Днес е Велики вторник - вторият ден от Страстната седмица или Седмицата на страданията, която е последната от живота на Исус Христос. Велики вторник е ден за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и нисшите духом през Страстната седмица. Според църковния канон денят е отреден за смирение и поучение. На Велики вторник от Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: "да бъде милостта Му вечна, алилуя"! Страстната седмица е последната от Великденския пост, който продължава осем седмици. През тази седмица от Лазаровден всеки ден е значителен до Възкресението Христово. В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин: Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве; На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца; На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве; На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове; https://www.vesti.bg