Не промени са необходими, а възраждането бурно на ценностите, които позволихме най-брутално да бъдат изтикани у тинята на Простотия, казва той

Те не спират да се шегуват /вестник „Стършел“ навърши 70 години/. Какво ли не се случи през това време – и в културно-исторически, и в политически план, но те успяват да уловят най-тънката нишка на смешното в не толкова смешното ни ежедневие и да направят от него блестящ фейлетон.

Наталия Михайлова Ерменкова е родена в Москва. Завършва факултет за чужди езици (английска и немска филология) в Хабаровския университет в Русия, след това работи като преподавател по английски език в Университета в гр. Калуга. В България живее повече от 20 години.

Бездарниците и графоманите, както и останалите плъхове на Прехода се чувстват като риби във вода, защото намират подкрепата на политическата мафия, каза той

Да обичаш морето повече от живота, да дишаш в такт с движението на вълните, в буря, в тишина и ласка, сливайки се с подводния пейзаж, надсмивайки се над съдбата - това е дар.

Владимир Ганев е роден на 18 април 1962 г. в гр. Бургас. Завършил е Софийски университет “Св. Климент Охридски” специалност “Обща педагогика”. Занимава се с частен бизнес. Пише от малък, но не публикува често. Романът „Кралят орел“ е първата му издадена творба

Тя е и нежна, и силна, влюбена и по детски чиста и „винаги е нещо като слънце“. Навярно не всеки човек е способен така да чувства, но защо ли всеки неин стих ни вълнува? Може би защото четейки нейните стихове, се вслушваме в себе си.

Съществува ли безсмъртието? Много поколения учени, в това число и философи, си задават този въпрос. И ако безсмъртието съществува, какво представлява то? Безсмъртие на тялото или на душата? Въпроси, въпроси, въпроси…

Всяка жена иска да бъде неотразима, да изглежда великолепно и да се чувства прекрасно. Сред океана от информация за козметични средства и процедури, изливаща се от телевизионни реклами, списания, интернет е все по-трудно да се ориентираме кой продукт да изберем, на кой специалист да се доверим, как най-бързо и ефективно да приведем лицето и тялото си в ред.

Нейните разкази са плътни, изпъстрени с топли и уютни думи, които ни карат да четем още и още, и не само с очите, а и със сърцето, защото според Милка Иванова разказът трябва „да носи поне част от цвета, настроението, страданията и радостите, унинието и вдъхновението на живия живот...