Годината 2100 стои като финална линия в изменението на климата, сякаш всичките ни цели, свързани с намаляване на емисиите и опитите да ограничим тази промяна, свършват на този хоризонт. Но, подобно на образа в огледалото на колата, този хоризонт е по-близо, отколкото изглежда. Децата, родени днес, ще бъдат баби и дядовци, когато сроковете на повечето прогнози за климата ще бъдат отминали. Въпреки това, климатът няма да спре да се променя през 2100 г. Дори да успеем да ограничим затоплянето през този век до 2ºC, което към момента изглежда все по-съмнително, само до няколко десетилетия (3-4!) ще имаме около 500 части на милион въглероден диоксид в атмосферата. Това е ниво, невиждано на тази планета от средния миоцен, преди 16 милиона години, когато нашите предци са били подобни на маймуни. Температурите тогава са били около 5 до 8ºC по-високи , а не 2º. Морските нива са били по-високи с около 40 метра или повече, а не половин метър, очакваните в края на този век, според доклада на IPCC от 2013 година. Защо има такава пропаст между прогнозите за края на века и случилото се в миналото на Земята? Дали миналият климат ни казва, че ни липсва нещо? Причината е една: времето, темпоралното време На планетата и не нужно време, за да реагира на промените в парниковите газове. Някои промени се случват в рамките на години, докато за други - поколения, за да достигнат ново равновесие. Топенето на ледовете, размразяването на вечната замръзналост, дълбокото затопляне на океана, образуването на торф и реорганизацията на растителността отнемат векове до хилядолетия. Тези бавни отговори обикновено не са включени в моделите на климата. Това е отчасти заради сроковете, в които проекциите на моделите са достатъчно достоверни (с отдалечаването от настоящето тази доверителност намалява), отчасти защото сме естествено фокусирани върху това, което можем да очакваме през следващите няколко десетилетия и отчасти защото тези процеси са несигурни. И въпреки че климатичните модели са успешни при прогнозирането на изменението на климата, наблюдавано досега, остават несигурности дори за някои обратни връзки, като облаците или усилването на затоплянето на полюсите. Земното минало, от друга страна, ни показва как действително се е променил климатът и интегрира целия спектър от бързи и бавни отговори на планетата. По време на промените в климата, когато Земята е имала ледени покрития (както днес), затоплянето обикновено е било от около 5 ° C до 6 ° C за всяко удвояване на нивата на CO2, като процесът отнема около хилядолетие. Или, както каза Дана Ройър от университета Уесли: "Накратко, климатичните модели са склонни да не предвиждат мащаба на изменението на климата в сравнение с геологичните доказателства". Част от тази по-голяма величина е резултат от бавните реакции на Земята, които създават нетното затопляне. Дори и утрешните емисии на парникови газове да бъдат напълно преустановени, морските нива ще продължават да се покачват в продължение на векове от топлинното разширяване и топенето на ледниците, ледниците в Антарктика и Гренландия също ще продължат да се топят от топлината, която вече е абсорбирана от климата през последните десетилетия. Тъй като въглеродният диоксид издържа дълго време в атмосферата, при отсъствието на геоинженерство, което да го премахне, светът ще превиши някоя от нашите целеви температури в края на века и ще остане над нея векове наред. Но това не обяснява цялата празнина, което ни подсказва, че ни липсват някои други обратни връзки. Както се посочва в Националната оценка на климата на САЩ от 2017 г., "несъответствието на моделите с данните за минали топли климатични условия предполага, че климатичните модели пропускат най-малко един и вероятно повече процеси от решаващо значение за бъдещото затопляне, особено в полярните региони". Може ли Миоценът да ни разкаже бъдещето? Средният миоценов климатичен оптимум (MMCO) е древен епизод на глобалното затопляне, когато нивата на CO2 се повишават от по-малко от 400ppm (ниво, което вече преминахме преди 2-3 години!) до около 500ppm. Древният СО2 се измерва по различни индиректни начини като количеството на изотопите на бор или въглерод във вкаменелостите и древните почви или от фосилни листа. Причината за тази въглеродна инжекция в атмосферата в средата на Миоцена е рядък вулканичен феномен, наречен LIP (large igneous province) излял огромни количества базалт в Западните части на САЩ преди 16,6 милиона години. Ивет Ейй и Майкъл Хрен от Университета в Кънектикът са разследвали как това е променило климата. Инструментът? Молекулите на мазнините, оставени в утайките от растенията и микробите, които са живели по това време. Ейли и Хрен ексхумират химическите остатъци на микробите от миоценните капки в Мериленд и след това превръщат съотношенията на различните молекули на мазнина в температурата на почвата, използвайки калибрации, основани на повече от десетилетие изследване на микробните мазнини в съвременните почви по цялата планета. Резултатите са показали данни, съвпадащи с тези, получени по други методи и показват точно това; При нива на диоксид от 500 части на милион, температурата на планетата ни е била с около 5-6 градуса по-висока от днешната. / dir.bg