Страната е изправена пред структурен кръстопът преди
присъединяването към еврозоната
На 17 юни 2025 г. Международният институт за управленско развитие (IMD, Швейцария)
публикува най-новото издание на Годишника на световната конкурентоспособност 2025.
Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Центърът за изследване на
демокрацията са национални партньори на IMD за България.
Глобалната картина на конкурентоспособността остава силно нестабилна. Продължаващата
война в Украйна, ескалацията на икономическото напрежение между САЩ и Китай, и
завръщането на протекционистки търговски политики засилиха несигурността на световните
пазари. Европа е под все по-силен натиск по отношение на отбранителни способности,
индустриална база, енергийна сигурност и инвестиционна привлекателност.
България е на 57-о място от 69 страни през 2025 г., като възстановява само една позиция
спрямо предходната година. За сравнение, спрямо 2020 г. България е загубила цели 9 места, а
спрямо 2009 г. – 19, което я поставя сред най-неконкурентоспособните икономики в Европа.
Въпреки това, благодарение на стабилната си търговска позиция в ЕС и силната фискална
дисциплина, страната би могла да навакса това изоставане през следващото десетилетие, ако
спешно модернизира управлението си, засили инвестициите в иновации и да се справи с
критични дисбаланси в работната сила и демографията.
Годишната класация на IMD, оценява страните по четири стълба: икономическа ефективност,
правителствени политики, бизнес среда и инфраструктура. България получава добри оценки за
макроикономическа стабилност, с ниска инфлация, балансиран текущ баланс и едно от найниските нива на безработица в ЕС. Сред силните страни на страната са още достъпната работна
сила, нарастващата цифрова свързаност и растящият износ на ИКТ услуги. България трябва да
превърне стабилността в дългосрочен растеж, като използва предстоящото присъединяване
на страната към еврозоната през януари 2026 г., което предлага рядък шанс за повишаване на
доверието на инвеститорите и за по-дълбока интеграция в европейските производствени
вериги.
Класацията очертава отрезвяваща картина на по-дълбоките структурни слабости, които
възпрепятстват прехода на България към икономика, водена от иновации. Сред тях са
изтичането на мозъци, застаряващото население, дефицитите в управлението и
недостатъчните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Въпреки известен
цифров напредък, България все още е близо до дъното в световен мащаб по наличност на
квалифицирана работна ръка, ефективност на пазара на труда и доверие в институциите.
„Икономиката не може да разчита вечно само на ниските разходи, заплати и данъци“,
предупреждава Руслан Стефанов, главен икономист на Центъра за изследване на
демокрацията. „Без спешни реформи в образованието, иновациите и управлението, еврото
няма да бъде катализатор – то ще бъде пропусната възможност.“ допълва Атанас
Недялков, старши анализатор „Иновации и финанси“ във Фондация „Приложни изследвания
и комуникации“.
Проучването на IMD също така подчертава растящото разминаване между възприятие и
реалност, което може да бъде разчетено и като позитивен знак: бизнес ръководителите
продължават да оценяват „квалифицираната работна сила“ като основен актив на България,
въпреки, че статистически данни показват свиващ се кадрови потенциал и ускоряваща се
емиграция. Това може да е резултат и от по-нови данни, с които предприятията разполагат за
завръщането на квалифицирани кадри в страната. Класацията подчертава нуждата от
координирани национални усилия за задържане на младите хора, съгласуване на
образованието с нуждите на пазара и възстановяване на доверието в институциите

Напиши коментар Коментари

Оставете коментар

Задължителните полета са маркирани със*

Loading...