Георги Георгиев: Поезията трябва да бъде истинска и да има свой почерк
- 19 Юни 2019
- kompasbg
За Георги и дързостта да мечтаеш
Той е млад, тих и мълчалив, но очите му греят и попиват света, за да го превърнат в поезия – нежна, искрена, но и замисляща те. Защото Георги е от онези млади хора, които са любопитни към всичко, разнищват го в детайли, споделят идеи, дерзаят, а за тях „трудностите са осъзнаване, още по-силно желание да се докажеш, да продължиш“. Младите хора, които ни карат да вярваме, че светът ще продължава да се върти и че битки се водят не с еднаквост и безразличие, а с вдъхновение и непокорност да признаеш поражение. Да не допускаш безцветност във вселената си. Да мечтаеш. Да летиш. Да имаш смелостта да се срутиш и след това да се изправиш да продължиш.
Роза МАКСИМОВА
- Разкажи ни за себе си, Георги – с какво се занимаваш, как се зароди любовта ти към литературата? Защо и как реши да пишеш поезия?
- В момента съм студент по фармация четвърта година. От малък обичам книгите. В тях откривам нов смисъл и идеи. Като всяко дете опитвах да пиша, да рисувам, да се занимавам с танци. От всичко писането се оказа най-дългия полет. Полет към себе си. И както е казал един автор: „За всяка възраст на човека Господ е отредил някакво безпокойство“, имаше периоди, в които затварях моята страница с чувства. Дали при всички хора на изкуството е така? Времето доказа, че листът и химикалът ми принадлежат.
- Студент си по фармация. Помага ли ти тя в писането на стихове – как се съвместяват двете дейности?
- Обучението по фармация е голяма отговорност и трудност. Много пъти взема от мен частта от пъзела, необходима, за да пиша. Но трудностите са осъзнаване, още по-силно желание да се докажеш, да продължиш. След три години творческа пауза – продължавам! Смятам, че вдъхновението няма форма и ограничения, зависи от гледната точка. А и срещата с толкова хора, следователно съдби...
- Само стихове ли пишеш, или си изкушен и от прозата?
- Стиховете са ми любими. Отскоро правя опити и в прозата.
- Какво е най-важно за теб в поезията?
- Най-важното, когато пиша и чета поезия, е тя да бъде истинска и да има свой почерк. Да сложиш въпросителна в съзнанието на читателя, да настръхне, да се усмихне или заплаче. Кое би различило изкуството от думите на останалите, ако не съм прав?
- Обикновено човек пише стихове, когато е преживял нещо много силно и лично. Трябва ли пишещият да се съобразява с читателя – тоест, зад емоционалната реакция трябва ли да стои емоционална дисциплина?
- Смятам, че пишещият трябва да вплете своите емоции и емоциите на света в творбите си (те са отражения на видимото и невидимото), без да залита в крайности. Същността на писателя вълнува. Силно вярвам в това.
- Твоите връстници четат ли поезия? Как ти самият би ги накарал да четат?
- Познавам много млади хора, които четат поезия. Естествено, прозата е по-достъпна. Пращаме си в социалните мрежи различни стихотворения или цитати от тях, някои дори прописват.
- Коя е твоята лична вселена, Георги, и кого не би допуснал в нея?
- Душата – силата, с която водя моите битки (ако приемем, че животът е битка). Не бих допуснал безчувствени хора и ограничения в моята Вселена.
- Кое не ти дава мира?
- Когато избереш себе си, избираш и да се срутиш. Светът се върти по различен начин, когато хората са еднакви и се лутат необяснимо. Не ми дава мира, че заключваме човешката същност във видимото, осъждаме и не приемаме различното .
- Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те е подвело никога?
- Поражение не съществува, докато човек не се признае за победен!
- За какво мечтаеш, Георги?
- Мечти и цели винаги се преплитат. Труден въпрос. Мечтая за собствена книга.
- Направи подарък на читателите на вестник „Компас“ – стихотворение например…
ВАВИЛОН
Тежки ли са тухлите, които пренасяш?
Проектираш сигурност.
Избираш човечество както избираш йо-йо
– навиваш притежания.
А изкуството е необходимо -
да пишат за теб философите,
да бъдеш история в музей,
да си вечен.
Страхливци са твои роби.
Правят те по-могъщ,
стъпваш по-здраво.
Силен си.
А силните ги атакуват,
ограбват
Или черпят от благата им,
пластовете на сетивата разместват
И
остават само останки –
с посоката на ветровете
търсят песъчинки душа.
Победиха твоя Вавилон.
Децата на робите
навиват изгубеното време.
(Родителите често завещават своите липси).
А ти пренасяш тежки тухли
да бъдеш
от чудесата на света...
Георги Георгиев
Той е млад, тих и мълчалив, но очите му греят и попиват света, за да го превърнат в поезия – нежна, искрена, но и замисляща те. Защото Георги е от онези млади хора, които са любопитни към всичко, разнищват го в детайли, споделят идеи, дерзаят, а за тях „трудностите са осъзнаване, още по-силно желание да се докажеш, да продължиш“. Младите хора, които ни карат да вярваме, че светът ще продължава да се върти и че битки се водят не с еднаквост и безразличие, а с вдъхновение и непокорност да признаеш поражение. Да не допускаш безцветност във вселената си. Да мечтаеш. Да летиш. Да имаш смелостта да се срутиш и след това да се изправиш да продължиш.
Роза МАКСИМОВА
- Разкажи ни за себе си, Георги – с какво се занимаваш, как се зароди любовта ти към литературата? Защо и как реши да пишеш поезия?
- В момента съм студент по фармация четвърта година. От малък обичам книгите. В тях откривам нов смисъл и идеи. Като всяко дете опитвах да пиша, да рисувам, да се занимавам с танци. От всичко писането се оказа най-дългия полет. Полет към себе си. И както е казал един автор: „За всяка възраст на човека Господ е отредил някакво безпокойство“, имаше периоди, в които затварях моята страница с чувства. Дали при всички хора на изкуството е така? Времето доказа, че листът и химикалът ми принадлежат.
- Студент си по фармация. Помага ли ти тя в писането на стихове – как се съвместяват двете дейности?
- Обучението по фармация е голяма отговорност и трудност. Много пъти взема от мен частта от пъзела, необходима, за да пиша. Но трудностите са осъзнаване, още по-силно желание да се докажеш, да продължиш. След три години творческа пауза – продължавам! Смятам, че вдъхновението няма форма и ограничения, зависи от гледната точка. А и срещата с толкова хора, следователно съдби...
- Само стихове ли пишеш, или си изкушен и от прозата?
- Стиховете са ми любими. Отскоро правя опити и в прозата.
- Какво е най-важно за теб в поезията?
- Най-важното, когато пиша и чета поезия, е тя да бъде истинска и да има свой почерк. Да сложиш въпросителна в съзнанието на читателя, да настръхне, да се усмихне или заплаче. Кое би различило изкуството от думите на останалите, ако не съм прав?
- Обикновено човек пише стихове, когато е преживял нещо много силно и лично. Трябва ли пишещият да се съобразява с читателя – тоест, зад емоционалната реакция трябва ли да стои емоционална дисциплина?
- Смятам, че пишещият трябва да вплете своите емоции и емоциите на света в творбите си (те са отражения на видимото и невидимото), без да залита в крайности. Същността на писателя вълнува. Силно вярвам в това.
- Твоите връстници четат ли поезия? Как ти самият би ги накарал да четат?
- Познавам много млади хора, които четат поезия. Естествено, прозата е по-достъпна. Пращаме си в социалните мрежи различни стихотворения или цитати от тях, някои дори прописват.
- Коя е твоята лична вселена, Георги, и кого не би допуснал в нея?
- Душата – силата, с която водя моите битки (ако приемем, че животът е битка). Не бих допуснал безчувствени хора и ограничения в моята Вселена.
- Кое не ти дава мира?
- Когато избереш себе си, избираш и да се срутиш. Светът се върти по различен начин, когато хората са еднакви и се лутат необяснимо. Не ми дава мира, че заключваме човешката същност във видимото, осъждаме и не приемаме различното .
- Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те е подвело никога?
- Поражение не съществува, докато човек не се признае за победен!
- За какво мечтаеш, Георги?
- Мечти и цели винаги се преплитат. Труден въпрос. Мечтая за собствена книга.
- Направи подарък на читателите на вестник „Компас“ – стихотворение например…
ВАВИЛОН
Тежки ли са тухлите, които пренасяш?
Проектираш сигурност.
Избираш човечество както избираш йо-йо
– навиваш притежания.
А изкуството е необходимо -
да пишат за теб философите,
да бъдеш история в музей,
да си вечен.
Страхливци са твои роби.
Правят те по-могъщ,
стъпваш по-здраво.
Силен си.
А силните ги атакуват,
ограбват
Или черпят от благата им,
пластовете на сетивата разместват
И
остават само останки –
с посоката на ветровете
търсят песъчинки душа.
Победиха твоя Вавилон.
Децата на робите
навиват изгубеното време.
(Родителите често завещават своите липси).
А ти пренасяш тежки тухли
да бъдеш
от чудесата на света...
Георги Георгиев
