В тази връзка на 9 и 10 май беше организирана визита на секретаря на IPCC д-р Абдала Моксит в София, в рамките на която се проведоха организационни срещи, както и срещи с български учени, включително представители на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българска академия на науките (БАН). Очаква се научната общност да бъде по-ангажирана с работата на IPCC, вкл. чрез номиниране на автори, които имат експертиза и публикации по теми, които се очаква да залегнат в предстоящите доклади на IPCC.
В срещата между Абдала Моксит и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски взе участие и Юлиян Попов като бяха обсъдени възможностите за организиране на научна конференция, която допълнително да стимулира научен дебат по климатични теми на национално и дори регионално ниво, както и потенциалът за сътрудничество с висши учебни заведения, с които БАН традиционно си партнира. В програмата на визитата беше включена и среща със Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който вече е част от подготовката за провеждането на пленарната сесия на IPCC в България.
Пленарната сесия на IPCC в София се очаква да събере около 600 делегати от 195 държави. На форума IPCC ще обсъди и одобри схематичните насоки за структурата и съдържанието на два важни специални доклада, за които е взето решение да бъдат изготвени. Първият е Доклад за изменението на климата и градовете, а вторият – Доклад за краткотрайните климатични фактори.
61-вата сесия на IPCC в София ще постави стратегическата основа на Седмия цикъл на проучване, в който учени от целия свят ще изготвят оценки и анализи за актуалното състояние на климата и необходимите специфични действия за ограничаване на емисиите и адаптация към неблагоприятните въздействия. Този цикъл на работа се очаква да завърши през 2029 г.
За България ще бъде важно осигуряването на принос от наши учени и изследователи, така и приложното използване на резултатите от моделните проучвания на IPCC. Тези резултати и интерпретацията им от българските учени и експерти ще бъдат важни за актуализирането на политики и мерки в областта на изменението на климата.
МОСВ е в процес на подготовка и на допълнителни комуникационни дейности през периода на сесията, които обхващат различни групи заинтересовани страни и акцентират върху основни климатични теми и по-конкретни аспекти от работата на IPCC и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.
За България и световната общност работата на IPCC не само дава възможност за споделяне на най-актуалните научни открития и изводи относно изменението на климата, но подчертава ангажимента на страните към устойчивото бъдеще на планетата. Предстоящата сесия на IPCC в София е важна възможност за България да затвърди своя принос и ангажираност в сферата на изменението на климата, както и да развива своя научен капацитет в тази сфера и да въвлича все по-активно различните заинтересовани страни.
Международният панел за изменение на климата (IPCC) е основан през 1988 г. от Програмата за околна среда на ООН и Световната метеорологична организация (СМО). IPCC предоставя регулярни оценки от научно естество за изменението на климата, въздействието и бъдещите рискове, възможностите за адаптиране и смекчаване. Основните цели на Панела са насочени към подготовката на подробни доклади и предложения, които да запознаят държавите с измененията на климата от научна гледна точка и да предоставя на правителствата на всички нива научна информация, която да използват за развитие на политиките, свързани с климата.