На 10 септември 2008 г. учените успешно включват за пръв път Големия адронен колайдер в Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН в Женева. Големият адронен колайдер (ГАК) е най-големият ускорител на частици в света, направен от свръхпроводими магнити, които позволяват на инженери и физици да проверят теориите за физиката на частиците, изучавайки частици на субатомно ниво, включително протони, електрони, кварки и фотони. ГАК може да създаде 600 милиона сблъсъка в секунда. Огромният подземен пръстен с обиколка над 27 километра е разположен под френско-швейцарската граница и изпраща потоци от частици със скорост близка до тази на светлината, при което те се сблъскват и създават условия, наподобяващи Големия взрив. Преди откриването на центъра някои учени и еколози спекулират, че колайдера ще създаде мини черна дупка, която ще сложи край на Земята. Тези твърдения са опровергани от учените в ЦЕРН и световноизвестният физик Стивън Хокинг, който обяснява, че мини черна дупка би се изпарила мигновено. Целта на ГАК, най-голямото научно устройство на планетата, е да създаде и открие Хигс бозона, познат и като "Божията частица". През 1964 г. Питър Хигс и независимо от него Франсоа Англер създават теория, според която частиците (без фотони и глуони), си взаимодействат с енергийно поле, в което в резултат от механизма на Хигс получават маса. На 4 юли 2012 г. ЦЕРН обявяват, че с експеримент в колайдера учените регистрират частица, отговаряща на Хигс бозона. На 8 октомври 2013 г. двамата учени получават Нобелова награда за Физика "за теоретичното откриване на механизъм, който допринася за нашето разбиране за произхода на масата на субатомните частици и който наскоро е потвърден чрез откритието на предвидената фундаментална частица от експериментите ATLAS и CMS на Големият адронен колайдер на ЦЕРН".