Преди броени дни бе представена книгата „Хаджипетровите“ с автори Антоанета Хаджипетрова и проф. Иван Карайотов. Това е книга за рода Хаджипетрови – благодетели и създатели на Големите български мелници, вложили много средства, усилия, любов и всеотдайност, за да се превърне Бургас в един красив, уреден и икономически развит град.
„Тази книга е дълбок поклон към фамилията от блестящи личности на моя съпруг Александър Хаджипетров“ – пише Антоанета Хаджипетрова на началната страница на книгата. Днес разговаряме с нея за корените, благородството и смисъла да сме на тази земя.

Роза МАКСИМОВА

- Книгата е плод на дългогодишни проучвания. Какви чувства ви вълнуваха докато работехте над книгата при срещата с толкова хора и спомени?

- В една от първите страници на самата книга, още когато я отворим, съм написала, че това е един поклон пред паметта на тези хора от този род. Още от началото искам да кажа, че съм снаха в този род, моят съпруг Александър Хаджипетров е син на Матей Хаджипетров. Това, че те имат много документи, които съм намерила както в архивите на Окръжен архив Бургас, Пловдивски и Централен софийски национален архив – това са неща, които са много и много интересни. Помъчила съм се да подбера онова, което би могло да даде една по-пълна и точна представа, без да отегча читателя, т.е. да излезе книгата в един том – това беше най-трудното, защото материалите са много, а те са интересни в своето съдържание, защото се разбира, вижда се чрез тях картината на живота на хората в онова време, в което те са били написани. Това е 18 век, 19-и, 20-и до наши дни. Това е много време. И това беше най-трудното за мен – не исках да изтърва нищо важно за нито една от тези светли личности, които са вътре в книгата и за всяка една от които е отредена отделна глава - това е схемата, която всъщност се вижда от родословното дърво.

- Вашите предци са направили много за Бургас. Как намирате съвременен Бургас, какво ви харесва, какво ви дразни?

- Аз съм архитект. Това е моята професия. Бургас има уникален облик. Всеки един град и най-малкото селище имат своята история и всеки един от тях е създаден от различни хора по различно време. Градът е отпечатък на съдбите на хората, които са живели в този град. Кой какво е направил, кой какво е свършил, всъщност всички те заедно, хората в този град, са го създали. Някои са били водещи личности и според работата, характера на дейността си са успели да повлияят в една или друга степен за формирането на самото селище, на самия град – като говорим за Бургас – то това е истината и за всеки един град. Със своята работа и дейност те са допринесли във всички случаи да се създаде градът. В какъв смисъл – в смисъл, че трябва да се създават нови сгради за новите дейности, защото Бургас е бил едно малко селище и след Освобождението се разраства много бързо. Той е трябвало да има правите хубави улици, хубавите сгради с различно съдържание, разбира се. Това е плод на всичките хора в този град.
Харесва ми това, че Бургас като търговски град е имал връзка веднага с целия свят. Имало е търговски представителства, по-късно се е създала индустрия и затова градът като най-доброто, най-голямото пристанище на България, е станал много бързо един съвременен европейски град. Не мога да кажа, че нещо ме дразни в нашия град, напротив, в последните години всичко онова, което нашето общество в него, и разбира се, преди всичко с участието на Общината и всички водещи в тази Община вече повече от десет години, мога да кажа, че това са усилия той да бъде красив, хората да се чувстват добре в него , да бъде уреден. И това нещо е постигнато. И това е етикетът, който всеки един, посещаващ за първи път нашия град, слага: „Бургас е град, в който искам да живея“ - казват те или: „Ама той бил прекрасен град!“. Да, наистина е прекрасен, на брега на Черно море, с цялата зеленина, която е навсякъде, с всичко, което е свършено – с всяка една сграда, с всяка улица, с всяка една алея в новите жилищни комплекси, търговски центрове - мога да кажа, че е прекрасен. И продължава да се развива като такъв, с много интересни нови градски звена. И така – хубав е нашият град!

- На премиерата на книгата в Областна администрация вие призовахте всеки да напише историята на своя род. Струва ли си да се прави това от всеки – повечето хора нямат такива знаменити семейства като вашето?

- Много е хубав този въпрос, защото искам да кажа моето мнение. Изказването ми беше в залата на Областта при представянето на книгата, че всеки един трябва да пише за своя род. Всеки има корен и лошото е, че при това движение на хората, на отделните личности на едно семейство във връзка с работата, във връзка с интересите, които са имали, хората се разслояват, отиват на други места и губят нишката на своето семейство, на своята фамилия. Обаче не е така. Всеки един е излязъл от род, във всеки един род има личности, за които всеки един трябва да си спомня, затова защото онова, което са дали те, съответно семейството, представлява основата, върху която се гради самочувствието на всеки един от това семейство. Лошо е, когато е минало много време и не могат да се открият лесно тези хора. Но и това не е толкова важно. Всеки един трябва да знае, че той стъпва върху земя, стъпва върху място и под неговите крака, в неговото съзнание е напластен опитът на тези, които са били преди него. Затова днес той е тази личност, която той представлява. Той не е дошъл от нищото. Всеки един човек е резултат от усилията на неговите предци.
Искам тук да кажа нещо, което за мен е важно, да го кажа на хората – особено на младите, че нашият град има дадености, които не съществуват никъде другаде и на това ние казваме геоточка на планетата. Никъде тя не е повторена, но тя е такава, която дава възможности за развитието на този град в най-голяма степен. Черно море няма друго пристанище, с този голям залив, с възможностите на това пристанище и всички тези приоритети. Крайно време е това да се отчете от младите хора и да знаят, че бъдещето е тук. Защото от много години се говори преди всичко, че Бургас е курортен град. Той е курортен, но трябва да остане на второ място тази функция. Първата функция на града трябва да бъде неговата търговия и индустрия. Никой да не се заблуждава, че Бургас може да стане и че трябва да остане и да се мисли за него като за курортен град. В никакъв случай! Това е една обида за града и за геомястото, което заема Бургас в света.

- Как се чувства потомката на такъв забележителен род сега?

- Аз не съм потомка, аз съм /както казах в самото начало/ снаха в това семейство. Възхитена от тези хора, които ме заобикаляха, които бяха около мен, когато влязох в този род, изключително интелигентни и с много качества. Те ежедневно си говореха за тези, които ги няма, като че ли са живи, защото следваха всичко онова, което те са оставили като принципи, като послания. И аз постепенно, виждайки всички тези неща в това семейство, за мен беше не само изключително интересно, а престижно да мога да сляза по-надолу в дълбочина на тези хора, които ме заобикалят, в дълбочина на тези пластове – културни, невероятни, интелигентни, които представляват техните предци. И затова исках да напиша тази книга.

- Пожелавам ви здраве и творческо вдъхновение!