« август 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31  

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Всеки българин с кредит

2,47 милиона българи имат заеми, а повечето от тях изплащат по повече от един. Това показва статистиката на БНБ, според която към декември 2018 г. в Централния кредитен регистър има 2,475 млн. кредитополучатели. Това означава, че почти всеки българин, който според статистиката е в трудоспособна възраст, има заеми. От тях 2,26 млн. са граждани, 99 000 са еднолични търговци, а 102 000 са чужди граждани, 8000 са физически лица със свободни професии. Раздадените заеми, пак според статистиката на централната банка, са 5,433 млн. броя, а общата сума е 75,866 млрд. лв. Това означава, че в едно домакинство, състоящо се от трима души, има поне един заем, а най-често по повече, съобщава в. "24 часа". Предпочитани от българите за кредитиране остават банките - 54,7 млрд. лв. са отпуснати чрез 3 млн. броя кредитни сметки, сочат още данните на БНБ. Фирмите за бързи заеми създават условия за конкурентни продукти и вече са отпуснали 2,36 млрд. лв. кредити. По данни на колекторските фирми средностатистическият длъжник има дълг 1161 лв. срещу 775 лв. година по-рано. Средната вноска по потребителски заеми е 300 лв., а по ипотечните двойно по-голяма - 600 лв. С най-високи темпове растат потребителските заеми, въпреки че те са значително по-скъпи. За година са изтеглени близо 18% повече заеми за потребление, показват последните данни на централната банка. Стабилният и постоянен ръст на доходите в последните години е свил броя на хората, които имат проблеми с изплащането на заемите си 1 221 227 души са дадени на събирачи на дългове през 2018 г. Броят им е намалял два пъти за година. През 2017 г. хората с проблеми с колектори са били 2 633 192. Общата сума, предадена за принудително събиране за 2018 г., е 1,41 милиарда лева, отчитат професионалните събирачи. Въпреки по-големия размер на средния дълг обемът на нововъзложени за събиране задължения се е стопил с около 600 млн. лв. в сравнение с 2017 г., когато е бил малко над 2 млрд. лв. Най-надеждните кредитополучатели у нас вече не са мъже от големи градове, а жени от средно голям град на възраст около 30 години с дълг до 10 000 лв. Най-много образцови кредитополучатели живеят в София, Русе, Враца, Панагюрище, Пазарджик и Кърджали, показват данни на колекторските компании. Най-рискови за банките са Луковит, Кнежа, Берковица, Добрич, Бяла Слатина и Провадия. Профилът на клиента в просрочие продължава да бъде млад мъж на около 30 години, който според колекторите не може да прецени правилно доходите и разходите си и затъва в дългове. Най-често те теглят нови заеми, за да рефинансират стари дългове, сочат различни проучвания. Номинално най-голям е броят на борчлиите в просрочие в Пловдив, Бургас и Стара Загора. Най-голям общ обем заеми със забавени плащания, възложени на професионалните събирачи, си остават банките - към момента със 700 млн. лв. С най-малък риск от забавяния са стоковите кредити, които са отпуснати за закупуването на конкретен продукт. Причините са сравнително малкият размер на сумите за тях - до 2 хил. лв., както и това, че заемът е гарантиран 100% с ценната вещ. Хит от началото на това лято се оказват малките кредити - 1000-2000 лв., за почивка на море. Все по-често българинът си купува жилище без собствени спестявания, показват пък анализи на кредитни консултанти. Все повече сделки се финансират с комбинация от ипотечен и потребителски заем, въпреки че кредитите за потребление са два пъти и половина по-скъпи, показват данните на БНБ. Голямо търсене в последните няколко години банкерите отчитат и при ипотечни заеми със залог, но без ограничение във финансирането. Те се използват за финансиране на много покупки - от придобиване на нов имот до стартиране на нов бизнес проект. Българите вече спазват и едно от златните правила, препоръчвани от финансисти при тегленето на заеми - те да бъдат в тази валута, в която получават постоянни доходи. Основната причина за това е, че от 2016 г. насам офертите за ипотеки в лева стават поатрактивни и постепенно изместват евровите. Разликите в цената на заема и лихвените проценти позволяват покриване на курсовите разлики при обмяната, тъй като имотите се търгуват основно в евро. Данните на БНБ сочат, че за 2018 г. 79% от заемите са в левове. По отношение на конкретните оферти по ипотечни заеми все повече хора предпочитат фиксирани пред плаващи лихви, тъй като така могат да планират вноските си по-добре. Все повече хора, взели заеми, използват рефинансиране или обединяване на задълженията си, показват данни от различни изследвания. Всеки трети ипотечен заем е рефинансиран, а 39% от потребителските са комбинация от нов и стар дълг. Бумът на кредитирането от 2018 г., свързан с ниските лихви, ръстът на икономиката, на доходите и конкуренцията между банките се запазиха и през тази година. Най-високи са опасностите при ипотечните заеми, които са дългосрочни и при които ръстът през миналата година бе най-голям - над 10%, което означава, че те растат побързо от доходите. Очакваното повишение на лихвите обаче се отложи с поне една година, след като ЕЦБ наскоро обяви решението си да не ги променя поне до 2020 г. Европейска директива обаче променя още от тази година правилата при кредитирането, които може да доведат до охлаждане в системата. Нови правила за управление на лошите кредити въждат банките. Насоките за тях са на Европейския банков орган и са одобрени от БНБ, а спазването им става задължително от 30 юни за тези трезори, при които брутните лоши кредити са 5% или повече от останалите заеми. Ако рисковите са концентрирани в регион, сектор или са раздадени на свързани лица, правилата действат независимо от размера им. Всички банки вече ще правят рискови профили на кредитополучателите. Тези с найслаб рейтинг ще се наблюдават непрекъснато от специални звена. При свързани лица най-лошият рейтинг ще се присъжда за цялата група. Клиенти, били вече в просрочие над 30 дни, автоматично получават най-високия рисков профил. Задължително ще се проучват освен кредитоискателите и гарантите, обезпеченията, имотният пазар, общата икономическа ситуация. Заплащането в трезорите трябва да се обвърже с управлението на лошите заеми. Част от плана трябва да е и методика за управление на принудително иззети активи. Специално внимание в правилата е отделено на оценителите на залозите при кредитирането. Те не трябва да имат отношение към размера на кредита, таксите и имуществото, което оценяват. Специално ще се следи за свързаност с продавача и с купувача на имота. Преструктуриране на лош кредит при ипотека на имот ще се разрешава до 24 месеца, а при търговски обект - до 12 месеца. Останалите разрешени опции за преструктуриране включват намаляване на погасителните вноски за кратък период от време, още по-кратък гратисен период, капитализация на дълга, намаляване на лихвата, удължаване на падежа, допълнително обезпечение, разсрочени плащания, конвертиране на валута, рефинансиране на дълга или неговото консолидиране. До частично или пълно опрощаване на дълг ще се пристъпва само ако се докаже, че другите опции не работят. От 1 април 2020 г. пък всяка банка ще отделя по 1% като гаранция по рискови заеми, реши БНБ. До края на третото тримесечие на т.г. размерът на гаранцията остава 0% и ще е 0,5% за първите три месеца на 2020 г. Мярката трябва да охлади бума на кредитирането и да стимулира свиването на лошите заеми. / dir.bg

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Изплащането на помощите за умъртвени прасета започва след 1 септември

  • 21 Авг 2019
  • 44
След 1 септември т.г. ще започне изплащането на еднократната помощ в размер на 300 лева на стопаните, предприели мерки за почистване и дезинфекция на обектите, след доброволно усвояване на месото от прасетата в личните стопанства.

Бързото топене на ледниците в Гренландия чертае бъдещето на нашата планета

  • 21 Авг 2019
  • 58
Гренландия е мястото на Земята, за което може да се каже, че е като хладилник с отворена врата, съобщи Асошийетед прес. Там ледниците се топят и морското ниво се покачва.

Комисията за личните данни наложи милионна глоба на НАП

  • 21 Авг 2019
  • 60
Националната агенция за приходите (НАП) ще бъде глобена милиони заради теча на лични данни на над 5 млн. българи. Проверката на Комисията за защита на личните данни вече е приключила и в петък на НАП ще бъде връчен актът за установяване на административно нарушение, заяви пред "Сега" председателят ѝ Венцислав Караджов.

Бургас се готви да повиши туристическия си рейтинг с оригиналния проект „Силата на водата“

  • 21 Авг 2019
  • 62
"Силата на водата" е нов проект на Община Бургас по ОП "Региони в растеж 2014-2020". Има сериозен шанс неговото изпълнение да започне през следваща 2020 г.

България е първа в ЕС по жертви на катастрофи

  • 21 Авг 2019
  • 67
България е на първо място в Европейския съюз по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители. Това сочат данни от анализ на Евростат за 2017 г., съобщава БНТ.