Димитър Рачев: Искам галерията ни да бъде един светъл духовен оазис
- 09 Ное 2018
- kompasbg
В Бургас се появи нова галерия. Поредната. Защото в града има толкова много творчески заряд, толкова много енергия, която блика отвсякъде, трепти, вълнува, създава мостове между всички изкуства, че няма как да не се създаде още един „духовен оазис“, както я нарича с любов нейният собственик – Димитър Рачев, синът на известните бургаски творци Райна и Енчо Рачеви. Галерия-мост между поколения художници, някои вече позабравени, други - сега прохождащи. Галерия-гнездо на таланти, вдъхновения, история, мечти.
Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ
- Защо решихте да направите художествена галерия, господин Рачев? Разкажете ни за нейното създаване.
- Аз съм споменал вече, че галерия „Ателие Р“ е един дълго отлаган проект, още повече, че той е продължение на един друг галериен проект. Първата галерия, която ние сме създали, беше през 1989 година, казваше се „Бургас“ и се намираше в Мюнхен. Тази галерия беше съвместно с едно издателство, което беше официалното издателство на баварското радио и телевизия. Аз като завършващ студент по международна търговия и като син на майка и баща художници – покрай тях познавах тогава повечето известни български художници. Тогава започваше преходът, настъпваха едни гладни времена и баща ми се впусна в едно начинание и убеди много от най-известните български художници да предоставят творби, които ние поехме ангажимент да закараме в Германия, да изложим и да продаваме. Което се продаде – превеждахме парите, останалото поехме ангажимент да го върнем. Открихме галерията през есента на 1989 година и тя стартира доста силно. Още първата вечер имаше над двайсет откупки, два пъти зареждахме с картини, нещата потръгнаха. После конюнктурата и в Германия се промени, падна Стената и художници от Източна Европа наводниха Германия. Цените буквално се сринаха. Този наш първи опит продължи година и половина, после условията станаха такива, че не можахме да продължим, но фактически оттогава остана убеждението и намерението да направим тук една галерия. Изминаха много години оттогава. Моите родители, слава богу живи и здрави, поостаряха, но през това време създадохме много контакти предимно на детските изкуства и детското творчество. Аз също поработих дълги години в Школата за детски мозайки и към края на нейното съществуване успяхме да създадем много силни международни връзки. Мозайки от Школата откриха първото биенале на мозайки в Равена, Италия. Равена се счита за Меката на мозайката в света. И сега една част от тях се намират в музея в Равена. Там имаше седемнайсет мозаечни изложби, с нашата откриха. След това създадохме и други връзки – две години идваха тук руски любители на мозайката, които провеждаха летни курсове по два месеца при нас. През това време аз се занимавах с много други дела. Поводът буквално да случи това нещо е малко случаен и неслучаен. Случайното е това, че след едно мое заболяване преди няколко месеца, тъкмо бяхме намерили това помещение, за да правим шоурум, след като се възстанових и видях това помещение, реших, че то ще бъде галерия и нищо друго. И фактически този план измести всичко друго и започнахме да правим тази галерия в края на май месец. След като ремонтирахме помещението, преди около месец отворихме врати, без да се анонсира галерията. Въпреки че галерията е млада и нова, има доста богата колекция – нещата, които имаме, са над 350. Имаме постоянна колекция, която се обновява непрекъснато и планът е това да е едно от нещата, по които да различаваме, може би. Всеки отговаря за себе си кой е той. Че ние ще имаме постоянна колекция, защото имаме картини наша собственост, които ще излагаме обикновено по автори и ще редуваме това със специализирани изложби. Първата е тази, която сега е експонирана и с която анонсирахме откриването на галерията.
Роза МАКСИМОВА
Снимка: Николай НЕДЕВ
- Защо решихте да направите художествена галерия, господин Рачев? Разкажете ни за нейното създаване.
- Аз съм споменал вече, че галерия „Ателие Р“ е един дълго отлаган проект, още повече, че той е продължение на един друг галериен проект. Първата галерия, която ние сме създали, беше през 1989 година, казваше се „Бургас“ и се намираше в Мюнхен. Тази галерия беше съвместно с едно издателство, което беше официалното издателство на баварското радио и телевизия. Аз като завършващ студент по международна търговия и като син на майка и баща художници – покрай тях познавах тогава повечето известни български художници. Тогава започваше преходът, настъпваха едни гладни времена и баща ми се впусна в едно начинание и убеди много от най-известните български художници да предоставят творби, които ние поехме ангажимент да закараме в Германия, да изложим и да продаваме. Което се продаде – превеждахме парите, останалото поехме ангажимент да го върнем. Открихме галерията през есента на 1989 година и тя стартира доста силно. Още първата вечер имаше над двайсет откупки, два пъти зареждахме с картини, нещата потръгнаха. После конюнктурата и в Германия се промени, падна Стената и художници от Източна Европа наводниха Германия. Цените буквално се сринаха. Този наш първи опит продължи година и половина, после условията станаха такива, че не можахме да продължим, но фактически оттогава остана убеждението и намерението да направим тук една галерия. Изминаха много години оттогава. Моите родители, слава богу живи и здрави, поостаряха, но през това време създадохме много контакти предимно на детските изкуства и детското творчество. Аз също поработих дълги години в Школата за детски мозайки и към края на нейното съществуване успяхме да създадем много силни международни връзки. Мозайки от Школата откриха първото биенале на мозайки в Равена, Италия. Равена се счита за Меката на мозайката в света. И сега една част от тях се намират в музея в Равена. Там имаше седемнайсет мозаечни изложби, с нашата откриха. След това създадохме и други връзки – две години идваха тук руски любители на мозайката, които провеждаха летни курсове по два месеца при нас. През това време аз се занимавах с много други дела. Поводът буквално да случи това нещо е малко случаен и неслучаен. Случайното е това, че след едно мое заболяване преди няколко месеца, тъкмо бяхме намерили това помещение, за да правим шоурум, след като се възстанових и видях това помещение, реших, че то ще бъде галерия и нищо друго. И фактически този план измести всичко друго и започнахме да правим тази галерия в края на май месец. След като ремонтирахме помещението, преди около месец отворихме врати, без да се анонсира галерията. Въпреки че галерията е млада и нова, има доста богата колекция – нещата, които имаме, са над 350. Имаме постоянна колекция, която се обновява непрекъснато и планът е това да е едно от нещата, по които да различаваме, може би. Всеки отговаря за себе си кой е той. Че ние ще имаме постоянна колекция, защото имаме картини наша собственост, които ще излагаме обикновено по автори и ще редуваме това със специализирани изложби. Първата е тази, която сега е експонирана и с която анонсирахме откриването на галерията.
- Вие споменахте, но все пак, по какво ще се различава вашата галерия от другите бургаски галерии?
- Всеки се старае да бъде уникален. Аз не знам плановете на другите, мога да говоря само за нашите планове, но това, по което може би ще се отличаваме от другите е, целите, които сме си поставили, например редуването на изложби. Другото е, че към галерията има и артмагазин. Този артмагазин трябва да предлага авторски неща, не само картини, но и авторски неща в приложните изкуства. Имаме амбицията този артмагазин да възстанови традицията от миналото – магазин към Творческия фонд на българските художници. Това беше творческо предприятие, цял завод, който предлагаше най-добрите модели на приложното изкуство, става въпрос за керамика, бижутерия от неблагородни и благородни метали /сребро/, текстил, кожа, малки пластики и др., които се произвеждаха в този завод по образците на авторите /някои бяха абсолютни уникати/ и бяха на много достъпни цени. За съжаление творческият фонд не съществува, но все още има автори, които правят много интересни неща, не само че все още има, но се появяват и нови. Ето това е другото нещо, по което имаме амбицията да се отличаваме. Искаме да представяме утвърдени автори, вече може би малко позабравени, но искаме да дадем поле за изява и на млади автори. Първата експозиция беше на автори от старата генерация, началото на следващата година ще има една изложба на трима автори, които са приятели от 60 години, които живеят и творят в трите края на страната – Бургас, Варна и Русе. Може би ще се присъедини и един софиянец. Измежду тях има живописци, има скулптори, има един керамик. Смятаме това разнообразие да го подчиним на идеята да представяме стойностно изкуство и затова разделяме нещата – галерията, която е локомотивът на проекта и магазинът, който ще даде възможност и за по-малки неща и там също ще има доста интересни автори. Другото, което имаме като амбиция, е да използваме всички съвременни средства за комуникация за визиране на изкуството, което се представя в тази галерия. Вече имаме уебсайт, който е много млад – на около 10 дни, и всеки ден се допълва с ново съдържание и се обогатява. Комуникираме и чрез фейсбук, в момента сме в преговори с галерии от други страни – Великобритания, Ирландия, Германия, САЩ, Турция, като благодарение на това, че светът стана малък, благодарение на тези съвременни средства, смятаме, че можем да достигаме до по-широк кръг от любители, които ще знаят, че това тръгва от нашия град.
- Вие сте син на едни от най-големите художници на Бургас. Предполагам, че в галерията ви ще бъдат изложени техни творби. Но освен тях, с какви творци и колекционери възнамерявате да работите?
- Да, творбите на моите родители са в тази галерия и ще бъдат излагани на части, защото те са твърде много. Баща ми навърши 80 години, правихме му голяма изложба, догодина майка ми навършва 80, ще представим творчеството й на етапи, как се е развивало през годините, защото за бургазлии ще е интересно да си спомнят моменти, които вече са позабравили. Но това не е галерия само за тяхното творчество. Тук ще присъстват автори, които през годините са имали по един или друг начин досег с тях – били са техни ученици в Пионерския дом, в Школата за мозайки, мои учители по рисуване. Ще даваме поле за изява на различни поколения художници и от цялата страна. Що се отнася до сътрудничеството и представянето на чужди автори, в момента работим по въпроса. Все пак галерията е само на един месец. Винаги ще бъдат представяни поне по три жанра – живопис, пластика, скулптура и т.н.
- Вие сам рисувате ли?
- Рисувал съм много, сега не чак толкова, но може би съм на път да се върна към рисуването. И то не само рисуването, изкуството е многолико. Може да бъде мозайка, може да бъде пластика. Като по-млад съм пробвал почти всички жанрове.
- Какво мислите за детското творчество – ще има ли място то в „Ателие Р“?
- На практика детското творчество е белязало целия ми живот откакто се помня, до ден днешен. То е изпълнило и целия живот на родителите ми, които освен че са художници, са посветили живота си на него. Ще направим усилия да систематизираме техния опит. Също така събираме материали, ще дадем възможност на някои деца да идват тук да се учат. Първото, което сме договорили и ще направим, е да се провеждат открити уроци с ученици от училище „Св. св. Кирил и Методий“, което е специализирано по изкуствата. Другото което е – може би ще дадем форум и на някои детски изложби. Имаме прекрасен двор с едни стени, които ще бъдат изрисувани от деца и не само от деца. Така че на детското творчество смятаме да обърнем специално внимание. Това ще започне от следващата година, след януарската ваканция.
- В някои галерии се провеждат творчески вечери с четене на поезия и музикални изпълнения. Как приемате една такава симбиоза на различните изкуства?
- Такава симбиоза приемаме много положително, защото те трябва да си помагат и да се допълват. Говорили сме с двама автори, чието представяне на последните им творби мина съвсем наскоро. Тук ще провеждаме такива сбирки, тематични четения, ще представяме книги, защото имаме създадени условия за мултимедийни изяви. Първото такова мероприятие ще се проведе съвсем скоро, предвидено е за 30 ноември. Смятам, че ще бъде интересно. Още като правехме галерията решихме, че всичко трябва да е бяло, светло, да създава положителни емоции, за да бъде контрапункт на всичко сиво, на лошите новини, които ни заливат и т.н. Да бъде един светъл духовен оазис.
- Всеки се старае да бъде уникален. Аз не знам плановете на другите, мога да говоря само за нашите планове, но това, по което може би ще се отличаваме от другите е, целите, които сме си поставили, например редуването на изложби. Другото е, че към галерията има и артмагазин. Този артмагазин трябва да предлага авторски неща, не само картини, но и авторски неща в приложните изкуства. Имаме амбицията този артмагазин да възстанови традицията от миналото – магазин към Творческия фонд на българските художници. Това беше творческо предприятие, цял завод, който предлагаше най-добрите модели на приложното изкуство, става въпрос за керамика, бижутерия от неблагородни и благородни метали /сребро/, текстил, кожа, малки пластики и др., които се произвеждаха в този завод по образците на авторите /някои бяха абсолютни уникати/ и бяха на много достъпни цени. За съжаление творческият фонд не съществува, но все още има автори, които правят много интересни неща, не само че все още има, но се появяват и нови. Ето това е другото нещо, по което имаме амбицията да се отличаваме. Искаме да представяме утвърдени автори, вече може би малко позабравени, но искаме да дадем поле за изява и на млади автори. Първата експозиция беше на автори от старата генерация, началото на следващата година ще има една изложба на трима автори, които са приятели от 60 години, които живеят и творят в трите края на страната – Бургас, Варна и Русе. Може би ще се присъедини и един софиянец. Измежду тях има живописци, има скулптори, има един керамик. Смятаме това разнообразие да го подчиним на идеята да представяме стойностно изкуство и затова разделяме нещата – галерията, която е локомотивът на проекта и магазинът, който ще даде възможност и за по-малки неща и там също ще има доста интересни автори. Другото, което имаме като амбиция, е да използваме всички съвременни средства за комуникация за визиране на изкуството, което се представя в тази галерия. Вече имаме уебсайт, който е много млад – на около 10 дни, и всеки ден се допълва с ново съдържание и се обогатява. Комуникираме и чрез фейсбук, в момента сме в преговори с галерии от други страни – Великобритания, Ирландия, Германия, САЩ, Турция, като благодарение на това, че светът стана малък, благодарение на тези съвременни средства, смятаме, че можем да достигаме до по-широк кръг от любители, които ще знаят, че това тръгва от нашия град.
- Вие сте син на едни от най-големите художници на Бургас. Предполагам, че в галерията ви ще бъдат изложени техни творби. Но освен тях, с какви творци и колекционери възнамерявате да работите?
- Да, творбите на моите родители са в тази галерия и ще бъдат излагани на части, защото те са твърде много. Баща ми навърши 80 години, правихме му голяма изложба, догодина майка ми навършва 80, ще представим творчеството й на етапи, как се е развивало през годините, защото за бургазлии ще е интересно да си спомнят моменти, които вече са позабравили. Но това не е галерия само за тяхното творчество. Тук ще присъстват автори, които през годините са имали по един или друг начин досег с тях – били са техни ученици в Пионерския дом, в Школата за мозайки, мои учители по рисуване. Ще даваме поле за изява на различни поколения художници и от цялата страна. Що се отнася до сътрудничеството и представянето на чужди автори, в момента работим по въпроса. Все пак галерията е само на един месец. Винаги ще бъдат представяни поне по три жанра – живопис, пластика, скулптура и т.н.
- Вие сам рисувате ли?
- Рисувал съм много, сега не чак толкова, но може би съм на път да се върна към рисуването. И то не само рисуването, изкуството е многолико. Може да бъде мозайка, може да бъде пластика. Като по-млад съм пробвал почти всички жанрове.
- Какво мислите за детското творчество – ще има ли място то в „Ателие Р“?
- На практика детското творчество е белязало целия ми живот откакто се помня, до ден днешен. То е изпълнило и целия живот на родителите ми, които освен че са художници, са посветили живота си на него. Ще направим усилия да систематизираме техния опит. Също така събираме материали, ще дадем възможност на някои деца да идват тук да се учат. Първото, което сме договорили и ще направим, е да се провеждат открити уроци с ученици от училище „Св. св. Кирил и Методий“, което е специализирано по изкуствата. Другото което е – може би ще дадем форум и на някои детски изложби. Имаме прекрасен двор с едни стени, които ще бъдат изрисувани от деца и не само от деца. Така че на детското творчество смятаме да обърнем специално внимание. Това ще започне от следващата година, след януарската ваканция.
- В някои галерии се провеждат творчески вечери с четене на поезия и музикални изпълнения. Как приемате една такава симбиоза на различните изкуства?
- Такава симбиоза приемаме много положително, защото те трябва да си помагат и да се допълват. Говорили сме с двама автори, чието представяне на последните им творби мина съвсем наскоро. Тук ще провеждаме такива сбирки, тематични четения, ще представяме книги, защото имаме създадени условия за мултимедийни изяви. Първото такова мероприятие ще се проведе съвсем скоро, предвидено е за 30 ноември. Смятам, че ще бъде интересно. Още като правехме галерията решихме, че всичко трябва да е бяло, светло, да създава положителни емоции, за да бъде контрапункт на всичко сиво, на лошите новини, които ни заливат и т.н. Да бъде един светъл духовен оазис.
