Илеана Стоянова: Най-трудният мост към хората е Обич!

За Илеана и морето
Десетата книга на Илеана Стоянова – „Морето завинаги“, е вече по пътя към читателите си – една жива и светла книга, родена след срещите на авторката с притчите на Исус Христос в Евангелието на Матей и тълкуванието им. Книга мъдра, дълбока, наситена със страст към живота. Една „по-красива книга с вътрешните пейзажи, емоционалности, жестокости, трагедии, безвъзвратности, страхове, загуби на живот, чудеса“.

Роза МАКСИМОВА

- „Море завинаги“ е заглавието на поредната ви книга, която излезе преди броени дни. Разкажете ни за своето море, Илеана – морето като стихия, морето от чувства, морето като съдба…

- Да, може да се каже – юбилейна книга – защото е десетата ми стихосбирка... След време човек обиква природата все повече и все по-силно го вдъхновява морето, небесните отражения във водата, звездните бисери и лунната платина върху черното море, кървавите изгреви, библейските картини, нарисувани от облаците, крясъкът, пируетите и симфониите на птиците, които се гмуркат във вълните, песните на щурците... тоест един духовен свят. Морето създава чувство за Вечност. Безбрежно е. Просторът до хоризонта е все море... едно непрестанно движение в ритъм в двусрична стъпка: мо-ре; мо-ре.... Ямбът е двусрична стихотворна стъпка, при която силната позиция е представена от втората ударена сричка. Морето се движи в ямб – вълна след вълна. А не е ли и нашият живот – море във вечно движение? Водата има всичко – безсмъртие. Това е сложна книга, не мислете, че е пейзажна поезия „на тема море“. Образът не е илюстрация, изясняване на една мисъл; той е език на духа. И тук ще споделя, че идеята да направя този сборник се роди след като прочетох някои от притчите на Исус Христос в Евангелието на Матей и тълкуванието им. Първите седем притчи са стъпалата на един Път, който започва от земята - нивата - и отива към морето - духовния свят. Този път е описан в образите на притчите и води от сушата към морето, т.е. от земята към духовния свят. Моите стихове с вечните теми: любов-смърт , бяха написани, някои преди 20 години, други преди година, преди две години, преди месец, преди 10 дни... но обединяващият образ за идеята ми е морето! Тази книга непрестанно задава въпроси. Какво съм аз? Откъде идвам? Накъде отивам? Какъв е смислът на всичко? Къде отива любовта, когато животът й свърши? Защо този мъж ми е близък като лист от дървото? Кога ще ме обича? След колко века? Ще се завърне ли безценният човек след последното „сбогом“?.... Това са все въпроси от стихове в книгата. Книгата е по-неопределена, по-иносказателна и символична, както са и притчите на Исус Христос. И може би по-красива. Моето море си е мое. То е самотно, пронизано от един-единствен слънчев лъч. То може и да е развълнувано, да е бурно, може и да убива, но може и да е огледална вода, дълбока вода.... В никакъв случай не става дума за пейзажна поезия, а по-скоро за вътрешни пейзажи, пейзажи на душата. Та нали затова пишем стихове! Непрекъснато наблюдаваме вътрешните пейзажи, търсим отговори на разни чувства, емоционалности, жестокости, трагедии, безвъзвратности, страхове, загуби на живот, чудеса.

- Книгата е библиофилска, с ваш автограф. Тиражът ѝ ограничен ли е, специално, бутиково издание ли е?

- Да. Това е книга в доста малък тираж и е с мой автограф. Красотата е малко в материалното. В живота ни има малко красота. А поезията? Тя е непопулярна, специално в България вече доста по-рядко се среща. Добрата поезия трудно намира настояще, но пък има бъдеще.

- Макар и дълбока и философска, книгата е много лична, събрала всички болки, радости, сълзи, спомени. И звучи като пожелание, като предупреждение, като завет. Тук са като че ли всичките уроци на живота, които сте получили. Кой от тях е най-ценният за вас?

- Всяка поезия е дълбоко лична, дори социалната, тя изцежда нашите чувства, нашите проекции, проектира поета върху платното. Забелязвам дори, че стихът има физическа прилика с автора си. Нямам амбициите да поучавам, предупреждавам или поставям хората под властта на моите идеи. А те са, те се опитват макар и ненатрапчиво, да покажат колко преходно е всичко на земята и по тази причина колко е важно да си добър, да не трупаш зло... Колко е хубаво да се радваш на малките искри добро, които са ти дадени докато дишаш. Но всичко това наистина звучи елементарно. Животът е доста по-сложен. И често когато си мисиш, че някой е бил лош с теб, може да се окаже че ти си бил лошият. Съдбата ви е поставила в такава драма, от която няма изход... освен тъгата и раздялата. А понякога тази раздяла с човека е раздяла от земния живот. Ние всички сме като пешките върху шахматната дъска. Ръката, която ни движи, е съвсем непредвидима. Опитваме се да сме християни, но често късметът ни изоставя. Има хора, които са родени с лош късмет. Най-ценният урок на живота за мен беше този, че Синът Божи е бил в съгласие с Отеца си, когато е приемал човешки образ, за да спаси човеците от първородния грях, поемал е към Голгота и разпятието, и земните мъки на плътта не по заповед, а в съгласие с Отеца си – И все пак.... все пак в Гетсиманската градина е питал: „Отче, не може ли да ме отмине тази горчива чаша?!“ ...С други думи, ние, човеците, сме слаби пред изкушението – земен живот.

- Созопол – град на спасението. Той заема голямо място в стиховете и в душата ви. Вие сте потомка и на знатните възрожденски родове на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Кои са вашите мостове към света и вашите сбъднати молитви, Илеана?

- И аз бях в такава заблуда от познатия клиширан етикет, че Созопол е „град на спасението“. Но в археологическия музей там прочетох друго - бил е „спасеният град“...след някакви войни и природни бедствия в дълбока древност. Това звучи по-различно. Спасен и спасителен може би лично за мен. В черквата „Св. Георги“ в самия център на Созопол бях кръстена като православна християнка преди доста години. Спасява ме от сивотата, стреса, суетата, автомобилите и мръсния въздух в София. Обичам този град. Тук всичко е красиво и антично, създава усещане за вечност. Романтика, красота, древност, поезия – всичко – този град така ми подхожда! С моите толкова специални древни родословни корени. Честно казано, смятам, че човек не избира сам корените си и дори няма заслуга за това, няма и повод за гордост, дори и да е потомък на велики възрожденски родове, ако си остане неразвит. То е нещо като „Притчата за поверените таланти“ от Евангелието на Матей. В притчата е прокарана идеята за вложените в човека заложби, за спящите в човешката душа духовни начала. Тези, които са умножили талантите, са хората, които са работили за своето духовно развитие и са развили и умножили своите дарби и способности, развили са вътрешните органи на душата. Тоест, ако ти е даден един „талант“ (което в притчата е обозначение на парична единица, но все пак е метафора)... и ти вземеш, че го закопаеш в пръстта, за да го върнеш после на господаря, ти си прекомерно материален и смъртен. Друг е въпросът, ако вземеш този един талант и го умножиш многократно – т.е. дадено ти е свише нещо велико, но и ти трябва да се потрудиш, за да го умножиш... Трудно се прокарват мостове към хората! Ние сме много, много отчуждени. Много самотни. И най-трудният мост е Обич! Моята сбъдната молитва бе да събера семейството си в София след 20 години раздяла по обективни причини – емиграция в далечни страни. Да!

- Имате ли стихотворение в книгата, което е много специално за вас? Разкажете ни неговата история.

- За съжаление аз съм от онези родители, които обичат по равно всичките си деца. Честно казано, когато съм приключила ръкопис и вече е взлязъл в книга, аз ставам доста безразлична към своя текст. Никога не си губя времето да чета книгата си, когато вече е отпечатана, не ме гони максималният нарцисизъм. Но наистина си спомням историята, повода или провокацията, за да напиша всяко стихотворение. Точно в тази книга „Море завинаги“ нещата са по-комплексни. Тя трябва да се чете и възприема цялостно – изтъкана е от разни струни, от повече кратки състояния и чувства... въпреки че има и някои по-базисни дълги стихотворения. Но всички те формират моята идея....за безсмъртния живот на духа.

- Темите в книгата ви „Море завинаги“, а и в другите ви книги са много сериозни – животът, смъртта, любовта. Доколко на сериозно човек трябва да възприеме себе си?

- Темите – да, но стилът ми е винаги различен. Не сте прочели мои предишни книги, в които иронията и самоиронията струят доста освежително. Там човекът се приема полусериозно, полутъжно, полукомично. Появява се една смешна лирична героиня, комична, малко тъжна, но и подигравателна над себе си и живота си... Чаплинов тип човек. В същото време не харесвам клишето - „не се приемам на сериозно“. А кого да приемаме сериозно? Политиците ли? Освен децата си, родителите и любимите, както и себе си, тялото и душата си... ние нямаме нищо друго.... Нашият живот е най-важното и най-сериозното събитие, което ние можем да почувстваме. В поезията нещата изглеждат по-сериозно, защото те са гротескно предадени, драматични и значими и главното - в съвсем изчистен и лаконичен вид, наситен с чувство, дори то да е обрано, т.е. без излишен патос. Такъв е „законът“ на добрата поезия. И все пак какво имаме ние, човеците? – Раждане, любов, обич и смърт. Имаме и Бог, ако успеем да го намерим в сърцето си.

- Кой е компромисът, който не бихте направили с изкуството/поезията?

- Да се превърна в отговора на вкуса на тълпата, на неграмотната тълпа, само и само да й се харесвам. Това не е високомерие, а отговорност, принцип, който работи в полза на изкуството, в полза на духа.

- Какво Ви кара да се усмихвате, Илеана?

- Мъдростта на децата до 5-годишна възраст. Те задават въпроси, които сигурно си задават и будистките монаси или онези столетници в Тибет.

- За какво мечтаете?

- Да съм жива!

ЕЛЕГИЯ

Няма да ни стигнат годините,
за да се обичаме с теб така,
както се обичат вековните дървета –
с преплетени корени;

така, както се обичат вълните – преди нас и след нас –
малки сини кончета с бели гриви,
преследвани, преследващи една-друга;

както буквите от хилядолетия се обичат
със заоблени ченгелчета,
една от друга обсебени;

както пчелите още от праисторически времена
отдават сърцето си на цветята
и превръщат живота си в мед;

както пеперудите се обичат
с малки пъстри крилца разперени,
но с такава сила, че могат да бият камбана
на другия край на света,
но с такава сила, казвам ти...,
че могат да прелетят от тук до отвъд.

Да опитаме, все пак,
с нашите човешки почернели длани.

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

Министър Богданов: ЕК одобри проект на МИИ за изграждане на единен инвестиционен портал, който ще обедини цялата административна дейност към потенциалните инвеститори

  • 28 Мар 2024
  • 81
„Европейската комисия одобри идеен проект на Министерството на икономиката и индустрията. Заедно ще изградим единен инвестиционен портал, който има за цел да обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас“.

Борбата със сивия сектор и улесненото администриране обсъдиха ръководството на Агенция „Митници“ и представители на алкохолния сектор

  • 28 Мар 2024
  • 92
Ръководството на Агенция „Митници“ се срещна с представители на десетте най-големи компании в сектора за производство и търговия на алкохолни напитки.

Специализирана полицейска операция се провежда в центъра за временно настаняване на мигранти в столичния квартал "Овча купел"

  • 28 Мар 2024
  • 95
Специализирана полицейска операция започна в центъра за временно настаняване на мигранти в столичния квартал "Овча купел".

Руска компания започва производство на Citroen в бившата фабрика Stellantis

  • 28 Мар 2024
  • 135
Руската компания Automotive Technologies в сряда съобщи, че е започнала да сглобява моделите на Citroen C5 Aircross на партиди в завод южно от Москва, бивш собственост на Stellantis, като автомобилите са настроени ще се продават в представителствата от май.

Агресията става основно престъпление срещу мира в НК

  • 28 Мар 2024
  • 113
Престъплението „агресия“ във всички негови форми става основно „престъпление срещу мира“ в Наказателния кодекс (НК). Като отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.