Катя ПЕНЕВА, психолог: С малко повече оптимизъм и решителност можем да решим голяма част от проблемите си и да се настроим позитивно


Мой близък се намира винаги в състояние на напрежение и депресия. Как да му помогна?

Не бихме могли да помогнем на някой щом той не е пожелал това. Добри съвети, приятелска подкрепа. Нищо не е в състояние да промени деструктивното поведение на човек, който сам е решил да затъва в собствената си безпомощност.
Няма човешко същество без проблеми. На всеки един от нас често се случва да се чувства потиснат, да няма настроение, едно и също чувство на постоянно безпокойство да не му дава покой, понякога със седмици, дори и с години. Много бързо сме готови да залепим диагнозата „ депресия“ – така сякаш слагаме карантина на вратата си и доброволно се самоизолираме.
Човешката душа е чувствителна, а тялото ни попива всяка неизразена емоция, превръщайки я в болест. Така, криейки се зад болежките си, искаме да изтрием въпросите в живота, на които нямаме отговор или отлагаме решението им с години. Антидепресанти, алкохол, наркотици, висококалорична храна. Йога, медитация, смирение. Бягство в окултизъм, книги за самопомощ и всичко това с идеята да се почувствате по-добре в тинята на собствените си нерешени проблеми. А болката си тлее и ни изгаря от вътре и въпреки усилията ни да потушим огъня с безсмислени практики, ние още повече повишаваме температурата на човешкото си страдание.
Нямаме право да складираме проблемите си в подземията на душите си. Количествата, които натрупваме, ни закопават още по-надълбоко в собствената ни безпомощност и не можем да дадем път на новите си идеи. Често се случва когато сме намерили решение на един проблем, да се отвори друг и вместо да си починем, отново да сме в състояние на тревожност. Но такъв е животът ни. Много динамичен и постоянно променящ се. Вечно в усещане за безпокойство, угнетени или депресирани, болни и никога щастливи и усмихнати. Струва ли си човек да преживява толкова много болка, когато с малко повече оптимизъм и решителност може не само да реши голяма част от проблемите си, но и да си създаде по-позитивна нагласа, към случващото се в живота. Да приеме нещата такива, каквито са, и да извлече екстракта на лечебната им горчилка.
Какво ме мъчи? Какъв е основният проблем, който не е решен? С коя негативна мисъл си лягам и ставам? Какво искам да се промени, за да се “оправи животът ми”? Все простички въпроси, които не желаем да си задаваме и чакащи отговори, които дават решенията на всяка една конкретна ситуация. Да, понякога пътят към целите ни е дълъг, труден, изморителен и отегчителен, но няма пожелана, непостигната цел. Колкото и да са наранени и окаляни телата ни, винаги ще достигнем до извора, щом веднъж сме тръгнали към него.