Европейската комисия е понижила леко прогнозата си за растежа на българската икономика през 2020 година, залагайки вече на темп от 2,9 процента спрямо ноемврийската оценка за 3 процента. Това сочат публикуваните днес зимни прогнози на ЕК. За миналата година оценката за растежа на България е преразгледана леко нагоре до 3,7 процента в сравнение с 3,6 процента в есенните прогнози. Това означава ускоряване на темпа спрямо отчетените 3,1 процента за 2018 година. Нарастването на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) се е ускорило през 2019 година въпреки насрещното влияние на относително по-слабото външно търсене и по-високата несигурност извън страната, отбелязва в доклада си Комисията. Потреблението е останало основен двигател на растежа, особено през първата половина на миналата година. Благоприятните условия на пазара на труда и повишаващите се реални разполагаеми доходи са подкрепили положителната динамика при частното потребление, се допълва в частта за България. Брюксел изтъква благоприятните финансови условия в страната ни и високата използваемост на мощностите, но и незначителния принос на инвестициите за увеличението на БВП. Износът е засегнат отрицателно от влошаването на външното търсене и е станал по-нестабилен, а вносът е в застой в реално изражение, намалявайки заради по-малките запаси и по-ниската динамика на инвестициите в производствено оборудване, констатира още ЕК. Комисията очаква нарастването на българския БВП да се забави значително до 2,9 процента през 2020 година и до 3,1 процента през 2021 година (макар за 2021-а прогнозата да е леко повишена спрямо темпа от 2,9 на сто, прогнозиран през есента на 2019 година - бел. ред.). Като основна причина е посочен по-слабият растеж на вътрешното търсене. Прогнозира се, че частното потребление ще остане ключов двигател, но в същото време приносът му за икономическия растеж ще намалее заради забавяне на темпа на заетостта. Малко вероятно е, според доклада, инвестициите да компенсират по-бавния растеж на потреблението през 2020 година. Те ще се засилят само леко през 2021 година, заедно с темпа на износа. В прогнозите си Еврокомисията е взела предвид неотдавнашното възстановяване на потребителското доверие, което би могло да доведе до по-добро от очакваното частно потребление. Основната инфлация в България за 2019 година е изчислена на 2,5 процента. Отбелязва се влиянието на външни фактори като избухването на епидемията от африканска чума по свинете, което тласна нагоре цените на непреработените храни, както и колебанията в цените на горивата. Очаква се цените на непреработените храни и на енергията да поддържат инфлацията на равнище около 2,3 процента през 2020 година, докато през 2021 година допусканата траектория на движение на петролните котировки вероятно ще забави инфлационния темп до 1,9 процента, според зимните прогнози на ЕК за страната ни. / dir.bg