За Иван Илиев и миговете, спиращи дъха

Иван Илиев има щастието всеки ден да пътува из България – такава е професията му. Но освен служебните си ангажименти, Иван не пропуска възможността да се наслади на красивите гледки край пътя, на величествени природни пейзажи, зареждащи те с красота и вълнение, и спиращи дъха мигове.
Той не е само шофьор. Той е ловец на красота, която нашата родина предлага в изобилие. Красивите кътчета в България са толкова много, че във всеки един миг трябва да бъдеш с фотоапарата в ръце и постоянно да снимаш, да снимаш, да снимаш – докато ръцете те заболят от щракане. И Иван го прави – с телефон, с фотоапарат и камера.

Роза МАКСИМОВА

-Ти си шофьор на камион, но се занимаваш и с фотография. Разкажи ни повече за себе си.

- Работя като шофьор от 1999 година. Времето зад волана понякога минава доста бавно и скучно. Сивата лента на пътя изморява очите, а и душата. Понякога радиото не е достатъчно да ме разсее или да ми повдигне настроението. Тогава се заглеждам по пейзажите, които минават край мен. И откривам колко е красива нашата страна. Запленен съм от планините, езерата някъде долу, реките – бистри и забързани. През всеки сезон те изглеждат различно, но винаги са красиви. Тогава ми се приисква да ги снимам. Просто не мога да устоя на тази неповторима красота. Ако нямам възможност да спра и да уловя мига, непременно в почивните дни и през отпуската се връщам по местата, които са ме очаровали и тогава снимам на воля.

- Кога те грабна фотографията? Как я откри или тя откри теб?

- Започнах със снимки на децата си и на специалните моменти в живота ни. Правенето на добри снимки не е много лесно, когато човек няма опит, макар че сега всеки щрака с телефона си до припадък. Но за да направиш една снимка одухотворена, да ти говори, трябва да си много търпелив и старателен.

- Какво предпочиташ да снимаш – хора, животни, природа или градски пейзаж?

- Когато имам свободно време, обичам да снимам сред природата. Голяма част от работния ми ден преминава сред природата – пътищата в България са много живописни и искам да ги запечатам в кадър. После дълго ги разглеждам и отново преживявам магията на българската природа.

- Сега все повече хора се увличат по фотографията. Всеки, който си купи фотоапарат и снима, се мисли за фотограф. Какво е нужно, за да си фотограф - само камера или и още нещо?

- Важно е да усвоиш някои технически подробности и основни принципи. Но не е невъзможно да заснемеш великолепен кадър и без да си наясно с тези подробности. Но все пак, ако искаш да си сигурен в резултата от снимането си, е задължително да положиш усилие, да почетеш поне малко. Аз от време на време попрочитам нещичко. Сега техниката позволява да се наблегне повече на творческата страна, а последващата обработка дава почти безгранични възможности, стига да ти се занимава с това.

- Откъде черпиш вдъхновение /идеи/ за снимане?

- Най-вече от природата, от срещите си с интересни хора, от откриването на вълнуващи истории /по пътя има много неща, за които си струва да разкажеш/. Радвам се, че имам възможност да пътувам, да гледам прекрасната природа на България и да улавям миговете, които ни предлага.

- Какво не ти дава мира?

- Не мога да се примиря с апатията на хората, с нежеланието да видят света около себе си – било то красивите или грозните неща в него. А всичко около нас заслужава да се види.

- Кои са любимите ти места за снимане? Как избираш къде да снимаш? Привличат ли те необичайните места – например пещери или под вода?

- Обичам новите, непознати места. Снимам с голямо удоволствие и съм направил доста снимки, но не смятам да превръщам фотографията в професия. Уча се от по-добрите от мен, уча дъщерите си да снимат, но вътрешното усещане за мига не се учи. Или го имаш, или го нямаш. А и техниката ми не е професионална. Не е достатъчно да имаш някаква супертехника. Когато се занимаваш професионално с нещо, то в един момент се превръща в задължение и така се губи чарът му. Аз снимам само това, което ми харесва, което ми доставя радост, както на мен, така и на другите, които гледат снимките ми. Когато нямам желание, просто не снимам. Под вода не съм снимал, но съм снимал ждрелото на река Ерма, Калиакра.

- Какво би направил за идеалния кадър – да се качиш на високо и стръмно място например, да се изложиш на опасност или нещо друго?

- Е, чак толкова страстен фотограф не съм. Не бих рискувал живота си, например. Понякога за да уловиш точния кадър, се налага малко да рискуваш, но винаги гледам да не застрашавам живота и здравето на някого в името на една снимка. Ако фотографията ми беше професия, може би щях да съм по-смел. Засега тя ми е само хоби. Удоволствие. В снимката се показва нещо реално, но пък и гледам да има някакъв магичен момент. Не снимам на всяка цена.

- Имаш ли любим кадър?

- Точно определен кадър нямам, по-скоро обичам да се връщам към снимки, които ми припомнят за красиви места, интересни хора и незабравими мигове.

- Какво мечтаеш да снимаш?

- Местата, където бих искал да снимам и да имам достатъчно време, за да ги опозная, са Родопите – тази магична планина, скалните ниши, Долината на сътворението. Морското ни крайбрежие – на север има такива прекрасни кътчета. Калиакра ме е омагьосала завинаги с величието си. Искам да снимам целия разкош на България! В България има множество непознати места, които са изключително привлекателни за мен.

- Направи подарък на читателите на в. „Компас“ – някоя снимка например.

- С удоволствие!