Кристофър Бъкстон: Имам изключителен късмет и възможност да живея в България и да изпитам всичко положително и отрицателно в нея

Английският писател и преводач Кристофър Бъкстон e роден във Великобритания, в семейство на режисьор и актриса. Учи в католическа гимназия. След като завършва Кентския университет, работи като учител в Португалия, Норвегия и България. Преподавател е по медии и комуникации в колежа в Брейнтрий. В България пристига през 1977 г. и веднага се влюбва в страната, нейната история и култура и преди всичко в бъдещата си съпруга – Анна Иванова - Бъкстон. Първият му роман, свързан с България - „Далече от Дунава“, е публикуван през 2006 г., а през 2017 г. издателска къща „Знаци“ издава и втори негов роман – „Завръщане“, с които авторът ще вземе участие във фестивала „С книга на плажа“. Кристофър Бъкстон продължава да поддържа контакти с България (дели времето си между Колчестър – Есекс и Бургас), проучва и изследва древната ни история, от която черпи вдъхновение за нови романи и преживява много от драматичните й обрати в съвременната ни действителност.

Роза МАКСИМОВА

- Г-н Бъкстон, вие сте бил учител в Норвегия и Португалия, преди да дойдете в България. Какво ви доведе тук?

- Любопитството. Бях преживял фашизма в Португалия, социалдемократичния рай в Норвегия и исках да изпитам комунизма в една напълно непозната за мен държава, която все пак имаше прекрасна природа, интересна история и през лятото поне - хубаво време.

- Имате няколко романа и особено в последния - "Завръщане", поставяте личната драма на героите на фона на световни исторически и политически събития - Балканската, Междусъюзническата, Първата световна война, даже Войнишкото въстание в България през 1918 година. Това показва едно много задълбочено познаване на българската история, а и на характера на българина, неговия манталитет и национални черти. Какво още от българската история ви впечатлява, какво събитие си заслужава да бъде описано в роман?

- Интересувам се от всички аспекти на българската история –приликата и разликата между Англия и България. Особено като се има предвид, че аз съм дошъл от една държава, която е душевно в периферията на Европа в друга държава, също в края на Европа. Що се отнася до историята на предишните два века, много се радвам, че вече са излезли нови документални книги и силни романи, описващи този период, като „Черните ангели“, „Атентата в Св. Неделя“ и „Възвишение“, „Калуня Каля“, „Сестри Палавееви“ и „Чамкория“. В тези книги човек разбира, че се повтарят едни и същи проблеми.
Това, което най-много ме интересува, е сблъсъкът между типичните български герои и тези от външния свят. Същият сблъсък съществува и в по-старата българска история - тази на Първото и Второто българско царство. Романите ми, които боравят със средновековната българска история -„Радослава и викингският принц“ и „Далече от Дунава“, се базират на истински срещи между българки и западни войници. Те също се концентрират върху актуалните теми на миграцията и живота в изгнание.
Книгите ми отразяват продължителния дебат който се води в България за това, какви са типичните български национални черти, нрав или манталитет. Може да ви се види интересно, но такъв дебат не съществува в Англия. В момента пиша роман за времето на Светослав Тертер, за който се налага да правя нови и интересни исторически изследвания.

- В романа „Завръщане“ описвате действителен случай – на страдание, болка, прегрешения, дълга и странна любов, възмездие и изкупление. Как попаднахте на историята на вашия герой Данчо от Вранкулак?

- Чух подобна история в едно кафене от един роднина на мой приятел. Бях любопитен, защо той имаше френско име. Той ми разказа за неговия дядо, който е настоявал внукът му да е кръстен на името на човека, който спасил живота му в подземния свят на Марсилия. Разказа ми как дядо му бил пленен от африкански войници и след 10 годни работа в подземния свят на Марсилия, той се завръща у дома само по долни гащи. Не искам да издавам повече детайли. Но въпреки че книгата е базирана на този истински случай, всички събития и героите на книгата са измислени изцяло от мен. Това включва историята на главната героиня – Витка, и нейните преживявания, без да знае дали тя има ли мъж, или е вдовица през тези бурни политически събития по това време.

- Съществува ли такова място – Вранкулак?

- Не, това е измислен подбалкански град, който напомня на Айтос и Карнобат и е в близост до Бургас. Исках да позиционирам историята в област, която ми е добре позната. - Имате книжки и за деца. За рицари. За войните. За комунизма и неговите абсурди. Коя е вашата лична вселена, господин Бъкстон, и кого не бихте допуснали в нея? - Моята лична вселена включва приключения, неочаквани съвпадения и срещи между хора от много различни култури и различно минало. В този свят всички са добре дошли, както в моя личен свят. Чувствам, че имам изключителен късмет да съм имал възможност да живея в България и да изпитам всичко положително и отрицателно в нея. В България намерих любовта и вдъхновението на моя живот, която стимулира писането ми.

- След няколко дни ще се включите в изложението „С книга на плажа“. Ще представите двете си книги, издадени от издателска къща „Знаци“ – „Далече от Дунава“ и „Завръщане“. Разкажете ни и за другата книга – „Далече от Дунава“. Историята на написване е доста интересна. Как достигнахте до нея – събитията се развиват в доста ранна епоха. Какво би привлякло вниманието на съвременния читател в събития, случили се в XIV век?

- По това време имах идея да напиша книга за среща между Изтока и Запада – това щеше да бъде първият ми роман. По фантастично стечение на обстоятелствата, съпругата ми и аз пътувахме в Нормандия (Франция). Случайно открихме в селцето Карне един параклис, в който е имало надгробен паметник на рицар, който се завърнал от Никополската битка, спасен от съпругата си - българка. Когато впоследствие разбрахме, че тази жена е имала смелостта да се яви пред английския крал Хенри V, за да иска потвърждение на поземлените права на сина си, изведнъж се вдъхнових. Тази история ми даде възможност да работя с почти съвременни проблеми като миграция, изгнание и живот в чужда, негостоприемна държава.
Също тази история ми даде възможността да опиша една страстна любов между главната героиня - Мария Искра, и френския рицар – хоспиталиер Жил Гитон, усложнена от факта, че той е лекар-монах, дал обет за безбрачие. Съдбата на Мария Искра е да избяга от ужаса на падането на България под османско владичество до живот и всред Стогодишната война между Франция и Англия. Голяма част от книгата е едно пътуване през Европа, в което героите са често уплашени от предразсъдъците и насилието, което срещат по пътя си. Процесът на разследването за тази книга ме заведе от Никопол до Нормандия и до държавния архив в Лондон, където отворихме огромните средновековните декрети на Хенри V от Нормандия, за да търсим информация за срещата му с Мария-Искра.

- Какво не ви дава мира?

- Всички което разделя хората, особено в момента – Брекзит, кризата с бежанците, ограниченията на демократичните системи спрямо много силно пропагандиращи медии. Всичко, което кара хората да се страхуват едни от други.

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

БДЖ и Deutsche Bahn сключиха договор за доставка на 76 модернизирани вагона

  • 29 Мар 2024
  • 77
Първите 19 идват в средата на април, а до началото на лятото всички вагони ще бъдат включени в състава на БДЖ

Валери Митов, БСП: Колосален внос на райски газ у нас през 2023 г. - нужна е спешна намеса

  • 29 Мар 2024
  • 74
БСП води последователна битка срещу безконтролното разпространение и продажба на опасната „мода” в последните години, предлагайки и отстоявайки както законодателни промени, така и мерки за контрол от страна на изпълнителната власт

Крепостта Порос - предшественик на съвременния Бургас

  • 29 Мар 2024
  • 119
Образователната програма “Опознай Бургас и Бургаския край” на Регионалния исторически музей ще започне месец април с интересна лектория за Античната и Средновековна крепост Порос, която се намира в местността Пода на нос Форос.

Община Бургас е поставила над 1500 кофи за разделно събиране на биоразградими отпадъци

  • 29 Мар 2024
  • 106
Повече от 1500 кафяви кофи за биоразградими отпадъци е поставила до този момент Община Бургас в комплексите „Изгрев“, „Зорница“, „Славейков“ и „Меден рудник“. Те ще обслужват както домакинствата, така и търговските обекти, които генерират подобен вид отпадъци.

Опциите са изключително стеснени, каза Румен Радев за избора на служебен министър-председател

  • 29 Мар 2024
  • 84
Опциите са изключително стеснени, каза пред журналисти президентът Румен Радев по отношение на избора на служебен министър-председател.