« август 2019 »
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31  

Най-добрият Интернет, Цифрова и IP телевизия в град Бургас от RN TV !!!

Теодора Вълева: Творчеството за деца осмисля всички усилия и трудности

За Теодора Вълева и нейния слънчев свят

Тя е слънчево момиче и пише слънчеви стихотворения за деца. И тези стихове се харесват както на малчуганите, така и на техните каки и батковци, на майките, бабите и учителите. И топлят. И радват. И карат душата да се усмихва и да пее. Тя умее да събере целия свят в детска шепичка и да ни покаже колко голям е той всъщност – съвсем близък и толкова необятен.
Днес своя свят споделя с нас Теодора Вълева – момичето, което носи на крехките си плещи огромната отговорност да пише за деца.

Роза МАКСИМОВА

- Разкажете ни за себе си, Теодора. Как се срещнахте с поезията и как разбрахте, че ще пишете за деца?
- Пиша от съвсем малка – първите ми спомени са за едно синкаво тефтерче, трябва да съм била в края на 1 или 2 клас, където записвах стихчета и рисувах картинки към тях. И четях, четях ежедневно, непрекъснато….. Вече в гимназията – завършила съм Френската гимназия в Бургас, бях на 18, когато излезе от печат първата ми книжка със стихове, а след година, когато ме приеха студентка Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, видях реализирана и втората ми книжка – „Родена в сълза“, за която много от преподавателите в университета се изказаха ласкаво и ме насърчиха да продължа… Последва обаче изключително дълъг период от време, в който спрях да пиша – цели 15 години и сега дори не мога да кажа защо всъщност се случи така – дали обстоятелства, житейски събития, раждането на децата ми, може би по малко от всичко… Да започна да творя за най-малките стана съвсем спонтанно и бих казала – напълно естествено. Моите деца се превърнаха в най-голямото ми вдъхновение, благодарение на тях и на малките ми ученици историите ми се раждаха така истински и реални. Постепенно сякаш напълно се обърнах към творчеството за деца и мисля, че открих своята любима „ниша“, нещото, което толкова осмисля всички усилия и трудности, през които съм преминала и някак ме кара почти напълно да ги забравя.
- Ако надникнем през прозорчето на детската градина, какво ще видим и чуем?
- “През прозорчето на детската градина“ е всъщност заглавието на книгата с 20 римувани сценария, която беше оценена изключително високо от издателство „Образование“ – град София, специализирано в издаването и разпространяването на методическа и педагогическа литература и издаването на списание „Детска градина“, използвано масово из цяла България. „Образование“ пое разходите по издаването на книжката напълно и наистина ме накара да повярвам, че си струва да продължа. Беше изключително вълнуващ момент, който никога няма да забравя! Пишех в една група – „Детски учители“ и така, съвсем случайно и чак нереално, сценариите ми достигнаха до издателството и книжката видя бял свят! Впоследствие така кръстих и авторската ми страница в Интернет, която се радва на хиляди читатели и последователи…
Какво всъщност можем да видим през прозорчето на детската градина? Ами цял един свят – по-точно стотици мънички светове, защото всяко едно дете е всъщност необятна Вселена - смесица от чиста обич, любопитство, щастие и желание да сграбчи и опознае този наш забързан и объркан свят. Трябва наистина да умеем да „виждаме“ децата и повече да ги слушаме – колко по-мъдри и истински от нас са те!
- Казват, че за деца се пише най-трудно. Споделяте ли това мнение – струва ми се, че при вас нещата се получават доста леко. Издайте ни тайната си.
- Да се пише за деца е преди всичко огромна отговорност! Трябва с малко думи, лесно и достъпно, да прокараш някаква идея или мисъл, да оставиш нещо в главичките, да грабнеш вниманието, което е все по-трудно днес, във времето на така развитите технологии и комуникации. За да мога още по-добре да вникна в детската същност, записах и завърших даже втора магистратура – Предучилищна и начална училищна педагогика. Пътувам непрекъснато из цяла България, изминавам хиляди километри, за да се срещам с малчуганите из детските градини и училищата и винаги, абсолютно винаги се отнасям към това много сериозно и присърце. Правя специален куклен театър по някоя от приказките ми, нося героите ми и смея да твърдя, че днешните деца, колкото и модерни и презадоволени да са, не са обърнали гръб на най-прекрасните нравствени добродетели, не са престанали да се вълнуват и съвсем чисто и невинно, по детски, да се радват на малките неща. Трудно се пише за деца, когато си далеч от тях може би, но не само физически, а преди всичко – в съзнанието си. Така че, това е моята „тайна“ – постоянно съм близо до най-малките и ежедневно „черпя“ от извора.
- Как да научим подрастващите да заобичат книгите и да ги приучим да четат повече?
- По стечение на обстоятелствата, точно в момента преподавам на ученици в горен курс – 9, 10 и 11 клас в една от хубавите и утвърдени гимназии в града ни. Толкова прекрасни, интелигентни, артистични и начетени млади хора, от които ежедневно аз самата научавам по нещо за света през техните очи… Защо споделям това? Виждам как всеки ден тези младежи все повече и повече разширяват житейския си кръгозор, порастват сякаш пред очите ми и ме обогатяват. Говорим за книги, автори и въпреки че предметът ни не е български език и литература, ставам свидетел как се вълнуват и не са безразлични към случващото се около тях. Последният пример, за който се сещам е именно как обсъждахме включването на разказа „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова в американски учебник и колко силен и емоционално зареден е той. Радват се и от сърце на творчеството ми за най-малките и дори съм им обещала, когато ни остане време, да занеса книжки и да почетем заедно. Те самите дори също пишат. Така че, по отношение на съвременните деца и младежи, аз съм оптимист – четат, развиват се и искат да знаят. А ние – техните родители и учители, сме първоосновата за зараждане на любов към книгата и писменото слово, нашата роля е изключително важна и не е за пренебрегване.
- Кои са вашите любими детски книжки, с които сте израснали?
- Любимата ми книжка от детството е със заглавие „На ти, Вранке, кокалче, дай ми, Вранке, желязно зъбче!“ от Румяна Букова. Все още си я спомням почти цялата – тя е като голяма приказка в рима. Благодарение на нея спечелих 1-во място на конкурс за изразително рецитиране и ме изпратиха в София, когато бях в 3 клас. Толкова огромна и интересна ми се видя столицата тогава! Израснах с приказките на Ангел Каралийчев, като особена слабост ми е и до днес „Майчина сълза“, разказите на Георги Райчев, Лада Галина и творчеството на Асен Босев, Дора Габе, Леда Милева… Малко по-късно открих Павел Вежинов с „Произшествие на тихата улица“ и „Следите остават“ – помня имената на главните герои и до днес. Когато бях дете, много се слушаха и плочи, особено се е врязала в съзнанието ми една руска приказка „Каменното цвете“, където имаше песен за брезичката, израснала на Медната планина, която по-късно стана и прототип на една от любимите ми приказки в рима, а именно „Брезичка добричка“. Тази моя „Брезичка“ изиграха стотици деца из цяла България и продължава успешно да се изпълнява по тържества и различни чествания.
- Накъде се развива детската литература /и по-конкретно българската/ в наши дни според вас? Има ли сега литературни герои /имам предвид тийнейджърската литература/, които биха оставили трайна следа в съзнанието на децата /освен Хари Потър, разбира се/.
- Днешните деца са много по-различни от моето поколение, от годините, в които самата аз бях дете. В този смисъл, не можем да очакваме, че те ще се вълнуват от нещата, които някога са вълнували мен и връстниците ми. Въпреки това обаче, няма дете, което да остане безразлично пред творчеството на класиците в детската литература, а именно – Ангел Каралийчев, Леда Милева, Дора Габе, Асен Разцветников, Ран Босилек, Асен Босев и много, много други… Да не говорим и за имената на автори в световен мащаб като Ханс Кристиан Андерсен с вечно актуалните приказки за деца и възрастни… Но всичко се формира първо в семейството – любовта към четенето, към книгата, родителят е този, който е отговорен за „пробуждането“ на тази сетивност в душата на малкото човече, той е длъжен да го напътства и подкрепя по пътя му към откриването на света чрез писменото слово и да го насърчава да търси и да се усъвършенства. Същото важи и за тийнейджърите, които например с огромно задоволство виждам, че познават творчеството на нашата прекрасна бургаска поетеса Петя Дубарова, наред с така нашумелите и актуални за времето в което живеем, други автори и персонажите им.
- Кой направи прекрасните илюстрации на книжките?
- Илюстрациите на първите ми три книжки – „Приказките на мама“, „Новите приказки на мама“ и „Приказен календар“ (без корицата на последната) направих сама, аз ги нарисувах, защото освен че обичам да пиша, ми харесва и да рисувам. Получиха се доста сполучливи, поне според мнението на най-малките читатели – по детски пъстри, простички и без претенцията за някакво особено художествено майсторство. Оттам нататък, за всички мои останали детски книжки се погрижиха вече професионалисти в лицето на Петра Лимоза и Ангелина Аврамова, които графично ги оформиха впечатляващо и книжките направо засияха.
- За кого пишете – за децата или за себе си като малка, която би желала да чете или слуша точно такива стихотворения?
- Определено искам да пиша за днешните деца – нашите толкова хубави, умни, будни, любознателни, скъпи съвременни малчугани! Тя и самата ми професия е такава – постоянно съм сред тях – от най-малките до най-големите и няма как да ме остави безучастна към всичко онова, което „бушува“ в душичките им… Много внимателно обмислям сюжетите на приказките ми в рима, преправям десетки пъти стихчетата и песничките, редактирам понякога изцяло написаното, само и само да звучи актуално и максимално близо до съзнанието им… Нямам право на умора, лични проблеми или лошо настроение, когато се изправям срещу тях на творческите ни срещи, забравям недоспиването, неудобството от стотиците изминати километри и им отдавам сърцето си! Това ме крепи и осмисля всичко!
- Пишете за деца. А какво обичате да четете?
- Винаги, когато ми остане свободно време, сядам да чета… За съжаление, това ми се случва все по-рядко. Последното, което препрочетох за десети път сигурно, е „Тютюн“ на Димитър Димов – един от любимите ми автори, наред с Димитър Талев, Йордан Йовков и Блага Димитрова… Последната обожавам и постоянно препрочитам, особено нейните „Лавина“ и „Лице“. Иначе харесвам много и романите на Пърл Бък – „Павилион за жени“ и „Източен вятър, западен вятър“, Колийн Маккълоу с „Птиците умират сами“ – изключителна книга, биографията на Екатерина Велика от Анри Троая и романите на Алберто Моравия – „Чочарка“ и „Римлянката“.
- Преди няколко дни имахте голяма радост – ваше стихотворение влезе в христоматия за 4 клас. Поздравления! Как се чувствате? Как избраха това ваше стихотворение?
- Да, това е най-голямото признание, най-безценната награда, която съм получавала до момента! Моето стихотворение „Чиста обич“ влезе в новата христоматия за 4 клас на издателство „Български учебник“! Ако знаете само колко много плаках, когато разтворих книгата в ръцете си и видях, че стихчето ми е сложено наред с тези от Леда Милева, Елисавета Багряна, Младен Исаев, Дора Габе и много, много други… Неописуемо е това чувство, тази емоция! Все още ми е трудно да го повярвам, твърде малка се чувствам сякаш за това! Всъщност първият ми голям успех беше съвместната ми работа с издателство „Архимед“ – град София, които ми гласуваха огромно доверие и изградиха почти цялата литературна част от иновативната си програмна система за 3 и 4 група в детските градини „Заедно“, одобрена от МОН през 2018 год., на моите авторски стихове и песнички. Те издадоха и изцяло поеха като финанси цели 5 мои детски книжки, които бяха буквално разграбени и изчерпани като тираж в хиляди бройки… После излезе и диск с 10 песнички по мои текстове, отново включени към системата „Заедно“. Отново благодарение на тях, написах и текста за последната песен на квартет „Белканто“, озаглавена „Друг герой“, чийто клип пресъздава сюжета на една моя приказка… „Архимед“ ми протегнаха ръка, която никога няма да забравя и винаги с признателност ще притискам към сърцето си!
- На кого искате да благодарите?
- Аз никога не забравям добрината и наистина съм един благодарен човек! На първо място искам да изкажа своята признателност и дълбока обич към професор дпн Нели Иванова – един изключителен човек, дама и професионалист, за цялата вяра в мен, за подкрепата и магията от общите ни срещи! Тя е моята вяра, че истински добрите хора все още ги има на този свят! Благодаря от сърце на издателство „Архимед“, издателство „Образование“, издателство „Либра Скорп“ и най-вече на милата ми Петя Станева – една от първопричините да започна да пиша за деца, на докторант Даниел Полихронов и най-вече на тях – моите прекрасни и хиляди читатели от всички краища на България, на колегите, които ежедневно използват творчеството ми в пряката си работа и толкова силно ме подкрепят, на децата – моето вдъхновение за всичко това! Дълбок поклон пред всички тях!
- За какво си струва да се пише?
- Струва си да се пише за добрината, за обичта, за чистите човешки отношения. Никога няма да престана да вярвам, че приказките всъщност се случват и наяве, че ги има и трябва да вярваме в чудесата на този свят! Това се опитвам да кажа и да предам като послание и на най-малките ми читатели – да следват мечтите си, да не се отказват пред лицето на трудностите и винаги да търсят доброто, дори и там, където изглежда невъзможно да го има… Често изглеждам може би наивна и сражаваща се сякаш с вятърни мелници, но ЛЮБОВТА – тя е моето оправдание за всичко!
- Направете подарък на читателите на в. „Компас“
- С най-голямо удоволствие, за читателите на вестник „Компас“– подарявам им ги всичките, но все пак – специален поздрав с едно от любимите ми стихотворения „Чуй ме, Вятърко!“

ЧУЙ МЕ, ВЯТЪРКО!

Вятърко, Вятърко, силно вдигни ме
и отнеси ме на родна земя,
знаеш ли, Вятърко, нейното име,
че се нарича България тя?!
Малка е, вярно, но в себе си носи
древна история с корен дълбок,
в пафтите медни на девите боси,
в светлата памет на нашия род!
Другаде няма такива дръвчета,
толкова дъхави, цветни нивя -
като килимче за детски крачета,
сякаш постелила нежна ръка...
Никъде ярко звездите не светят
както е горе, в Балкана познат,
чанове, Вятърко, звънко ми пеят
даже в бетонния, сграбчил ме свят....
Още усещам на баба ръцете
с дъх лавандулен на прясно сено,
как под юрганчето шарено -
двете, тихо ми шепнеше, все за добро....
Там е сърцето ми, в нея остана,
дните ми нощи са, нощите - дни,
тази България - вечната рана,
моята топла сълза ѝ носи!

                 Т. Вълева

Видео

Коментари

Добавете коментар

Име (задължително)

Най-четени

Втори британец, почивал на Слънчев бряг, издъхнал от "легионерска болест"

  • 22 Авг 2019
  • 116
Втори британски турист, почивал у нас, е издъхнал от "легионерска болест". Това твърди вестник "The Sun". Според статията мъжът е отседнал в хотел в Слънчев бряг. Британската преса съобщава и че има още двама британци, диагностицирани с инфекцията, но те се възстановяват.

Въвеждат зони с ограничение на скоростта до 30 км/час

  • 22 Авг 2019
  • 110
В Бургас се обособяват няколко зони, в които максималната скорост за движение на автомобилите се ограничава до 30 км./час. Целта на мярката е да се намалят инцидентите с тежки последствия на пътя.

Израелски военни погрешка обстрелваха израелски пътнически самолет

  • 22 Авг 2019
  • 108
Израелските военни съобщиха вчера, че открили огън по израелски пътнически самолет над Голанските възвишения, след като го взели за сирийски, съобщи ТАСС, като се позовава на пресслужбата на израелската армия.

Сигнали за бомби и на летищата във Варна и Бургас

  • 21 Авг 2019
  • 137
Летищата във Варна и Бургас са получили около 11.00 часа днес електронни съобщения със заплахи за сигурността, съобщиха за БТА от пресцентъра на варненския аеропорт.

Изплащането на помощите за умъртвени прасета започва след 1 септември

  • 21 Авг 2019
  • 164
След 1 септември т.г. ще започне изплащането на еднократната помощ в размер на 300 лева на стопаните, предприели мерки за почистване и дезинфекция на обектите, след доброволно усвояване на месото от прасетата в личните стопанства.