Лекарите излъгали майка им, че Мартина е починала при раждането Съществуват много мистериозни истории за близнаци, за които все още няма разумно обяснение, но тази, която ще ви разкажем, не е от тях. Те могат едновременно да решат да си позвънят по телефона или пък да изразят една и съща мисъл. Могат и да се търсят с години, да чувстват своята изгубена „половинка“ като частица от себе си в друг паралелен свят, да протягат ръце, за да я прегърнат... Такъв е животът на хората, които търсят своя „изгубен живот“. Такъв е и случаят на едно красиво момиче, пуснало обява във Фейсбук страницата „Търсим се“ - https://www.facebook.com/TursimSe/photos/a.764764696930541.1073741844.665698726837139/771880239552320/. „Имам сестра близначка, за която са казали, че е починала след раждането, но не е представен смъртен акт, нито са дали тяло, мисля че е била осиновена. Била е записана като Мартина в акта си за раждане. Родителите ни са Стоян и Катя. Благодаря на всеки, който разбере или ми помогне да я открия“, споделя девойката. Тя е публикувала и своя снимка с надеждата някое друго ангелче да й пише във Фейсбук, че в нея е разпознала самата себе си или пък момичето, което прилича на нейната приятелка. Всеки, който знае нещо и мисли, че може да ми помогне, нека да се свърже с мен чрез администраторите на страницата, добавя красивото момиче. Тя е родена на 30.03.1992 г. в град Варна. Казват, че телепатията се среща най-вече при близнаците. Съществуват много загадъчни истории за тях, а разумно обяснение все още няма. Не е ясно и защо Бог ни изпраща хора, с които уж нямаме роднинска връзка, а си приличаме като две капки вода. Такъв е случаят с една дама, която издирва чрез „Търсим се“ двойничката на дъщеря си „Зачестиха случаите, в които казват на децата ми, че някой я е видял на места, където няма как да бъде. С нея решихме да потърсим дали има двойничка /не близначка със сигурност/. Качвам нейна снимка, ако някой се припознае и желае да се свърже с нас, ще се радваме да се запознаем. Ако някой познава жена, която прилича на моята дъщеря, ще се радвам да се свърже с мен чрез администраторите на страницата или тук https://www.facebook.com/ivanka.velikova.104?fref=nf“, споделя Иванка Великова. На въпроса къде е виждано другото момиче, тя отговаря, че е била в Сарафово наскоро, но дали е още там, не знае. 36-годишен мъж откри майка си благодарение на Фейсбук Мъжът ми откри своята биологична майка след 32 години благодарение на Фейсбук страницата „Търсим се“ и на една жена, която следи публикациите там, споделя Румяна. „Казвам се Владимир и съм роден в руския град Усогорск... Търся майка си Людмила Шипиловна, която се е разделила с баща ми и родителските права са били дадени на него. С годините нямаме контакт, а ми се иска много да я намеря и видя отново“, пише Владо в обявата си. „Жената, до която стигна публикацията на моя мъж, се казва Олга. Много, много й благодарим. Тя е живяла като дете в този град, в който майката на моя мъж днес живее. Когато публикувахме обявата на мъжа ми, тя веднага ни писа. Тя е омъжена в България, но е родена там (б.а. Усогорск, Русия). Олга ни писа, че съвсем скоро ще пътува за Русия и специално заради нас ще отиде до адреса, с който ние разполагахме. Няколко дни тази жена се занимава с нашия проблем, но най-накрая успя да се свърже с нея“, разказва Румяна. Съпругът й получил от Олга безценен подарък – телефонният номер на биологичната си майка. „Той като разбра, буквално изпадна в шок. Веднага звънна и му отговори жена. „Здравей, аз съм Влади“, бяха неговите думи, а жената отсреща онемя. Мълчание минута - две. След това започна да говори неразбираеми неща за нас и той затвори. След половин час тя се обади. Вече беше събрала кураж... И така благодарение на Фейсбук страницата, моят мъж се свърза с майка си и през този месец ще пътува за Русия“, добавя Румяна. Дама, намерила близките си: Щастлива съм, успях да открия истината за себе си „Успях да открия истината за себе си. Вече се чувствам щастлив, свободен и завършен човек, след като с помощта на адвокат и с пълномощно от татко (осиновителя), получих копие от делото за осиновяване, т.е. искова молба до съда от осиновителите, характеристики на осиновителите, удостоверение от детския дом (с дата на постъпването ми в дома и на предаването ми на новото семейство), решението на съда за осиновяване и дълго чаканото първично удостоверение за раждане“, разказва дама, намерила близките си с помощта на „Търсим се“. „Първата ми и голяма изненада беше, че не съм родена в Стара Загора, както винаги съм знаела, а в Казанлък. Имената ми също са сменени, но за моя радост датата на раждане е същата. Втората изненада бе, че имам официално биологичен баща. Знаех само, че биологичната ми майка е била ученичка в 10-и клас, когато ме е родила и родителите й не са й позволили да ме задържи. Логично е в акта за раждане да пише баща неизвестен, но не. Благодарение на верни и добри приятели и чрез човек в нужната институция, успяхме да открием информация за цялото семейство. Оказа се, че биологичните ми родители са починали, а по информацията, която по-рано намерихме, имам 3 сестри и един брат, всички по-големи от мен“, разказва щастливата дама. „Отново с помощта на приятели не отне много време да открием две от сестрите ми във фейсбук. Изпратих им покани за приятелство и зачаках. Веднага след приемането, им изстрелях предварително написаното писмо, в което им разкривах коя съм всъщност, а именно тяхната биологична сестра. Няколко часа по-късно получих първия отговор. Оказа се, че не са изненадани и са предполагали моето съществуване. Радваха се, че съм ги открила. Започнаха едни денонощни чатове, тъй като почти всички сме пръснати по света. Всичко това се случи една седмица преди моето връщане в България и тъй като единствено биологичният ми брат живее в бащината къща, отидох да го посетя“, добавя дамата, пожелала анонимност. „Брат ми и цялото му семейство бяха много мили и сърдечни с мен, но по лицето му сякаш бе изписан срамът и неудобството от това, че са ме изоставили. Разказа ми също, че се носят слухове, че има още изоставени деца от семейството, но никога родителите им не са им признали истината. Засега се преброихме общо 8, като само 4 са отгледани от семейството“, признава жената. „Радвам се, че успях да открия истината за себе си и биологичното си семейство. Срещнах едни интелигентни, любезни, мили и сърдечни хора, от които бях приета много добре. Засега не мога да кажа, че ги чувствам много близки, но ми е все по-интересно да контактувам с всички. Надявам се, че за в бъдеще ще се опознаем по-добре и ще запълним празнотата. Аз вече съм завършена личност, знаеща корените си!“, споделя щастливката. Пожелавам на всички ви попътен вятър и развръзки като моята, добавя тя. 21-годишен бургазлия търси родителите си „Имам желание да открия роднините си. Роден съм около 13 юли 1995 г. в град Бургас. Осиновен съм няколко дни след това. Единственото, което знам за биологичната ми майка е, че е била непълнолетна, а баща ми семеен. Бих се радвал много, ако успея да намеря информация за биологичното ми семейство! Моля ви да ми помогнете като споделите публикацията ми с надеждата да стигна до него. Благодаря на всеки един, който ще го направи!“, споделя момчето. Момче търси информация за близките на баща си „Баща ми Валентин Белев е бил оставен в дом веднага, след като е бил роден през 1966 година. Нямам като цяло информация за майката. Знам, че е със сини очи и подчертани контури на лицето. Не е някакво кръгло, защото много прилича на нея. Знам, че биологичната му майка има две деца. Той ги е видял, когато е отишъл на посещение след 2005 година, но тя го е отхвърлила и тогава. Предполагам децата не са с фамилията Белеви, защото тя се е омъжила за друг мъж. Биологичният баща на моя татко не се знае. Той не го е виждал, нито неговата истинска майка му е дала някаква информация, защото не е имало разговор, дори и при този единствен негов опит. Единственото сигурно нещо е, че нейните деца имат сходни черти с мен, особено момчето, което вече е сигурно на 17, а може би и 20 години“, разказва младеж от Бургас. Биологичната майка на Валентин също е от Бургас. Към този момент не зная дали е жива, по-скоро за нейните деца се интересувам, едва ли тя би искала да ме види, споделя момчето. Бих се радвал много, ако успея да намеря информация за биологичното семейство на баща ми, добавя то.