В същата посока е и промяната в наредба на Министерството на здравеопазването, с която се увеличи броят на профилактичните прегледи за здравно неосигурените бременни жени.
Това са само малка част от дейностите, отчетени в мониторинговия доклад за изпълнение на Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите, както и на общинските планове за действие през миналата година. Документът беше одобрен от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) към Министерския съвет днес. Заседанието беше ръководено от вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова, която е и председател на съвета.
През 2023 г. за първи път държавата финансира мерки за подкрепа на учениците от българските общности в чужбина, включително роми, които са се обучавали зад граница, но са се завърнали в България и продължават образованието си тук. Предвидена е помощ и за учителите, които работят с такива деца. В предучилищните групи със значителен брой деца от други етноси бяха въведени допълнителни часове по български език. Беше осигурена подкрепа за допълнително синхронно обучение от разстояние.
Към началото на учебната 2023/2024 година обаче се наблюдава известен спад в процента на децата, обхванати от образователната система – 94,16 спрямо 94,72 година по-рано.
Предизвикателство остава все още ограниченият достъп на ромското население до здравни услуги. Причина за това са бедността и безработицата, съчетани с ниска здравна култура и висок процент на здравно неосигурени хора. През 2023 г. в решаването на този проблем участваха доброволци и служители на Българския червен кръст, които съвместно с регионалните здравни инспекции, местните власти и здравните медиатори информираха за ползите от хигиената и ваксинациите, включително в труднодостъпни общности и места.
Добра практика в това отношение е включването на здравни медиатори в общински и държавни болници. Към края на миналата година 21 здравни медиатори работят в лечебни заведения в общините Бургас, Димитровград, Дупница, Нови пазар, Казанлък, Самоков и Благоевград. Паралелно с това по места има мобилни лекарски кабинети и лаборатории, предоставят се ваучери за здравословно хранене от детските кухни на деца от 10 месеца до три години.
Високият дял на ромите без квалификация и с ниско образование (89,3%) оказва сериозно негативно влияние върху възможностите за заетост сред тези общности. Въпреки това общините разглеждат икономически неактивните лица, вкл. ромите, като потенциал за пазара на труда и прилагат все повече целенасочени действия за тяхното трайно включване в пазара на труда. Помагат им ромските трудови медиатори и неправителствените организации.
През 2023 г. 4443 роми са включени в групови занимания за професионално ориентиране. В съответствие с препоръка на Съвета на Европейския съюз през миналата година в различни форми на заетост са включени над 27 400 младежи до 29-годишна възраст, над 3500 от които са роми. През миналата година на първичния пазар на труда са наети повече от 12 500 роми.
Проблем остава обособяването на маргинализирано малцинствено население в изолирани махали, което води до социална изолация на жителите на тези квартали, до влошаване на жилищните условия на мнозинството от хората там, до лоша инфраструктура и хигиена, до трудности при осигуряването на обществени услуги на място. Местните власти все още не могат да се справят с незаконните постройки и най-вече да предложат алтернатива при премахването им. В много села има множество необитаеми жилища, но в масовия случай те се намират в неблагоустроени, изоставени и полуразрушени райони с неподдържана пътна мрежа и без канализация.
Най-често общините не заделят средства в бюджетите си за интеграция, а разчитат на изпълнението на проекти с външно финансиране. Положителен пример в това отношение е Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. С нейни средства са изградени 780 социални жилища, което надхвърля значително заложената цел. В по-добра среда вече живеят 1503 човека от маргинализирани групи, включително роми.
Държавата полага усилия за превенция и защита от дискриминация и насилие, основани на расова или етническа принадлежност. През 2023 г. Националният институт на правосъдието организира обучения по тези въпроси за над 1500 магистрати, адвокати и други служители на съдебната система и свързани с темата институции. Продължи също предоставянето на правни консултации в малки и отдалечени населени места.
Предстои одобреният от НССЕИВ мониторингов доклад за изпълнение на Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите през 2023 г. да бъде приет от Министерския съвет и да бъде изпратен за информация в Народното събрание.
На днешното заседание на НССЕИВ беше представен късометражният игрален филм „Хени. Приятелството – смисъл и спасение”, продуциран от Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“ за 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи. Проектът е подкрепен финансово и от държавата. Членовете на Националния съвет се запознаха и с дейността на Асоциацията на власите в България по повод 30-ата годишнина от нейното създаване.