Наталия Недялкова, поет и преводач: Преводът е алхимия и сакрална геометрия

За Наталия Недялкова и силата на думите

Нобеловият лауреат Жозе Сарамаго казва: „Националната литература се прави от националните автори, но световната литература е дело на преводачите.“ И е много жалко, когато трудът на преводача остава невидим – та нали книгите, които ни разплакват, разсмиват, вдъхновяват, променят, не са дошли при нас, на нашия език, просто ей така. Затова трябва да приемаме добрия художествен превод като връх, покорен с много труд, любов и всеотдайност.
За труда на преводача, за изкуството и предизвикателствата на превода и за превода като дар за читателя разговарям днес с бургаската поетеса и преводач Наталия Недялкова.

Роза МАКСИМОВА

- Наталия, ти имаш две самостоятелни стихосбирки и една съвместна с руската поетеса Валентина Сергеева, но напоследък много активно се занимаваш с преводи на поезия /и не само/. Какво те подтикна към това?
- Личното творчество, разбира се, е нещо прекрасно, то е начин да изразиш себе си и своята представа за света – и външния, и вътрешния. Но по-голямо предизвикателство е да направиш съпричастна читателската аудитория с красотата на други творчески светове. В този смисъл преводът е онзи вълшебен ключ, който отваря врати към други Вселени. Преводът е вид свещенодействие. Не случайно в асиро-вавилонските времена първите преводачи са били жреци. Ще си позволя едно метафорично сравнение – преводът е алхимия и сакрална геометрия, и няма как да не бъдеш пленен от магията на това вълшебно знание.
- Напоследък Бургас се развива не само като град на поети и писатели. Неговата литературна биография се допълни с доста преводачи. Какво се случва на бургаския литературен небосклон?
- Благодаря за този въпрос, защото той дава възможност да изтъкна с гордост факта, че можем с пълно основание да говорим за бургаската преводаческа школа. Наши писатели не само създават свои талантливи творби, но наред с личното си творчество се изявяват и като виртуозни преводачи. За да се фокусира именно върху този аспект на тяхната дейност, през октомври Творческата комисия на Бургаската писателска общност инициира литературна вечер „Намерени в превода“ съвместно със Съюза на преводачите в България. За този поетичен форум в Бургас бяха представителите на Съюза Сабина Павлова (известен наш лексикограф) и Емил Басат (ръководител на секцията "История, теория и критика на превода", литературен журналист и историк на превода). Бях изключително щастлива да представя мои преводи наред с преводите на класическа и авангардна поезия на Димитрина Лау-Буковска, Елка Стоянова, Живка Иванова, Борче Панов, Иван Кехлибарев и Николай Фенерски. Това, обаче, са само част от имената на талантливите преводачи, чието виртуозно майсторство се представя периодично и ще бъде представяно и занапред.
- Тук ни гостуваха преводачи от национален мащаб. Ще има ли продължение на тези съвместни мероприятия и в какво ще се изразяват те?
- Да, разбира се. Изкуството на превода ще продължи да присъства в литературния живот на Бургас. Например огромен принос за неговото популяризиране има традиционният майски форум на славянските творци „Свято слово“, чиито основи организатори са поетесите и преводачи Роза Боянова и Калина Тельянова. Всяка година в Бургас гостуват автори от различни държави, чието творчество звучи и в оригинал, и в превод. А те от своя страна популяризират бургаски автори, превеждайки ги на езиците на своите страни. Бих отбелязала и инициативите за представянето на творческите портрети на класиците, където преводът присъства неизменно. През ноември по инициатива на поетесата Лилия Христова почитателите на Джейн Остин си припомниха творчеството й „без предразсъдъци“ чрез нейните три героини – Ан, Елизабет и Ема, а в литературната вечер бяха включени текстове, майсторски преведени от Живка Иванова. Като продължение на стартиралия тази година „Буургсток” (морски реверанс към легендарния арт-фест Уудсток, който догодина навършва 50 години), замисляме неговото ново издание, в което ще има не само музика, и авторска авангардна проза и поезия, а и преводи на творби от бийт-поколението.
- Ти превеждаш от няколко езика – руски, полски, македонски… Разкажи нещо интересно, запомнящо се от работата ти като преводач. Има ли куриозни случаи, забавни ситуации? Близостта на езиците прави ли си шеги понякога?
- Близостта на езиците много често прави шеги и може да създаде различни комични ситуации, затова винаги се налага да бъдеш особено прецизен при превода. Често еднакво звучаща дума, има съвършенно различно значение в различните славянски езици. Забавните ситуации пък винаги се появяват, когато трябва да преведеш остроумен словесен каламбур, свързан с някакъв характерен етнографски, фолклорен и друг специфичен аспект. Или например да намериш адекватен идиоматичен израз. Или аналог на създадения от автора неологизъм, чиито корени обаче се намират в съкровищницата на старинната лексика. За моя огромна радост, авторите, които превеждам и с които имам щастието да работя, винаги имат в изобилие от гореизборените предизвикателства.
- Има ли изкуство в превода? Или самият превод е изкуство?
- На този въпрос ще отговоря, без да се замисля дори и за миг: Самият превод е изкуство. Защото освен формата и съдържанието, дълбочината на семантическите пластове, истинският преводач съумява да улови и духа на едно произведение, всички оттенъци на емоционалния свят на неговия автор, разнопосочните аспекти на неговата душа. Всичките му „Аз“ и неговите проявления в Словото. И затова най-добрите преводачи, говорейки тук за художествения превод, самите те преди всичко са много добри поети и белетристи. Като примери от съвременните автори тук бих цитирала имената на Румен Шомов, Иван Вълев, Евгений Харитонов (Русия – той превежда българска литература), Наталия Ерменкова, Димитрина Лау-Буковска, Андрей Криволапов (преводача на Филип Дик в Русия и известен тв журналист) – хора, които познавам, с които имах щастието да работя по различни съвместни начинания, от които в една или друга степен се уча и чиито професионални съвети изключително ценя. Разбира се, това са само част от имената, които заслужават да бъдат цитирани.
- Има ли непреводими текстове? С какви проблеми и трудности си се сблъсквала в работата си като преводач?
- Нека да не прозвучи самонадеяно, но си мисля, че непреводими текстове няма. Има текстове, които те карат да вложиш повече труд и старание, и разбира се, много смелост и авантюризъм, в най-добрия смисъл на думата. Защото работата с многопластов текст е подобна на превземането на един връх. И всеки преводач си има своя Еверест, който иска да покори. Иначе в чисто технически план, предизвикателствата при превода, за мен специално, е преводът на поезия - класически римуван стих, особено, когато става дума за превод от и на езици, в които има падежна система, а се превежда на език, който се е развил към аналитизъм. Това все едно е, че да направиш кавър на музикално произведение от ерата на мадригалите във варианта на прогресивния рок. Но след като в музиката това успяха да сторят „Джентъл джайънт“ и „Джетро тъл“, вероятно и в превода това би било възможно.
- Какво / кого най-много обичаш да превеждаш? Работата върху кое произведение ти доставя най-голямо удоволствие? Кое определя избора ти на автори за превод?
- Обичам да превеждам произведения, в която има много музика, ритъм и неочаквани метафори. Обичам текстове, за които се говори: „Това не може да бъде преведено“. Творби, които ме карат да обогатявам знанията си по една или друга тема, да прелиствам етимологични речници, да проследявам генезиса на думите, което си е чист вид езикова археология. Що се отнася до избора на авторите – превеждам автори, чиито идеи и послания намират съзвучие с моята етико-естетична система. Тези автори, за чиито творби още от пръв прочит си казвам – „Това е великолепно!“, творби, които могат да заинтригуват и да накарат четящия да съпреживява и да ги преосмисля, превеждйки.
- А кое произведение / автор са били най-голямо предизвикателство за теб?
- Всеки един превод сам по себе си едновременно е и предизвикателство, и удоволствие. От съвременните автори ще цитирам имената на руската поетеса Валентина Сергеева, македонския поет Борче Панов, бургаския писател-фантаст Янчо Чолаков. Огромно предизвикателство за мен бяха преводите на мистериозната руска авангардистка Мария Судаева, и разбира се, неподражаемия Саша Чьорни. Наистина, предизвикателство – става дума за проза, бликаща от неповторимия одески колорит и езиково богатство.
- Нужно ли е вдъхновение при превода, или това е просто работа?
- След като преводът е Изкуство, вдъхновението е задължително.
- Какви качества трябва да притежава един преводач?
- Безспорно талант, усет не само към Словото, но и към музиката и танца. Защото самото слово преди всичко е музика и танц. То притежава и мелодия, и ритъм, които оформят неговите стъпки. Коректност към автора. При превода едно от най-важните неща е да бъде подтиснато собственото его. Добрият преводач никога няма да си позволи да пренапише една творба, така че да изпъква той самият. Коректният преводач винаги е малко зад кадъра. Тук ще цитирам една мисъл на великия Гьоте, който казва, че преводачът е подобен на сватовницата, която, хвалейки достойнствата на загърнатата с воал красавица, предизвиква непреодолимото желание да се запознаеш с оригинала.
- Какво може и какво не може да си позволи един преводач?
- Един преводач има огромни творчески възможности и свобода за художествена интерпретация на един текст. Той става и един вид съавтор, защото, освен майсторството и труда си, влага в превода и частица от своята душа, а това няма как да не остави своя отпечатък. Това, което обаче не може да си позволи – е да изпада в двете крайности – в буквализма и своеволията. И двете са пагубни. И, разбира се, най-недопустимото нещо, е калпавият превод. Когато един текст ти убягва, по-добре е да бъдеш честен и да кажеш – това не е преводът, който трябва да направя. По-добре е да се откажеш навреме, отколкото да съсипеш едно добро произведение. Както в оня стар виц: „И какво толкова му харесват на този Моцарт? Вчера чух братчеда да го свири на акордеон, и изобщо не ми хареса“. Ето това не може да си позволи един преводач.

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Спряха разтоварването на кораба „Vera Su“ заради замърсяване и започна изтеглянето му

  • 28 Сеп 2021
  • 41
Министърът на околната среда и водите Асен Личев издава принудителна административна мярка на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за спиране на дейностите по претоварване на насипен товар – урея от заседналия във водите на Черно море кораб „Vera Su“ поради възникването на непосредствена опасност от замърсяване на акваторията на Черно море, съобщиха от МОСВ.

Общинският съвет реши да се разшири "зелената зона"

  • 28 Сеп 2021
  • 39
Зелената зона в ж.к.“Лазур“ да бъде разширена. Това реши днес Общинският съвет в Бургас. На 25-ото заседание, което се провежда онлайн заради ковид пандемията, местните общински съветници подкрепиха докладната на администрацията с 32 „за“, 7 „против“ и 8 „въздържал се“ след продължителна дискусия.

"Нощ на прилепите“ и интересни експозиции в тематичния Зелен уикенд

  • 28 Сеп 2021
  • 42
В последния за този сезон тематичен уикенд, Бургас ще ви посрещне с разнообразни събития, обединени около идеята за зелен град. Дестинациите не са ситуирани само около морето, а акцентът в програмата са езерата и техните уникални обитатели.

Няма отчетено замърсяване на въздуха в Бургас

  • 27 Сеп 2021
  • 148
По данни от РИОСВ и Община Бургас за периода от 20 до 26 септември не са регистрирани превишения на средночасовите /СЧН/ и на средноденонощните норми /СДН/ на контролираните замърсители.

Няма отчетено замърсяване в Бургас

  • 27 Сеп 2021
  • 41
По данни от РИОСВ и Община Бургас за периода от 20 до 26 септември не са регистрирани превишения на средночасовите /СЧН/ и на средноденонощните норми /СДН/ на контролираните замърсители.