Всички, които вредят на обществото, трябва да се лишат от човешки права и да не се третират като хора, казва поетът, който наскоро преди седмица представи новата си книга /Интервю на Димитър Мишев с поета, сатирик, карикатурист и артдисидент/ -Новата ви книга „Безопасни и опасни басни“ наскоро излезе от печат. Представихте я в Международния ден на моряка, скоро след рождения си ден. Случайно ли бе това съвпадение? -Съвсем случайно, просто тогава я изготви издателството. -Вероятно доста опасни неща сте видял, докато сте бил с корабите, а защо избрахте за заглавие на поетичната си книга „Безопасни и опасни басни“? -Така е, не само когато плавах, но и впоследствие - в пристанищата 4-5 години бях началник на нефтопристанището „Росенец”, чийто месечен товарооборот достигаше понякога до 800 000 тона (почти колкото на пристанище Бургас и пристанище Варна заедно!), като всички товари бяха опасни. Впоследствие като главен инспектор в ИА ”Морска администрация” отговарях за товаро-разтоварните операции на всички товари, включително и най-опасните, в целия район Емине - Резово. Благодарен съм на Господ, че приключих кариерата си без корабокрушения, взривове, пожари, разливи, човешки жертви и вреди! Опасностите на море бегло съм отразил в стихосбирката си „Само за моряци”. Но заглавието на новата ми книга „Безопасни и опасни басни“ се отнася до съдържанието на самите басни, част от които съм писал през комунистическия диктаторски режим, критикувайки недостатъците му - връзкарството, привилегиите, липсата на гласност, подмазвачеството, доносничеството, липсата на правосъдие и др. Ако бяха ги хванали, сигурно щяха да ме пратят в концлагер на смъртта като баща ми, който е бил в „Куциян”. Една от басните ми е против днешните новобогаташи - олигарси, които забогатяха незаконно на гърба на народа. Въпросният олигарх и майка му - осмени от мен, са достатъчно мощни да изпратят и убийци за физическа разправа... -За кого са опасни вашите басни? -За мен - техния автор... -Какво ви вдъхнови? -Съществуващите несправедливости и страданията на обикновените хора, породени от неправдите, срещу което знаете, че се боря чрез творчеството си... -Трудно ли се пишат стихове, когато гледате как човекът деградира и вместо от красотата, някои от съвременниците ни се възбуждат от това да ритат баби или слепи хора, а когато трябва да отговарят за последствията, изведнъж се разболяват? -За мен писането на стихове, рисуването, играта на роли и режисурата никога не са били трудни, защото са ми дадени от Господ, слава на Него! Ако изпитвах затруднения в тези дейности, никога не бих се занимавал с това. Напротив, те ме изпълват и ме карат да ги изливам - имам вътрешна потребност от това... Казвате „ЧОВЕКЪТ деградира“, но според мен е крайно време да се въведе определението за човек, който не е само създание от човешки род, но и носи ползи за обществото, или поне не му вреди! Всички, които вредят на обществото, трябва да се лишат от човешки права и да не се третират като хора, а да понасят най-строги мерки (включително и смъртно наказание), според провиненията им към обществото. Аз съм за това опасно психично болните, които са неизлечими, да се ликвидират!!! Животът е скъпо удоволствие и трябва да се заслужи! -Може ли поетът да спре насилието? -Може, ако имам съответната власт - само за няколко дни бих ликвидирал Ислямска държава и ислямския тероризъм! Нима смятате за реално това, че САЩ и Русия не могат да я ликвидират за часове? Могат, но не искат, защото чрез ислямския тероризъм се отслабва техния конкурент - Европа! Съвременник съм (по памет през1969 г.) на нахлуването на китайската армия в бившия СССР... За часове китайците бяха стопени в буквалния смисъл на думата, не можаха да намерят дори микроостанки от тях, а почвата в района беше като лава... -А обезбългаряването? Чалгата, дрогата и предателите, които решават какво да (не) учат децата ни, превръщат човека в нищожество. Какво може да спаси нацията ни? -Всички тези въпроси, както и отговорите им, са в драмата ми в стихотворна форма „Живи мишени”. За съжаление няма достатъчно смел режисьор да я постави на голямата сцена!!! -Преди дни един общински съветник каза в интервю за Канал 0, че се водят нови дела за „жабарника“ в центъра на Бургас. Тази сага се точи от 30 години и очевидно няма скоро оградената дупка на „Тройката“ да се превърне в ГУМ, БУМ или мол. Ако имахте власт, какво бихте направили? -Бих въвел (предложил) промяна в закона (наредбите), определяща краен срок на собствениците да решат проблема и ако не го спазят, обектът става общинска или държавна собственост, а властите вече като собственици –да го решат –също в определен срок. При неизпълнение да се налагат санкции. Това да важи и за многото опасни - занемарени сгради, въобще за всички опасни обекти, каквито има във всички градове на Република България!