2024 г. е поредният температурен прецедент и надминава дори предишния рекорд от 2023 г. Това не е изолиран случай –
всяка от последните 10 години се нарежда сред 10-те най-топли в историята, което продължава тенденцията на глобално затопляне.
Изминалата година беше безкомпромисна и ни даде представа за потенциала на екстремните метеорологични явления, като наводненията във Валенсия и бурите в Централна Европа, които отнеха животи и нанесоха сериозни материални щети. Въпреки че климатичните рекорди вече звучат познато, не бива да подценяваме сериозността на ситуацията и необходимостта от спешни действия за справяне с климатичните промени.
Колко топла е 2024 г.?
Според данни на европейската агенция Коперник средната температура на повърхността на Земята се оценява на 15,1 °C – с 0,12 °C повече от предишния рекорд през 2023 г. Безпрецедентно е, че годината е с 1,6 °C по-топла от средното за втората половина на 19 век (1850 – 1900 г.).
Впечатляващо е, че 11 от 12-те месеца регистрираха температури с над 1,5°C над прединдустриалните нива. Първата половина на 2024 г. беше особено гореща, като всеки месец от януари до юни поставяше нов температурен рекорд. Втората половина, макар и малко по-хладна, остана втората най-топла след 2023 г., с изключение на август, който беше еднакво горещ и в двете години.
Рекордите не се ограничават само до атмосферата. Средната годишна температура на морската повърхност в извънполярните райони достигна 20,87 °C, което е с 0,51 °C над средната стойност за периода 1991 – 2020 г. Океаните, които поглъщат над 90% от допълнителната топлина от парниковия ефект, показаха рекордно затопляне в горните 2 километра воден слой. Високата температура на морската вода играе ключова роля за екстремните температури по света, освен това допринася за по-силни тропически циклони и други екстремни явления.
Количеството водна пара в атмосферата също нарасна значително – с около 5% над средната стойност за периода 1991 – 2020 г., което е с повече от 1% над предишните рекорди от 2016 и 2023 г. Това увеличение на атмосферната влага води до по-интензивни валежи в някои райони и засушаване в други.
Морският лед през 2024 г. достигна тревожно ниски нива в полярните региони.
В Антарктида, от юни до октомври, количеството лед се задържа на второ място по най-ниски стойности след 2023 г., като през ноември беше регистрирано най-ниското ниво. През февруари, по време на лятото в Южното полукълбо, ледената покривка достигна третото най-ниско ниво в историята на спътниковите наблюдения. В Арктика ситуацията беше различна – до юли количеството морски лед беше близко до обичайното, но след това рязко спадна под средните стойности. При годишния минимум през септември, ледът покри 4,6 млн. кв. км, което е петото най-ниско ниво в историята, макар и значително над рекордния минимум от 3,9 млн. кв. км през 2012 г.
2024 г. е първата година, която преминава границата от Парижкото споразумение от 1,5 °C.
2024 г. отбеляза важен момент в климатичната история, като за първи път средната глобална температура официално премина границата от 1,5°C над прединдустриалните нива, заложена в Парижкото споразумение. Въпреки че това еднократно превишаване не означава автоматично нарушаване на дългосрочната цел на споразумението, която се отнася за 20-годишен период, то е ясен сигнал за бързото приближаване към този критичен праг.
Последиците от глобалното затопляне вече са видими, но трайното задържане над 1,5°C ще доведе до още по-сериозни ефекти. Очаква се екстремните климатични явления като горещи вълни, засушавания, наводнения и бури да зачестят и да се засилят. Това ще окаже значително въздействие върху екосистемите, биоразнообразието и човешките общества.
www.climateka.bg