Дафина Недялкова: Цялото ми творчество е пълно със светлина
- 13 Ян 2017
- kompasbg
Да твориш с душата си
Когато човек обича, когато мислите и душата му са чисти, тогава не само лицето му е озарено, не само очите му греят, но и всичко, до което се докосне, всичко, което прави, засиява. Добротата на душата се пренася на платното, на белия лист и така се раждат шедьоври.
Днес на гости ни е такъв творец – художник, композитор, поет, дърворезбар, график. Цялото творчество на Дафина Недялкова е така разнообразно, всеобхватно, пъстро, сияйно – като самата нея. Защото тя неотлъчно следва правилото, че трябва да творим красота, която да извадим от душата си, от сърцето си. И да вярваме в любовта.
Роза МАКСИМОВА
-Как реши да пишеш за деца, Дафина?
-Когато се пенсионирах, имах много енергия и се чудех какво да правя с нея. Още от малка аз рисувам. Започнах дърворезба. Тръгнах да си търся дървета, длета, талпи и започнах да се оглеждам за някой дърворезбар да ми покаже долу-горе как се държи длетото. След това започнах да пиша. В главата ми идваха мисли и аз ги записвах. Пишех постоянно, да не ги забравя. Записвах ги и посред нощ. За да не паля лампата, пишех по редове. Пишех, пишех, пишех. 95-а година бях записала вече доста неща. Отидох при Борис Бухчев да му покажа какво съм написала. Оказа се, че съм писала повече за деца. Тогава издадох първата си книга за деца – „Слънчова целувка“. А Янаки Петров ми каза, че съм пишела с много обич и ме сравни с Дора Габе. „Пишеш с много любов към децата“, ми каза Янаки Петров. Първата ми книга се продаде много бързо и с парите от продажбите издадох втората книга „Звездице моя“. Тогава носех книгите по училищата да ги продавам, но много ме боляха краката. Една жена ми помогна за болките, но ми каза, че тъй като дарбата ми е от Света Богородица, парите от книгите трябва да бъдат за децата. И така – болките ми изчезнаха, а парите от всяка продадена книга внасям за издаване на следващата. После за почнах да чувам музика. Тази музика записвам на диктофон, след това я давам да я нотират. Така бяха записани всички песни по мои текстове и музика за деца. Децата много се радваха, когато пееха моите песни. Започнаха аранжиментите, монтажът – в Музикалното училище. Така се роди музикалната ми книга. След това реших да пиша и за възрастни. И така продължавам до днес – поезия и за деца, и за възрастни, музика, картини.
- Какво те вдъхновява?
- Аз получих една мисъл. Бях на улицата, когато чух глас: „От сега нататък всичко, което правиш, да бъде за добро. Света Богородица е казала: Аз й давам, но да видим тя какво ще направи“. Така тръгнаха нещата. Когато работя с деца, виждам обичта им. Работата с децата е тържество, празник за мен.
-Защо сега има такова негативно отношение към училището, към учителите? Как си обясняваш това?
-Аз си го обяснявам с промяната. На всеки 26 хиляди години има такава промяна. Земята се издига нагоре, освобождава се от оковите, в които е била. Съзнанието на хората се променя. Но ние не можем да влезем в крак с тази промяна. Всеки българин е творец, но твори сам. Не сме в група, защото всеки се чувства много силен. Но до някое време това ще стане. Сега вървят много силни вибрации, които оказват влияние върху съзнанието на хората. Едни мислят добро, други – лошо. Но когато твориш с любов, имаш желание да зарадваш някого, тогава целият енергиен свят ти помага. Преди да започна да рисувам, получавам много силна енергия. Рисувам от малка – графика, акварел, живопис с пръсти, без четка. Когато започвам да рисувам, първо благодаря на моя свободен дух, благодаря на Бог за всичко, което ми е дарил, благодаря на моето семейство. Мъжът ми много ми помагаше и ме разбираше. Когато рисувам, забравям света. Когато завърша картината, знам, че Бог я е харесал. Картините ми са пълни със светлина. Цялото ми творчество е пълно със светлина.
-Имаш ли нарисувана картина по твое стихотворение или обратно – писала ли си стихотворение по картина?
-Пускам си класическа музика. Имам много картини на основа на музиката.
- В цялото ти творчество – картини, стихове, песни, струи светлина и любов. Какво е твоето верую в живота, Дафина?
- Често аз разгръщам в сърцето си житейската книга на майка ми, с нейните пророчески сънища, и мислено й благодаря, и се вслушвам в нейните съвети и моля за прошка.
И аз щастлива съм така
с духовен полет съществувам,
любов дарявам на света.
Достоевски е казал: „Красотата ще спаси света“. Но не празната красота, а красивите мисли, красивото, което творим. И най-красивата любов, която Бог ни е дал. Ние поднасяме на света това, което творим, но нека то бъде нещо красиво, нека това красиво нещо го извадим от душата си, от сърцето си и да го поднесем, за да стане нашата приказка красива. Да запазим природата чиста и да направим децата щастливи. Да забравим завист, злоба, алчност. Да направим България хармонична духовна градина.
С ЛЮБОВ
Изразявам голямата си благодарност на съпруга ми, д-р Серафим Недялков, за неговата всеотдайна подкрепа с ум и сърце за реализирането на моето творчество.
В съня ми две топли ръце ме прегръщат
и морно поставям глава.
Пред мене приказно царство разгръщат
и аз бях и съм щастлива така.
Дафина Недялкова
Когато човек обича, когато мислите и душата му са чисти, тогава не само лицето му е озарено, не само очите му греят, но и всичко, до което се докосне, всичко, което прави, засиява. Добротата на душата се пренася на платното, на белия лист и така се раждат шедьоври.
Днес на гости ни е такъв творец – художник, композитор, поет, дърворезбар, график. Цялото творчество на Дафина Недялкова е така разнообразно, всеобхватно, пъстро, сияйно – като самата нея. Защото тя неотлъчно следва правилото, че трябва да творим красота, която да извадим от душата си, от сърцето си. И да вярваме в любовта.
Роза МАКСИМОВА
-Как реши да пишеш за деца, Дафина?
-Когато се пенсионирах, имах много енергия и се чудех какво да правя с нея. Още от малка аз рисувам. Започнах дърворезба. Тръгнах да си търся дървета, длета, талпи и започнах да се оглеждам за някой дърворезбар да ми покаже долу-горе как се държи длетото. След това започнах да пиша. В главата ми идваха мисли и аз ги записвах. Пишех постоянно, да не ги забравя. Записвах ги и посред нощ. За да не паля лампата, пишех по редове. Пишех, пишех, пишех. 95-а година бях записала вече доста неща. Отидох при Борис Бухчев да му покажа какво съм написала. Оказа се, че съм писала повече за деца. Тогава издадох първата си книга за деца – „Слънчова целувка“. А Янаки Петров ми каза, че съм пишела с много обич и ме сравни с Дора Габе. „Пишеш с много любов към децата“, ми каза Янаки Петров. Първата ми книга се продаде много бързо и с парите от продажбите издадох втората книга „Звездице моя“. Тогава носех книгите по училищата да ги продавам, но много ме боляха краката. Една жена ми помогна за болките, но ми каза, че тъй като дарбата ми е от Света Богородица, парите от книгите трябва да бъдат за децата. И така – болките ми изчезнаха, а парите от всяка продадена книга внасям за издаване на следващата. После за почнах да чувам музика. Тази музика записвам на диктофон, след това я давам да я нотират. Така бяха записани всички песни по мои текстове и музика за деца. Децата много се радваха, когато пееха моите песни. Започнаха аранжиментите, монтажът – в Музикалното училище. Така се роди музикалната ми книга. След това реших да пиша и за възрастни. И така продължавам до днес – поезия и за деца, и за възрастни, музика, картини.
- Какво те вдъхновява?
- Аз получих една мисъл. Бях на улицата, когато чух глас: „От сега нататък всичко, което правиш, да бъде за добро. Света Богородица е казала: Аз й давам, но да видим тя какво ще направи“. Така тръгнаха нещата. Когато работя с деца, виждам обичта им. Работата с децата е тържество, празник за мен.
-Защо сега има такова негативно отношение към училището, към учителите? Как си обясняваш това?
-Аз си го обяснявам с промяната. На всеки 26 хиляди години има такава промяна. Земята се издига нагоре, освобождава се от оковите, в които е била. Съзнанието на хората се променя. Но ние не можем да влезем в крак с тази промяна. Всеки българин е творец, но твори сам. Не сме в група, защото всеки се чувства много силен. Но до някое време това ще стане. Сега вървят много силни вибрации, които оказват влияние върху съзнанието на хората. Едни мислят добро, други – лошо. Но когато твориш с любов, имаш желание да зарадваш някого, тогава целият енергиен свят ти помага. Преди да започна да рисувам, получавам много силна енергия. Рисувам от малка – графика, акварел, живопис с пръсти, без четка. Когато започвам да рисувам, първо благодаря на моя свободен дух, благодаря на Бог за всичко, което ми е дарил, благодаря на моето семейство. Мъжът ми много ми помагаше и ме разбираше. Когато рисувам, забравям света. Когато завърша картината, знам, че Бог я е харесал. Картините ми са пълни със светлина. Цялото ми творчество е пълно със светлина.
-Имаш ли нарисувана картина по твое стихотворение или обратно – писала ли си стихотворение по картина?
-Пускам си класическа музика. Имам много картини на основа на музиката.
- В цялото ти творчество – картини, стихове, песни, струи светлина и любов. Какво е твоето верую в живота, Дафина?
- Често аз разгръщам в сърцето си житейската книга на майка ми, с нейните пророчески сънища, и мислено й благодаря, и се вслушвам в нейните съвети и моля за прошка.
И аз щастлива съм така
с духовен полет съществувам,
любов дарявам на света.
Достоевски е казал: „Красотата ще спаси света“. Но не празната красота, а красивите мисли, красивото, което творим. И най-красивата любов, която Бог ни е дал. Ние поднасяме на света това, което творим, но нека то бъде нещо красиво, нека това красиво нещо го извадим от душата си, от сърцето си и да го поднесем, за да стане нашата приказка красива. Да запазим природата чиста и да направим децата щастливи. Да забравим завист, злоба, алчност. Да направим България хармонична духовна градина.
С ЛЮБОВ
Изразявам голямата си благодарност на съпруга ми, д-р Серафим Недялков, за неговата всеотдайна подкрепа с ум и сърце за реализирането на моето творчество.
В съня ми две топли ръце ме прегръщат
и морно поставям глава.
Пред мене приказно царство разгръщат
и аз бях и съм щастлива така.
Дафина Недялкова
