква енергия и внимание. Вторият капан е, че референдумът май бе пожелан от хора, които не знаят много-много какво искат Дали Слави Трифонов наистина е планирал да влиза в политиката, не е толкова важно, но той определено вложи цялата си страст в инициирането на въпросите. ОК, сега той е човекът, който трябва да поведе дебата по съдържанието. Защо не го прави? Третият капан щрака, след като се разбра, че обществото няма мнение по един стар принципен въпрос - демокрацията ли ни е важна, или парите. Едновременното провеждане на национални избори с национален референдум, особено с няколко въпроса, не е подходящо за България. Поне на този етап. Защото винаги може да се стигне до ступор като сегашния - личностни и партийни дребнотемия затискат важните принципни теми, подлежащи на всеобщо разискване. Дори да не ги потулят боричканията, може други спорове да ги запушат - като про и анти Русия, възникнал спонтанно в конюнктурата днес. Предизборните кампании винаги са среда на компромати, лъжи и скандали... Затова допитванията трябва да се провеждат отделно, независимо от цената. Но има ли го този смелчага, който би изправил ръст: "Демокрацията е по-важна от парите!"? Политиците много рядко имат изгода от допитвания - особено такива, които биха размътили собствената им гнилоч. Понякога обаче се появяват твърде спорни популистки идеи за допитване. Хора или политически играчи (тайни или явни) предлагат законово допустими, но практически вредни или излишно хабящи енергията въпроси. Само че цари всеобщ страх да им се опонира - зер някой да не помисли, че онзи, който опонира, е враг на пряката демокрация Така стана и сега. Всички приклекнаха, изчаквайки Конституционният съд да спре част от въпросите. Мълчанието продължава и днес по отношение на оцелелите. Защо се мълчи? Нима не трябва да се каже смело и силно, че идеята политическите партии да получават 1 лв. държавна субсидия за подаден глас е вредна и популистка. Добре, нека бъде намалена. Но защо на 1 лв.? По-зависими или по-независими ще станат партиите, ако драстично им се свие бюджетният приход? До гражданите ли ще се приближат, или до олигарсите, ако редовият данъкоплатец спре да ги издържа? От български или чужди бюджети ще зависят? В тази посока може да се кажат още доводи, но и без тях се знае, че свиването на субсидията е неизгодно за партиите. Защо обаче мълчат, защо не възроптаят? Ясно е - страхуват се да застанат срещу и без това мразещото ги общество. Една проявена смелост обаче би инициирала дебат по темата, би отворила спор "за" и "против", ще провокира градивен сблъсък. Нека да го има, нека се каже всичко, може пък единият лев да роди идеи за милиони. Сблъсък няма и по другите въпроси (за мажоритарния и задължителен избор), темите не се повдигат... Сигурен съм, че голяма част от българите напълно забравиха, че на 6 ноември ще гласуват и на референдум. Медиите също прекалено се вторачиха върху липсващите кандидат-президенти и оскъдните налични. ГЕРБ казват, че ще извадят претендент на 5 октомври, другите отвръщат, че едва тогава ще сложат всички карти на масата. Човека на ГЕРБ ще го обсъждаме детайлно поне седмица, като прибавим разцъкването на белота, някой друг неминуем скандал (запис в интернет, Костинбродска афера...), времето ще изтече. Кога ще бъде дебатиран референдумът, през ноември ли? Положението е истински абсурдно и опасно, защото темите освен лакърдии заслужават и експертиза Обаче не виждам и експерти, развълнувани да се произнесат. Всичко това се случва на фона на остър дефицит от пряка демокрация в България, на фона на отдавна проявено желание на българите да бъдат питани по важните въпроси. Но питането е и съдържание, и технология. Не се получава този път. На 7 ноември сутринта България ще е обогатила опита си в пряката демокрация. Но новината, чийто силует вече се очертава, е, че това ще бъде опит, натрупан от грешки. Автор: Диян Божидаров http://www.segabg.com