Людмил Тодоров: Подмяната на ценностите в обществото е тежка болест с дълготрайни последици

ЗА ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ, ЗА ЛЮБОВТА И ЗА РАЗГЛОБЕНИТЕ ИСТИНИ
„Любовното лято на един льохман“, „Емигранти“, „Шивачки“, „Скептици“, „Шлеп в пустинята“, „Разглобено лято“, а сега и „С череша се задави косът“ – все знакови заглавия за невъзможно грозния живот в държавата ни, която все не успява да промени руслото на този тъй невъзможно грозен живот и в която държава всеки се спасява както може – кой в чалга и алкохол, кой в безуспешни планове за бъдеще някъде навън, кой в любовта – понякога тъй невъзможна… „…животът тук не може да се харесва, той може само да се изтърпи. В голямото си мнозинство българите изтърпяват своя живот“, споделя с болка Людмил Тодоров – едно момче на 61, което дълбоко в себе си е младеж, живее с проблемите на младите и доколкото може, се опитва да ги промени към по-добро - с книгите си, с филмите си, с душата си.

- Режисьор, сценарист, писател – как си съжителстват правенето на кино и писането на книги? Кое ви е по на сърце? Къде се чувствате самия вие?
- Писането на книги и снимането на филми е един общ процес при мен. Така започна още в самото начало - през една и съща година излезе моят дебютен филм и първият ми сборник с разкази. Случвало се е да напиша разказ, който в процеса на писането се превръща в сценарий, а се е случвало да започна сценарий, който в процеса на писане се превръща в роман.

- Как, според Вас, по-лесно стигат идеите Ви до публиката – чрез филмите или чрез книгите Ви?
- Киното е по-лесното за възприемане от двете изкуства. Неговата специфика обаче, го прави по-непригодно за големи, мащабни послания. Филмите ми имат по-скоро социални послания, а в книгите те са по-общочовешки.

- Откъде идват сюжетите за разказите и романите Ви?
- От наблюденията и познанието за хората. Човешката природа е необятна като вселената.

- От всеки разказ ли става филм?
- Ако човек се заинати, да. Добре написаният кратък разказ е чист спирт, който може да се разреди и да се пие като 40-градусов алкохол във вид на филм.

- Лесно ли се прави филм в България – не само от финансова гледна точка. Има ли интерес у хората? Много хора казват, че не гледат българско кино, както и че не четат български автори. Къде, според Вас, се къса връзката между българския творец и зрителя/читателя?
- Връзката е скъсана на всички нива. Хората в България изпитват недоверие един към друг. Няма как това да не се отрази на изкуството. Но има и друго - на всички нива най-активните хора в България днес са посредствените хора. Те определят стандартите и правилата. Като прочетеш някоя нашумяла българска книга и се окаже, че това е поредното литературно недоразумение, ти се заричаш да не четеш повече български автори, а между тях има и такива, които стават за четене. Подмяната на ценностите в обществото, включително в литературата, е тежка болест с дълготрайни последици.

- Какво според Вас трябва да се направи, за да се спечели българският зрител/читател? Кои теми са нужни и интересни на съвременния читател/зрител?
- Средностатистическият български зрител/читател чете жълти вестници и слуша чалга. Той е неспасяем. А ако говорим за културната публика, тя би оценила всичко, направено с талант, все едно каква е темата. Но тя пък се ориентира трудно кое е качествено, защото между нея и добрия филм или добрата книга стоят един куп некомпетентни или пристрастни посредници.

- Действието в „Разглобено лято“ започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Харесва ли Ви да живеете сега?
- В социално-политически план България е лошо място за живеене откак се помня. В този смисъл животът тук не може да се харесва, той може само да се изтърпи. В голямото си мнозинство българите изтърпяват своя живот.

- Занимавате се с много неща, свързани с душевността на хората. Творбите ви не само разнищват съдби, но и замислят. Случвало ли Ви се е някога да скучаете? Как се борите със скуката?
- Скуката е естествено човешко състояние. Аз се боря трудно с нея. Успявам само тогава, когато си създам работа.

- Имате ли си любима тема, която прокарвате във всяко свое произведение? Има ли някаква последователност в творбите Ви?
- Да, имам няколко любими теми, които присъстват както в книгите, така и във филмите ми. Причината да се връщам към тях е, че междувременно съм задълбочил познанието си за тях.

- Последният Ви роман се казва „С череша се задави косът“. Звучи доста метафорично. Каква алегория се крие под това заглавие?
- Книгата проследява отношенията на една сестра и нейния по-малък брат. Двамата са дълбоко свързани помежду си, което им пречи да имат свой личен живот. Това е разказ за невъзможната любов между две сродни души. Заглавието на книгата е взето от едно краткостишие на поетесата Златна Костова. Използвал съм нейни краткостишия и в самия текст. В едно от тях се разказва за невъзможната любов между едно момиче и един кос.

- Имате ли любим герой от книгите или филмите Ви? Влагате ли нещо от себе си в образите, или всеки от тях си е завършена личност и живее свой собствен живот?
- Влагам в своите герои своите наблюдения и разсъждения за хората. Наблюденията са мои, но героите са автономни личности, чиито постъпки аз не мога и не искам да контролирам. Героите ми постъпват така, както решат те, а не аз.

- Ако сега тръгвахте по професионалния си път, какъв бихте избрали да станете?
- Това, което съм.

- Съжалявате ли за някой свой избор в живота си?
- Колкото и да е странно - не.

- Имате ли си златно правило в живота?
- Да бъда себе си, да не се правя на друг. Не знам обаче доколко е златно, с него се живее трудно.

Интервю на Роза Желева

*Людмил Тодоров е роден в Горна Оряховица през 1955 г. Завършил е русенската Английска гимназия и кинорежисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1982 г., в класа на Георги Дюлгеров и Младен Киселов. Сценарист и режисьор на филмите "Любовното лято на един льохман", "Приятелите на Емилия", "Емигранти", "Шивачки", „Миграцията на паламуда“ и др. Автор на сборника с разкази "Да изгубиш Мечо Пух" (1988) и романите "Хроника на една любов" (1993) и "Хроника на едно пропадане"(2002), „Шлеп в пустинята“, (2013), „Разглобено лято“ (2015), „С череша се задави косът“ (2016). Носител е на множество награди: Награда за най-добър филм на Международния фестивал за гей и лесбийски филми, Торино, 1990 за филма „Любовното лято на един льохман“ (1990); Награда на ФИПРЕСИ от Филмовия фестивал в Солун, 1997 за филма „Приятелите на Емилия“ (1996); Награда за най-добър български филм от Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма „Емигранти“ (2002). Книгата "Шлеп в пустинята" е отличена с Национална награда "Христо Г. Данов" (2013 г.).

Видео

Коментари

You have no rights to post comments

НА КОЙ ВЯРВАТЕ ЗА КОНФЛИКТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА?

Изберете един отговор!

Най-четени

Руска компания започва производство на Citroen в бившата фабрика Stellantis

  • 28 Мар 2024
  • 101
Руската компания Automotive Technologies в сряда съобщи, че е започнала да сглобява моделите на Citroen C5 Aircross на партиди в завод южно от Москва, бивш собственост на Stellantis, като автомобилите са настроени ще се продават в представителствата от май.

Агресията става основно престъпление срещу мира в НК

  • 28 Мар 2024
  • 91
Престъплението „агресия“ във всички негови форми става основно „престъпление срещу мира“ в Наказателния кодекс (НК). Като отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.

Министър Вътев: Има сериозен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти

  • 28 Мар 2024
  • 88
Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти.

Полицията в тайландска провинция вече ще преследва маймуни, които създават проблеми

  • 28 Мар 2024
  • 96
Маймуните в тайландската провинция Лопбури са една крачка по-близо до това да приличат повече на хората: вече те също ще трябва да отговарят пред полицията, предаде ДПА.

ВИК РЕМОНТ ЗАТВАРЯ КРЪСТОВИЩЕ ПО УЛ. „ИНДУСТРИАЛНА“

  • 28 Мар 2024
  • 54
Във връзка с изграждане на промишлен водопровод на ул. „Индустриална“.