Оказва се, че в седемте смъртни гряха има твърде малко религиозен смисъл. Това са качества, които ако притежаваме и проявяваме на воля (което някои хора разбират като любов към себе си), ще отблъснем хората, които обичаме. Това e равнозначно на социална смърт – а и на физическа. Научни проучвания показват повишено ниво на стресовите хормони и на хронични заболявания и по-ранна смъртност при самотните хора. Всичките „смъртни грехове“ са състояния, които директно или индиректно са свързани с негативни физиологични промени в организма – стрес. Похот Няма човек, мъж или жена, който да се възприема като физическо тяло. Хората на първо място искат да бъдат ценени като личности, да се чувстват значими и обичани; ако освен това харесвате и телата им, прекрасно. Но ако разглеждате хората като тела с полови органи, като сексуални обекти, те ще се обиждат и няма да постигнете нито сексуален, нито друг контакт с тях. Обричате се на самота, а от нея ще страдате само вие. В крайните случаи попадат изнасилвачите, които не могат да контролират поведението си и които носят тежки последствия за действията си. Ако не можем да контролираме сексуалното си желание и не уважаваме желанията на другите хора, ни чакат само сериозни проблеми. Чревоугодничество Няма нищо лошо в това да ценим храната и да я обичаме. Храната е жизнено важна за оцеляването ни и всички с удоволствие се храним. Чревоугодниците обаче са готови да престъпят границите на общоприетото поведение заради храна. Ако сте направили две порции от любимото си ядене и разберете, че вашият любим е изял всичко, защото не може да контролира страстта си към храната – едва ли ще ви стане приятно. Със сигурност ще имате доста конфликти по повод на храната. Едва ли ще ви бъде приятно и храната да е основна тема на разговорите ви и в ежедневието ви и всичко да се свежда до храна. Тук основният проблем също е свързан с липсата на контрол, а не със самата храна. Освен това, чревоугодничеството има и определени вредни ефекти за здравето. Големите обеми храна са свързани с генериране на голямо количество свободни кислородни радикали – молекули, които имат висока реактивоспособност, реагират с други молекули в клетките и увреждат функциите им. На повишен кислороден стрес се дължи развитието на много хронични болести – диабет, сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, а така също и на раковите заболявания. В организма съществуват молекули, които обезвреждат кислородните радикали – те обаче са в ограничено количество. При обилно хранене тези запаси се изчерпват и започват патологични процеси. Източник на антиоксиданти са плодовете и зеленчуците, към които малко чревоугодници са пристрастени. Пристрастяване настъпва към храни, които съдържат малко ценни вещества и генерира огромно количество радикали – меса, тестени храни, сладкиши, газирани напитки, алкохол. Тук не мога да не спомена и постите, които се смятат за религиозен ритуал. В нашата страна има 40-дневен Коледен пост и около 50-дневен Великденски пост. Фактически, това е целият зимен сезон – сезонът, през който няма пресни плодове и зеленчуци. Ограничението на животинските продукти води до генериране на по-малко радикали и по-ниска нужда от външен прием на антиоксиданти от плодове и зеленчуци, които през зимата липсват (или са липсвали преди да създадем парници). Постът създава и повишен контрол върху първичното желание за храна, което много хора не могат да овладеят. Алчност Едва ли има човек, който да харесва това качество. А всички го проявяваме в една или друга степен. Да контролираме алчността си е много трудно, но да я пуснем на воля е пагубно. Ако любимият ви човек всеки път преди да ви направи подарък пресмята вашата стойност спрямо стойността на парите, едва ли ще се чувствате много обичани и ценени. Ако за плащането на общите ви сметки той никога няма пари и ги оставя на вас, колко дълго ще останете с него? Ако ви брои всяка стотинка и не ви позволява да си доставяте минимални удоволствие, колко ще продължи удоволствието от връзката ви? Алчните хора скоро остават сами със спестяванията си – нещастни и самотни. Леност Леността на пръв поглед също е безобидна. Какво пък, човек просто не е много активен. За да може да си позволи един човек да бъде ленив, това означава, че човекът до него трябва да бъде натоварен с двойно повече работа. Ако мъжът е ленив, работата трябва да бъде свършена от жената. Където се появи неравномерно разпределение на отговорностите, започват конфликти. Ленивият човек постепенно отпуска контрола върху всички области в живота си. Днес го мързи да изхвърли кофата, утре няма да си измие чиниите, ще отсрочи къпането за следващата седмица, а прането за след месец. Едва ли някой си мечтае да съжителства с такъв човек, в пълен хаос и безредие. Леността е проблем на характера и се проявява на всички нива – и в работата, където това няма да е любимия колега, и във връзките, където ленивият партньор няма да се накара да положи усилия нито за себе си, нито за половинката си. На ленивия човек не може да се разчита – защото не знаете в следващия момент дали в следващия момент няма да го домързи да свърши поетия ангажимент. Отново става въпрос за липса на контрол върху себе си. Природата не ни позволява да бъдем лениви. Ленивите антилопи обаче стават първа плячка на хищниците, а ленивите хищници първи умират от глад. Ние, хората, малко сме се изхитрили и сме си създали удобства – коли, асансьори, дистанционни, интернет и т.н. Телата ни са създадени така, че да влагат енергия само за функциите, които са необходими. Когато не се движим, започват проблеми с мускулите, ставите, метаболизма, а оттам и всички останали органи и системи. Затова често техническият прогрес се сравнява със зло, с дявола. Проблемът не е в техническия прогрес, а в това, че сме спрели да се грижим за тялото си както трябва – да му даваме необходимото натоварване. Учените смятат, че човешкото тяло е създадено за изминаване на около 20 километра дневно. Всеки ден. Такъв е бил животът на нашите предци. Гняв Проблемът с гнева е очевиден. Гневът е силен емоционален изблик, а в момент на гняв човек губи контрол над себе си и може да направи всичко… с всички последствия от това. Отново липса на контрол. Завист Всички знаем, че е лошо да завиждаме. Разбира се, всички го правим в един или друг момент, в една или друга степен. Завиждаме за неща, които искаме да имаме, а нямаме. В подсъзнанието ни постъпва образ на желаното в комбинация с неприятно чувство – и мозъкът ни създава връзка между образа и чувството. След като не се радваме на тази картинка, умът ни разбира, че не харесваме това и ни отдалечава от него. Така завистта се обръща срещу самите нас. Дори все още да нямаме нещо, което желаем, ако общуваме с хора, които вече са го постигнали, вероятността да го постигнем и ние е по-голяма – умът ни се настройва на тази вълна. Общуването между хората е заразително. Ние несъзнателно започваме да копираме поведението им, действията им, начина им на мислене. Това помага да постигнем целта си. Ако завиждате на хората, които имат това, което нямате, вие винаги ще сте далеч от тях. Освен това, завистта е емоционална агресия срещу човека, към когото е насочена – и той усеща това чувство. Не можем да запазим приятелски отношения с човек, на когото завиждаме. Дари да контролираме съзнателното си поведение, завистта ни ще се проявява по други начини и няма да остане незабелязана. Горделивост Този ще да е един от най-смъртоносните грехове. Ако останалите могат да се прикрият в характера и да се проявяват малко по малко във времето, горделивостта се вижда веднага и отдалеч. Високомерният поглед, вирнатият нос, наглото поведение се забелязват за секунда. Ако другите качества могат да се проявяват, когато връзката с другия човек вече е установена, при горделивия изобщо не може да се стигне до връзка. Горделивият знае всичко, държи да се изкаже и да обясни какво да мислите, какво да правите, как да живеете. Той не се интересува от вашето мнение и няма намерение да ви слуша. С цялото си поведение той ще ви покаже колко ви превъзхожда. С такъв човек можете да загубите цялото си себеуважение за много кратко време. По мои наблюдения именно това са хората, които най-често и най-много се жалват от това колко е крив света и колко са сбъркани хората. Тъй като те изобщо не успяват да установят връзка с другите хора, социалните им контакти се провалят в зародиш и тъй като те не разбират как предизвикват това, не намират логика и се изолират. Самотата им е огромна, защото са наистина нетърпими – критикуващи непрекъснато всичко и всички, оплакващи се непрекъснато от нещо или пък фиксирани в себе си и незабелязващи нищо и никой, освен себе си. До такава звезда всеки би се загубил. Затова хората изчезват бързо. Освен това, гордостта не позволява на хората да постъпват свободно. Горделивите хора няма да се извинят, ако са сгрешили, няма да подадат първи ръка, няма да изтърпят малко унижение или неудобство. Това поведение ги отдалечава от всичките им мечти и е причина за голямо нещастие. https://love-aholic.com