Роденият в Германия теоретичен физик е може би най-признатият учен в света. Формулата му, изразяваща връзката между маса и енергия (E = mc2) е широко известна, макар че едва ли са много хората, които я разбират. Но наследството на Айнщайн се простира далеч отвъд неговите физични закони и необорими теории за Вселената. Безграничното му любопитство, креативност и въображение надхвърлят сферата на науката. Айнщайн е бил дълбоко заинтересован от бъдещето на човечеството и това си личи от мислите останали от него. Ето 10цитата на Айнщайн, които издържат проверката на времето: Въображението е по-важно от знанието. Анонимността не е извинение за глупостта. Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици. Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите. Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище. Информацията не е знание - единственият източник на знание е опитът. Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати. Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали. Нещата трябва да са възможно най-опростени, но не и прости. Страхът или глупостта винаги са били в основата на повечето човешки действия. Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти. Макар в интернет да битуват множество цитати на Айнщайн относно Бог, то гениалният учен със сигурност се отнася скептично към религията. За себе си той казва, че не е атеист, а агностик. Той не вярва в задгробния живот, а религиозните си възгледи определя за най-близки до тези на Спиноза, според когото Бог съществува, но е абстрактен и безличен. Според Айнщайн Бог определено не персонализираният жестокият съдник от Библията. Политическите възгледи на Айнщайн са социалистически. Той е смятал, че концентрирането на голямо количество пари и власт в ръцете на малка олигархия е причина за много от бедите на човечеството. Според ученият основната опасност се криела в това, че капитализмът насърчавал конкуренцията и егоизма, а не солидарността и кооперацията. Въпреки това, Айнщайн смята, че плановата икономика не значи автоматично социализъм. Нобеловият лауреат твърди, че опасността индивидът да бъде потъпкан е реална и на нея трябва да се противодейства. В авторитаризма и тоталитаризма Айнщайн вижда едни от най-големите си врагове. "Безапелационното преклонение към авторитета е най-големият враг на истината.", заявява ученият и по-късно допълва: "Диктатурата означава поставянето на намордник на всеки до пълното му оглупяване. Науката може да процъфтява само в атмосфера на свобода на словото." Айнщайн се е изказвал множество пъти в подкрепа на вегетарианството и пацифизма. Той е бил поддръжник на Ганди и обединението на човечеството в демократична федерация. Последното според него щяло да помогне за мира и разбирателството между всички народи на планетата, които обединени можели да постигнат по-голям прогрес. Едни от проблемите, които тормозели Айнщайн още от началото на миналия век е свързан с посоката на технологичния прогрес. "Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни" и "Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник" са два от най-известните цитати на Айнщайн, допълнени от получилия почти анекдотичен статус: "Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен." Макар медиите винаги да са търсили вниманието на Айнщайн и той да е бил чест гост на светски вечери и обществени събития, ученият заявява: "В ежедневието си съм самотник. Единствено съзнанието ми за принадлежност към невидимата общност на онези, които се стремят към истината, красотата и справедливостта ме спасява от чувството за изолираност." За кредо на своя живот Айнщайн определя фразата, че "Само живот, живян за другите, си струва да бъде живян". / dir.bg