Д-р Петър Стефанов е психолог, автор на книгите „Парапсихологията в бизнеса и мениджмънта“ и „Левитация и психокинеза“ /изд. къща „Знаци“/, в които „се представят проучвания, изясняващи факторите и условията, при които различните парапсихични дарби правят индивида по-успешен в бизнеса и на различни позиции в управленската йерархия“, изследват се феномени, „най-общо изразяващи се във въздействие на съзнанието върху физическия свят, което въздействие се случва без помощта на мускулно усилие или друга позната форма на енергия“.
На кое да се доверяваме – на интуицията или на разума, как да се държим с полтъргайст, за пророческите сънища, можем ли да подобрим своите интуитивни и въобще, парапсихични способности – четете в интервюто с петъчния ни гост днес - доктор Петър Стефанов.

Роза МАКСИМОВА

- Може ли само с интуиция и предчувствие да се ръководи бизнес, господин Стефанов?

- Бизнес в съвременния смисъл трябва да се ръководи комплексно и ситуативно. Имам предвид следното. Да ръководим комплексно означава да съчетаваме научните, аналитичните подходи в мениджмънта с прийомите на интуицията и предчувствието. Самостоятелно всеки от тези похвати не позволява да се разкрие пълния потенциал на добрите ръководни кадри. Глобализираната икономическа среда в днешно време е прекалено сложна, намира се под въздействието на прекалено много външни фактори, за да се управлява само със старите аналитични методи за управление. Те бяха строго формализирани и пригодени към много по-слабо динамични условия. От друга страна, чисто интуитивният подход не е достатъчно убедителен за хората във фирмата и за обществеността, не предизвиква достатъчно доверие все още, ако изводите и решенията на такъв мениджър не са логично обосновани. А доверието е абсолютно нужно за всяко лидерство. Ситуативният стил предполага двата подхода – интуитивен и аналитичен, да се съчетават в такава пропорция, каквато всяка ситуация налага. Тук вече управленската наука придобива някои черти на изкуство.

- Случва ли интуицията да ни подведе?

- Както всяко лично качество, интуицията не е 100% ефективна. Според една хипотеза интуицията представлява неосъзната мисловна дейност, при която се осъзнава само крайният резултат. Насим Талеб доказва в книгата си „Черният лебед”, че често пъти човешката интуиция се проваля в предвижданията, когато процесите се развиват по закономерности извън нашия опит. Истинската интуиция, която за разграничаване бихме нарекли прекогниция (предсказване), дава точни съвети даже в такива непрогнозируеми ситуации, затова пък се среща изключително рядко. Предсказването на бъдещето обикновено се проявява със значими отклонения, които могат да се обяснят с разклоняващи се вериги на времето и влияние на свободната воля на много индивиди върху събитията в света. Навлизаме в теориите за мултивселената и квантовата физика, което е друга, твърде обширна тема. Брайън Грийн е писал много по тези въпроси.

- Трябва ли винаги да се доверяваме на интуицията, макар разумът ни да ни говори друго?

- Според Вадим Зеланд, създателя на теорията за транссърфинга на реалността, когато има противоречие между разума и душата, трябва да се вслушаме в душата и нейния шепот. Аз бих уточнил, че е добре да следваме този съвет само в обстановка, в която информацията е оскъдна, неопределена или много динамична, така че нашият ум просто няма да разполага с достатъчно „входни данни”, или време, за да вземе решение по традиционния за него начин. В по-елементарни ситуации, които могат достоверно да се формализират, съветите на разума са за предпочитане. Например един анализ „разходи – ползи”. Но, както вече отбелязах, казусите с прости и стандартни решения стават все по-редки.

- В книгата си „Парапсихологията в бизнеса и мениджмънта“ пишете, че част от съновиденията имат предсказваща функция. Ако един сън е знаменателен, но по някаква причина е прекъснат – биха ли се сбъднали предсказанията на този сън, ако той беше досънуван докрая?

- Някои сънища доказано предупреждават за предстоящи значими събития по отношение на сънуващия. В тези случаи съзнанието се докосва до многоизмерната реалност, която обхваща и съдържа в себе си нашия 3D свят. Когато сън, определен да бъде пророчески, не е „досънуван” по някаква причина, на човек ще му се яви този или подобен сън отново, така че посланието да бъде предадено. Обикновено това става чрез символи. Хосе Силва в своите проучвания върху сънищата казва, че значението на символите е различно за всеки човек, затова тяхното тълкуване трябва да става след дълго наблюдаване и анализ на съвпаденията. Общите съновници могат да служат за забавление, но не следва да се приемат сериозно.

- Как може да подобрим своите интуитивни и въобще, парапсихични способности?

- Всички човешки качества подлежат на тренировка и развитие. Увеличаването на менталната ни сила се случва по естествен начин в процеса на духовно израстване. Условие тук е да подобрим вътрешната си енергетика. Затова помагат техниките на редовно медитиране, осъзнато сънуване, дихателните практики, промяната в режима на хранене. Съществуват сложни модели за активация на скритите качества чрез светлинни и звукови вибрации, навлизане в транс и променено състояние на съзнанието. Целта е да се успокои честотата на мозъчна активност от обичайното бета състояние на будност до алфа (на границата на заспиване) и по-дълбокото тета ниво (лекия сън). В тези нива се стимулира дясното мозъчно полукълбо, което отговаря за творческата активност, прави се връзка с подсъзнанието и свръхсъзнанието, с колективното несъзнавано, с информационното поле на акашовите записи. Когато двете половини на мозъка работят синхронно, значително нараства психическият капацитет на човека, включително се активират и някои парапсихични качества. Практиките, поникнали върху почвата на източните философии, пренесени в западното общество, образуват онази противоречива сплав от мистика и рациум, която е недолюбвана от класическата наука, и съвсем естествено намира мястото си като част от предмета на парапсихологията, но също така успява да се прояви прагматично в материалния мир. Светът навлиза в Нова епоха, в която духовното и материалното начало ще бъдат в единение, а не в конфликт.

- В книгата си „Левитация и психокинеза“ пишете, че има организирани курсове по левитация. Всеки ли може да се научи да левитира, или някои хора са предразположени към това?

- Махариши Махеш и Реймон Реан са преподавали уменията за левитация под формата на курсове – за съжаление, не са водили статистика за успеваемостта на своите ученици. В миналото, много от будистките монаси са усвоявали левитацията, за да се придвижват бързо в епоха, когато превозните средства са били бавни и примитивни. Днес тази нужда е отпаднала, затова все по-малко монаси практикуват това умение. Действително, има определени медитативни техники, които улесняват проявата на левитационната сила, намаляваща теглото и инерцията на човешкото тяло. Някои индивиди имат по-голяма вродена дарба да изпадат в такова състояние. Според будистката интерпретация, левитирането е частен случай на проява на силите „сидха” (свръхестествени способности), които са страничен резултат от духовното извисяване и кармично пречистване. Последните, естествено са различни при всеки индивид.

- Левитацията, огъването на метални предмети, преместването на предмети и други необичайни явления могат ли да се определят с една дума – контрол, или са нужни и други условия?

- Тези феномени, които посочвате, са разновидности на психокинезата. Тя представлява акт на въздействие на човешкото енергийно поле върху материята. Различни условия оказват влияние върху успеха на опитите. Именно това изучават учените – по какъв начин различните фактори допринасят за явлението. За многобройните изследвания се разказва подробно в книгата. Мога да спомена, че присъствието на скептици влияе негативно на резултата от експериментите. И обратно, спокойната увереност на оператора и публиката е важно условие за успех.

- Винаги ли полтъргайстът е враждебно настроен и неговите действия плашат хората? Има ли случаи, когато полтъргайст помага по някакъв начин?

- По принцип полтъргайстът шокира свидетелите, защото е най-зрелищен като демонстрация и с много разнообразни прояви. Проучванията разкриват, че съзнанието на полтъргайста е с нисък интелект и обикновено е настроено враждебно, поне към определени хора – обичайно към хората, с които излъчвателят на явлението е в конфликт. Ако може да смятаме, че полтъргайст е помогнал в нещо, това вероятно е ставало по случайност, или в по-общ смисъл: като е насочил вниманието на хората към загадките на паранормалното, към извода, че светът не е така елементарен, както изглежда.

- Възможно ли е духът на мъртвия собственик на къщата да се явява от време на време на живите обитатели – като силует сред стаята, като влязла отнякъде пеперуда, да се включва електрически уред сам или нещо подобно?

- Да, някои хора, след освобождаване от физическото си тяло, каквото всъщност е процесът на смъртта, не желаят да преминат отвъд, в духовния свят, въпреки че помощ им се предлага. На това ниво безусловно се зачита свободната воля. И така, тези духове обитават определено място – обикновено дома, в който са живели, но може и дадена местност, квартал. Освен към място, могат да бъдат привързани и към определен човек. Живеещите наблизо, ако са по-сензитивни, усещат мъртвия най-често като присъствие, но могат да виждат и сянка, силует, да чуват глас. Това е възможно, тъй като душата е в състояние да постигне частична материализация – например да кондензира праховите частици, плаващи във въздуха, влага във вид на капчици, да фокусира електромагнитно лъчение и така да стане частично видима и осезаема. Наблюдавано е и включване на електрически уреди. Това е физическата основа за появата на т.нар. призраци. Повечето от тях имат само частично съзнание, следват стереотипен маршрут и се явяват по едно и също време. Призраците могат и да не са същински души на починали хора, а само празни астрални черупки: форми от астрална материя без одушевеност, които се поддържат единствено от човешката енергия, постъпваща в резултат на интереса и вниманието към тях. При прекъсване на този източник те се разпадат. Но душите на покойниците, останали в нашия свят, трябва да бъдат освободени с помощта на екзорсист, за да продължат еволюцията си в духовния свят.

- Как да се държат обикновените хора, ако са станали свидетели на такива странни явления като полтъргайст, левитация и др.?

- Първото условие е да се запази самообладание, което често пъти е трудно, защото тези неща са огромна провокация към всекидневния мироглед. С полтъргайста трябва да се установи контакт – може да стане с почуквания по определен код за „да” и „не”. Така преди години потърпевшите направиха връзка с пловдивския полтъргайст Кики, в резултат на което се появи цяла книжка с интересна информация. Важно е с невидимата същност да се разговаря спокойно, с уважение, да бъде прието явяването на полтъргайста като обичаен факт. Опитът показва, че тогава неприятностите намаляват и постепенно отшумяват. Ако проявите са твърде обезпокоителни или стане ясно, че са причинени от дух, непреминал в отвъдното, най-добре е да бъде извикан екзорсист. Още един съвет към очевидците: да се опитат да документират явленията, защото след време могат да бъдат ценен изследователски материал.