На 9 декември православната църква чества зачатие на св. Анна, майка на Богородица. Св. Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени. Според библейския разказ Анна и нейният съпруг Йоаким нямали деца близо 20 години. Те били посетени от ангел, който им съобщил, че ще бъдат дарени с наследник. Анна обещала да посвети детето си на служба на Бог и на 3-годишна възраст Мария била отведена във Втория храм. Източноправославната църква приема св. Анна през VI век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци. В Римокатолическата църква едва през XIII век е приета Анна, а официално е канонизирана през 1854 г. Българската православна църква отбелязва зачатието на св. Анна на 9 декември, а нейната смърт – на 25 юли. Народът почита деня и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година и то за добър момък. Имен ден празнуват Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.