Учениците, които проявяват творческо мислене, постигат значително по-високи резултати от своите връстници в училище. Това сочат данните от глобалния доклад за творческото мислене PISA 2022 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В България 77% от учениците са съгласни или напълно съгласни, че е възможно да се прояви творчество по почти всички предмети, в сравнение с 82% средно за страните от ОИСР.
В страната ни 60 % от учениците споделят, че учителите им дават достатъчно време, за да предложат творчески решения на задачите –над средното ниво за ОИСР. 68% от българските ученици казват, че техните учители ценят творчеството и креативността. За тях е по-вероятно да постигнат добри резултати на теста за творческо мислене, особено при задачи, които изискват оценка и подобряване на идеи – процес на създаване на идеи, който като цяло изглежда по-лесeн, отколкото генерирането на разнообразни или творчески идеи. В това отношение резултатите на българските деца са близки до средните за ОИСР.
Учениците в България имат достъп до часове по изкуство (42%), драма (22%), творческо писане (21%) или компютърно програмиране (42%) веднъж месечно или повече в училище, според техните училищни директори; и съответно 26%, 22%, 20% и 27% от учениците посещават тези часове/дейности веднъж седмично или повече (средни стойности за ОИСР: 27%, 11%, 16% и 17%). Това също се отразява положително на постиженията им.
72% от учениците у нас обичат да знаят как работят нещата, 64% искат да разберат защо хората се държат по начина, по който се държат, а 49% изпълняват задачите дори когато те стават по-трудни, отколкото са предполагали. Тези ученици са се представили значително по-добре на теста за творческо мислене от своите връстници със сходни социално-икономически характеристики.
Над средното за ОИСР е очакването на 15-годишните български деца да завършат висше образование. Тези ученици демонстрират по-силно творческо мислене, отколкото техните връстници, дори след отчитане на резултатите им по математика и четене и социално-икономическите характеристики.
Изследването за творческо мислене се провежда за първи път през 2022 година. То се фокусира върху измерването на онези процеси, които могат да бъдат включени в различни контексти на обучението и решаването на проблеми. Това са учебни ситуации, които изискват въображение и неговото изразяване, като творческо писане или визуални изкуства, както и такива, в които генерирането и подобряването на идеи е наложително за изследването на проблеми или явления или за откриване и създаване на иновативни решения. От България са участвали 6107 ученици от 202 училища от цялата страна в девети клас.
Скалата за творческо мислене за PISA 2022 е ограничена между 0 и 60 точки. При оценяването в Сингапур, Латвия, Корея, Дания, Естония, Канада и Австралия (в низходящ ред) повече от 88% от учениците са достигнали базово ниво на владеене на творческо мислене и по-високо, като средната стойност за ОИСР е 78 %.
В 20 държави обаче повече от 50% от учениците не са достигнали равнище 3 – 64% от българските ученици не са го достигнали. Това означава, че много ученици в тези страни/икономики се затрудняват да измислят подходящи идеи на определените въпроси и много малка част могат да предложат оригинални идеи за познати проблеми.
Изследването е проведено сред близо 700 000 ученици от 81 държави.
Българските деца са най-силни в писменото изразяване, на второ място във визуално изразяване, на трето място са в решаване на социални проблеми и четвърто – на научни казуси. Отново децата от семейства с нисък социален статус са с по-ниски резултати.
Повечето държави, които са постигнали резултати над средните за ОИСР по отношение на творческото мислене, се представят над средното и по математика, четене и природни науки. Но отличните академични постижения не са предпоставка за отлични постижения в творческото мислене.
„Политиките за образование трябва да се базират на данни, за да предприемем такива мерки в образованието, че да са успешни младите хора“, заяви зам.-министърът на образованието и науката Наталия Митева по време на представянето на изследването. По думите й ОИСР успява да създаде ресурси, с които се мери на какво ниво са учениците. „Тези матрици за оценяване могат да ни бъдат добра отправна точка“, подчерта тя.
Данните бяха представени от директора на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование Неда Кристанова. Учители представиха добри практики, чрез които стимулират творческо мислене у учениците.
На представянето присъстваха заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова, началници на РУО, директори на дирекции в МОН и на училища, детски градини и др.