Един живот, разказан в няколко изречения. Живот, изпълнен с всеотдайност към професията, пълен с любов към науката, към поезията, към приключенията. Живот – неутолима жажда към откривателства, колкото труден, толкова и вълнуващ. Така Иванка Тополова описва пътя си на геолог мечтател, геолог откривател, геолог поет. Разказвайки за професията на геолога, тя говори в стихове, пропити с любов и отдаденост на тази тежка, но и щедра на емоции и оптимизъм професия. 

Интервю на РОЗА МАКСИМОВА

– Ти си геолог по професия, но си автор на множество книги с поезия и проза, и то доста продуктивен. Как геологията те вдъхнови да пишеш?
– Геологията е най-мъдрата наука, на която останах в плен през целия си живот. Геологията е музика. Геологията е музика вълшебна и нежна, многозвучна. Аз я обичам. Тя е симфония на душата ми. Геологията е наука за мълчаливата планета Земя, която ревниво крие в себе си тайни дълбоки и древни, истински недостижими. За да бъдеш геолог, трябва да си мъничко поет, мъничко художник и дори мъничко музикант. Трябва да умееш да виждаш, да усещаш, да чуваш, да преживяваш, защото камъкът, който изгражда земната кора, е жив! Той има свой живот, даже по-интересен и занимателен от живота на познатите ни живи същества. „Аз чух грохота на Кавказ, усетих зноя на Казакстан, изкачих се в Крим на Чатырдаг и погледнах отвисоко към морето как то земята целува и любовно я гали!“ Ето, това ме вдъхнови да пиша и за морето. За морето по цялото Северно крайбрежие на нашето красиво Черно море!
– Казват, че всички геолози са романтици. Така ли е? Аз мисля, че това е много тежка професия. Разкажи ни за тази интересна професия, моля.
– Да! Всички геолози са романтици. Всеки геолог носи в сърцето си вируса на поезията! Научният процес е близък до поетическия, само че той се ражда не от превъзпаленото въображение на автора, а изисква определена сума от знания. НЕ МОЖЕ нищо да бъде открито или създадено, ако нямате определени знания в областта на физиката, математиката и геологията. Ето, ако Лобачевски не беше въвел неевклидовата геометрия, друг щеше да стори това. Ако Айнщайн не беше открил теорията на относителността, то някой друг щеше да стори това. Тези открития са заложени в природата като метала в рудата. Но: Пушкин е един! Друг Пушкин няма да се роди! Да! Има интересни случки в живота на геолозите: Да си загубиш посоката на маршрута, да те нападне вълк, да бъдеш отвлечен от непознати хора… За такъв случай съм разказала в „Спасителят“. Този спасител се оказа крадец и убиец, но той ни спаси от други мошеници. В гората и в пустинята всичко може да се случи. Но тук, в Родопите, ми се случи да вися над една пропаст в клоните на едно дърво и нямаше кой да ми помогне. А да си загубиш картата, или да те арестуват около границата…
– Разкажи някоя интересна случка от живота си на геолог – например намиране на рядък минерал, критична или смешна ситуация?
В торбата си нося зрънце платина-
Божествена тайна днес съм открила,
Зрънцето разглеждам, измервам, целувам,
Във щастие небесно плувам ли, плувам!

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА НА ГЕОЛОГА
Цяло лято тичах след нея
и а-ха да я хвана,
а тя взе, че скри се от мене в Балкана.
Другото лято там ще я гоня, не губя кураж,
аз вярвам във нея – не е тя мираж!
Да не вземе само да хвръкне към Родопа,
че сърцето ми вече е болно и хлопа.
– Имаш много стихотворения, написани на руски. Защо? Откъде е тази любов към руския език? Само това, че си учила в Съветския съюз или има и още нещо?
– В руския език се влюбих от малка. Първо се запознах с приказките на Пушкин – „Три девицы под окном“, „У Лукоморья“ и др. И рецитирах Некрасов – „Родина“ и др. Бях ученичка в Свищов, а живеех на 4 км от града (в местността Манастира) и всяка сутрин по пътя заучавах по едно стихотворение – за предпочитане руско. Годините, прекарани в Съветския съюз (учение, екскурзии, практики), контактите ми днес с моите колеги геолози, които вече работят на всички континенти, способстват за усъвършенстването ми на руския език. Обичах много да рецитирам Есенин! Знаех цели два тома наизуст. Странджанските гори са свидетелки на тези мои рецитали!
– Литературните ти творби почти всички са само на геоложка тематика. Какво още те вдъхновява?
– Не всички мои творби са на геоложка тематика. Имам много стихотворения, посветени на морето. „Морето край Бургас“, „Вълшебство“, „Покани ме морето на концерт“, „Импресия с дъх на море“, „Целувай ме, море“, „Звезди във морето“ и др. – печатани са във в. Уикенд и в други литературни издания. Стихове съм писала от дете. От малка мечтаех да стана поетеса или математик („Две музи се борят за мен“), писала съм стихове на различна тематика – гражданска лирика: „Огледало“, „Междузвездни войни“, „Кой с кого?“, „Кодира небето“, „Море от спомени“ и др.
– Наред с поетичните книги, работиш по проект за научна публикация. Какво те тегли към науката? Какво остана неоткрито от теб?
– Все още съм във връзка с моята наука – геологията. В момента готвя публикация за едно находище в Странджа

Когато съм най-изморена
за Странджа съм сякаш сгодена.
Тя тегли ме сякаш с магия,
когато архива разтворят след месец,
година, след време щом картите мои говорят
ще бъде награда за мене.

Бях само на 23 години, когато започнах да проучвам орудяванията в землището на село Вършило Само за две години – със сондажни и минни работи (11 бр. сондажи и 2 галерии) бяха проучени участъците „Потонски дол“ и „Тетре баир“. Рудната минерализация е неравномерно впръслечна, рудните тела са с малки размери и неправилни очертания. Изчислените от мен рудни запаси са в следните количества: „Потонски дол“ – железни руди – 380 хил. тона. Категория С1 със съдържание 30,6% желязо, и категория С2: медно-желязни 372 хил. т. със съдържание 37.3% желязо при съдържание на мед 1.22%. Тези запаси сега са извънбалансови, но при допълнителни изследвания днес могат да се получат и други резултати. По-подробно те са и в монографията на Г. Конурков, заредени с нови виждания и нови открития: „Железнорудните находища в България“. В същата книга са публикувани и доказаните от мен запаси желязна руда от находището „Бояджиев баир“, с. Бръшлян, през 1961 г. След мен никой не е работил там и резултатите не са осъвременявани. Геоложката наука се развива бързо, вижданията се променят. Ето това налага да се връщаме отново и отново по тези места, заредени с нов оптимизъм и нови знания.
– Ако сега тръгваше по професионалния си път, какъв път би избрала?
– Ако пред мен се открие началото, сигурно пак щях да прегърна геологията. Тя бе Симфония на душата ми.

Потомка съм аз на Гея
и братя ми са орлите,
като тях аз умея
да летя към звездите.
Мъглите ми са мека постеля,
а небесата завивка
по Божа повеля печеля
най-първата Божа усмивка.
От високо, от небето
аз виждам как морето
земята целува и любовно я гали
и сребърни реди ѝ то колиета,
и огърлици от изумруд и опали.

– Имаш ли си златно правило в живота, което спазваш и което не те е подвело никога?
– Моето златно правило е: да бъда упорита, да не се предавам лесно, да бъда честна и пак честна!

Не съм аз кротка, не съм и послушна,
кръвта ми е лава, тя ври и кипи.
Сърцето ми дар е – от дядо – хайдушко
и песенно живо – кълбо от стрели!
Аз птицата ЖАР съм, СЪРНА БЪРЗОНОГА
Аз верую имам: АЗ ИСКАМ, АЗ МОГА!
Не съм аз кротка, не съм и послушна:
Животът МОРЕ е, а аз съм РЕКА!
Във него се вливам, не съм равнодушна –
с любов се предавам и с буйна струя.

И още:

Завиждам аз на Ева, че е първа,
че няма зълва и свекърва,
че не я упрекват в плагиатство и
един Адам ѝ стига за богатство!

На Адам завиждам също,
Че имал Ева, че нямал тъща.
И в спуканата вена на съдбата
Живял щастливо на земята.

БЛАГОДАРЕНИЕ на ЗМИЯТА!