По време на Студената война, главният страх на САЩ и СССР е бил ядрената зима, причинена от експлозията на хиляди ядрени оръжия и по специално от прахът, разпръснат в атмосферата. Фините частици биха блокирали слънчевите лъчи, което да доведе до рязък спад на температурите, лоши реколти, глад, болести и масова смърт и миграция. Страхът от радиацията е стоял на второ място, тъй като взривовете над повърхността и водородните бомби са сравнително чисти, а радиационните ефекти отшумяват за около 2 седмици след взрива. Днес глобалната ядрената война между САЩ и Русия е много по-малко вероятна от преди, но американското правителство е поръчало на НАСА да изготви анализ на последиците от една ядрена война между Индия и Пакистан, при която да бъдат взривени поне сто атомни бомби със силата на тази, паднала над Хирошима (15 килотона), съобщава "Нешънъл Джиографик". Индия и Пакистан имат общо около 300 ядрени бойни глави. Изследователите прогнозират, че получените пожари биха "изстреляли" около пет милиона тона карбонови микрочастици в горната част на тропосферата - най-ниския слой на земната атмосфера. В съставената от НАСА симулация става ясно, че ще мине много време, преди въглеродните частици да паднат обратно на повърхността. В атмосферата те ще абсорбират слънчевата светлина, ще се нагряват и ще се издигат по-нависоко. Всичко това ще намали температурите на цялата планета. "Оказва се, че една регионална ядрена война няма да е толкова катастрофална. Всъщност тя може да сложи точка на настоящите климатични промени", каза ученият Лука Оман по време на среща на Американската асоциация за напредък на науката във Вашингтон. Понастоящем Земята е в дългосрочен период на затопляне. След регионална ядрена война обаче средните глобални температури ще спаднат с 1,25 градуса по Целзий за две до три години след това, показват моделите. Тропиците, Европа, Азия и Аляска ще се охладят най-много - с между 3 и 4 градуса по Целзий. Десет години след регионалната ядрена война глобални температури ще продължат да бъдат с 0,5 градуса по Целзий по-ниски, отколкото преди нея. Така на практика се оказва, че глобалното затопляне може да бъде спряно от една потенциална ядрена война между Индия и Пакистан, без да застраши сериозно останалата част от човечеството. "Нашите резултати показват, че селското стопанство все пак може да бъде сериозно засегнато, особено в райони, които са податливи на късни пролетни и ранно есенни застудявания", споделя Оман от космическия център "Годард" на НАСА в Грийнбет, Мериленд. "Изригването на стратовулкана Тамбора през 1815 г. довежда до глобално застудяване, причинява глад и безредици", споделя ученията, давайки пример, че цената за подобно спиране на климатичните промени ще е доста солена. Моделите на НАСА показват, че след регионалната ядрена война ще падат и с 5% по-малко дъждове, а ултравиолетовите лъчения ще достигат много по-лесно повърхността, заради нанесени щети по озоновия слой. Учените обаче са единодушни, че ядрен конфликт между Индия и Пакистан ще доведе до стотици милиони жертви, а не малко количество хора в Северна Америка и Европа ще са застрашени от глад и недохранване. / dir.bg