На прага на есента - сезона с най-голямото изобилие на плодове и зеленчуци, е подходящ момент да поговорим за връзките между климатичните промени и храната на съвременния човек. Дали и как с приготвянето на храна за трапезата ни влияем върху околната среда? Как да „ограничим щетите", променяйки ежедневни навици като пазаруване, готвене, справяне с остатъците от храна? Поводът да се замислим над тези въпроси е достатъчно важен: променящият се климат през последните десетилетия освен по-различни от обичайните температури и валежи, носи и все по-чести и интензивни екстремни прояви на времето - бури и ураганни ветрове, проливни валежи или суша. Така че всъщност става дума за оцеляването на нас, хората на планетата Земя. На 22 април т.г. в централата на ООН в Ню Йорк започна официалното подписване на приетото няколко месеца по-рано Парижко споразумение за климата, което координира действията на международно ниво след 2020 г. Поради все повече рискове, свързани с промените в климата, не може да се чака с години, време е за действия. При това не само от страна на правителствата и местните власти - всеки от нас може да даде своя принос за решаването на проблеми, породени от климатичните промени. Ако повече хора разбират необходимостта от и прилагат нови ефикасни практики по отношение на храната си, те ще допринасят за ограничаване и на неблагоприятните за климата ефекти от човешката дейност. Климатът на Земята се променя  Чист въздух, чиста вода, чиста храна - жизненоважните за всеки от нас ресурси, за които разчитаме на природата. Смятаме ги за даденост и започваме да ги ценим истински едва когато намалеят. Това е по-видимо за въздуха и водата, но не и за храната в съвременния технологичен свят, където връзката „производител-потребител" се осъществява от толкова много посредници, че е почти неуловима.   Влиянието на времето и климата върху производството на храни е известно от древността: хората наблюдавали природните явления и обобщавали знанията си за влиянието им върху земеделието в предаваните от поколение на поколение народни песни, приказки, поговорки. Например поговорката „Дебел сняг – голям комат" е вид сезонна прогноза: след зима с дебела снежна покривка може да се очаква добра реколта от житните култури и достатъчно хляб за хората.  Преди около 150 години започват системните инструментални наблюдения на времето, въз основа на които се изследва и връзката между климата и земеделските дейности. У нас по данни от наблюденията за температурите, валежите, слънчевото греене и други характеристики на времето, които влияят пряко на земеделието, такива изследвания се правят най-вече в Националния институт по метеорология и хидрология на БАН. Изследванията показват, че освен непосредствени щети поради свързани с промени в климата неблагоприятни прояви на времето – продължителни периоди с високи температури и засушаване, необичайно силни ветрове, гръмотевични бури и градушки, проливни валежи и последващи тежки наводнения, има и косвени такива, които също са сериозен проблем за производителите: разпространяват се нови болести и вредители по растенията и животните, а традиционно отглеждани култури и породи изчезват. Така в много райони може да има спад на произведената продукция, да намалява плодородието на земята и това съществено да затруднява осигуряването на достатъчно и количество, и качество на земеделското производство.  Производство и потребление  Уви, съвременното земеделие не е само пасивен потърпевш от промените в климата. Вече повече от столетие, индустриалното производство и обработката на земеделските продукти оказват все по-голямо влияние върху климата. Хранителната индустрия е една от основните причини за обезлесяването на обширни територии. Добре познат пример е изсичането на дъждовните гори край река Амазонка – важни „поглътители" на парникови газове, които имат съществена роля за промените в климата. Подобно е влиянието на обезлесяването в Индонезия, Филипините, в Африка – най-често заради добива на палмово масло, което присъства във все повече индустриално произведени храни. В същото време, при индустриалното производство на 1 кг говеждо месо, например, се отделят парникови газове, еквивалентни на 36,4 кг СО2, при това без да се включва транспортът до потребителите! Същото количество парникови газове една средна европейска кола отделя при изминаване на 250 км. През последните десетилетия все по-голямо става и свръхпотреблението, влиянието на което върху климата е свързано с необходимата допълнителна подготовка (замразяване, вакуумиране, пакетиране) на все по-големи количества храна и транспортирането й на огромни разстояния. Средният брой километри, които храната „пропътува", за да стигне до нашата трапеза, се е удвоил в последните 30 години! Същевременно, непрекъснато се увеличават количествата и разнообразието на хранителните продукти в магазините, което пък намалява шанса те да се изкупят в срока им на годност. Затова значителна част от тях се озовава на сметищата, където при гниенето им се отделят още парникови газове. В световни мащаби, между 30 и 50% от произведените храни отиват на боклука. Във Великобритания например 18 млн. тона се изхвърлят всяка година, а стойността на „неизяденото" в САЩ е около 48,3 милиарда долара годишно. По данни от Българската хранителна банка у нас всяка година се разхищават над 670 000 тона храна. А само 1/4 от количеството изхвърляни в развитите страни храни би изхранило всички гладуващи по света. Добрите практики  Докато възможностите на хората за намаляване на неблагоприятните за земеделието промени в климата все още са ограничени, то намаляване и ограничаване на неблагоприятните ефекти от нарастващото необосновано потребление и разхищението на храни е напълно възможно. Все повече стават примерите на добри практики за щадящо климата потребление на храни, които всеки от нас може да прилага, като:  ● „Умно" пазаруване – това означава:   - да избираме и купуваме предимно традиционни за района, където живеем (т.нар. къса верига) и сезонни хранителни продукти, тъй като съдържанието на полезни вещества в тях е най-богато. Добри възможности в това отношение дават фермерските пазари, броят на които в София, а вече и в страната, расте. Все повече са и магазинчетата, предлагащи продукти от малки местни производители, и онлайн платформите за доставка на такива продукти;   - да бъдем информирани за хранителните продукти и стоки, които купуваме – да четем етикетите и да избираме тези, които по качество, количество и срок на годност най-добре отговарят на нуждите ни в момента;   - да търсим и предпочитаме продукти и стоки с по-малко опаковки или да съдействаме за рециклирането им. Така не само пестим пари, защото те се включват в цената на продуктите, но и не допринасяме за увеличаващите се „планини" от боклук.  ● Втора група практични мерки можем да имаме предвид, ако разполагаме с двор или градина, където отглеждаме зеленчуци и плодове. Тогава е добре да:  - използваме предимно семена и фиданки от местни сортове - вече и у нас се организират събития за споделяне на семена, пазени и отглеждани от поколения земеделски стопани;  - преоткрием и включим в менюто си местни български „суперхрани" и повече традиционни плодове и зеленчуци;  - използваме компост за обогатяване на градинската почва, включително собствено произведен такъв;  - експериментираме с биодинамичното земеделие.  Важно е да знаем, че ежедневно, докато осигуряваме храната за трапезата си, можем да допринасяме и за намаляване на неблагоприятните ефекти от промени в климата. А когато малките стъпки в тази посока станат ежедневие на все повече хора, ще дойдат и видимите резултати. Земята ги заслужава! https://spisanie8.bg