Със средства, еквивалентни на едва 2,9% (35,7 милиарда долара) от общите им годишни военни разходи, страните от Г-7 биха могли да помогнат за прекратяване на световния глад и решаване на дълговата криза в Глобалния Юг, разкрива нов анализ на Oxfam. Преди дни приключи срещата на върха на Г-7 в Борго Егназия, Италия, на която присъства украинският президент Зеленски, и водеща тема беше войната.
Изкореняването на световния глад във всичките му форми ще изисква 31,7 милиарда долара, а Oxfam изчислява, че справедливият дял на Г-7 в усилията за облекчаване на дълга на най-бедните страни в света се равнява на 4 милиарда долара, общо 35,7 милиарда долара.
„Правителствата откриват, че джобовете им са дълбоки, за да финансират войната днес, но когато става въпрос за спиране на глада, те внезапно са разорени“, каза ръководителят на отдела, изучаващ политиката за неравенство, на Oxfam International Макс Лоусън.
„Говорим за малък ангажимент с потенциал за огромно въздействие. Представете си свят, в който никой не си ляга гладен и където страните от Глобалния Юг могат да влагат пари в държавни училища и болници, вместо в плащания на лихви по дълга. Г-7 има не само средствата, но и моралния и стратегически императив това да се случи“, каза Лоусън.
Гладът нараства бързо на много места, включително в Сомалия, Гватемала, Йемен и Кения, с опустошителни последици. Над 281 милиона души сега се борят с тежък глад и недохранване. Газа е изправена пред една от най-тежките продоволствени кризи в света, причинена от продължаващата атака на Израел и обсадата на анклава. Хората вече умират от глад и лечими болести. Тези смъртни случаи ще се увеличават с по-бързи темпове, освен ако не бъде прекратен огънят и Израел не разреши пълен хуманитарен достъп до палестинската територия, която от десетилетия е под израелска блокада.
Oxfam призовава Г-7 да повтори искането си към Израел да изпълни неотдавнашното решение на Международния съд (МС) за спиране на военните операции в Рафах и разрешаване на достъпа на хуманитарна помощ в Газа. Г-7 трябва също така да гарантира, че техните икономически политики и споразумения с Израел не позволяват с финансирането си геноцид в Газа. Съгласно Конвенцията за геноцида и международното хуманитарно право държавите са задължени да предприемат всички политически, икономически и военни контрамерки в рамките на своите правомощия, за да предотвратят геноцида. Това включва незабавно спиране на износа на оръжия и боеприпаси, които биха могли да бъдат използвани за военни престъпления или да улеснят потенциален геноцид. Това е равнозначно на съучастие. Държавите са задължени да действат за предотвратяване на геноцида.
„Колективният провал на Г-7 по същество даде на израелските военни свободен пропуск да извършват ужасни зверства срещу палестинския народ. Лидерите на Г-7 трябва да направят всичко по силите си, за да се уверят, че има незабавно и постоянно прекратяване на огъня, за да се спре смъртта и разрушенията. Те също така трябва да осигурят пълен и постоянен достъп на хуманитарна помощ през всички сухопътни пунктове и освобождаването на всички заложници и незаконно задържани палестински затворници „, каза Лоусън.
„Г-7 трябва също така да положи всички дипломатически усилия, за да спре по-нататъшната ескалация в Ливан и Йемен – ако регионалната нестабилност ескалира в пълномащабна война, опустошението няма да пощади никого“, предупреди експертът.
Анализът на Oxfam също така показва, че въпреки че страните от Г-7 дължат на страните с ниски и средни доходи 15 трилиона долара неплатена помощ и финансиране за действия в областта на климата, те настояват Глобалният Юг да плаща 291 милиона долара на ден за погасяване на дългове и лихви.
През май папа Франциск заяви, че опрощаването на дълговете на страните, които не могат да ги изплатят, е „въпрос на справедливост“. Страните с ниски и средни доходи сега харчат почти една трета от бюджетите си за обслужване на дългове – толкова, колкото за обществено образование, здравеопазване и социална защита, взети заедно.
Срещата на върха на Г-7 идва след историческото предложение на Бразилия за данъчно облагане на свръхбогатите в световен мащаб под председателството на Г-20. С увеличаването на разликата в неравенството нараства натискът върху световните лидери да увеличат данъците за най-богатите хора и корпорации. Финансовите министри от Г-7 миналия месец обещаха да „работят конструктивно с бразилското председателство на Г-20“ и „да увеличат усилията си, насочени към прогресивно и справедливо данъчно облагане на физическите лица“.
Oxfam изчислява, че по-високите и по-справедливи данъци за милионерите и милиардерите в страните от Г-7 могат да наберат над 1 трилион долара годишно. Г-7 е дом на 1211 милиардери (около 45% от милиардерите в света) с общо богатство от 8 трилиона долара. Тяхното богатство е нараснало със 74 % през последното десетилетие.
„Семействата се борят да получат храна на масата, нашите данъчни системи правят богатите по-богати и решението е очевидно. Г-7 трябва да се ангажира с глобалните усилия, подкрепени от бразилското председателство на Г-20, за увеличаване на данъка, плащан от милиардерите и супербогатите“, каза Лоусън.
Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира – SIPRI – общите годишни военни разходи на Г-7 през 2023 г. са били 1,2 трилиона долара. Канада е похарчила 27,2 млрд. долара, САЩ – 916 млрд. долара, Япония – 50,2 млрд. долара, Франция – 61,3 млрд. долара, Германия – 66,8 млрд. долара, Италия – 35,5 млрд. долара, Великобритания – 74,9 млрд. долара.
Един на всеки десет души по света не е имал достатъчно храна през миналата година, а 281,6 милиона души са изпитвали затруднения в прехраната си. В света има 2735 милиардери, а 1211 живеят в страните от Г-7 (44,3%).
Общото финансиране, необходимо за прекратяване на глада в световен мащаб, следва да се счита за оценка — изкореняването му изисква както финансиране, така и по-дълбоки структурни политики и социални промени, посочва анализът.
източник: www.obektivno.bg