Един от най-възрастните обитатели на една от най-високите сгради в град Габрово е бившият инженер Христо Христов. На близо 90 години и „все още обсебен“ от това как нещата се нареждат, Христов живее в блока, откакто е построен преди три десетилетия. Блокът е проектиран през 70-те години на миналия век, преди навлизането на стандартите за енергийна ефективност в България, и завършен през 1994 г.
До 2020 г. тази 16-етажна кула беше типична за жилищните сгради, които доминират в силуета не само на Габрово, но и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, течат и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и сух, а сметките за енергия в блока са наполовина на тези, които бяха.
Промяната се свежда до пълна енергийна модернизация на кулата, координирана от Христов. Изискваше се съгласието на всеки жител на блока, за да се продължи – но, невероятно, това беше постигнато. „Последните няколко ни хванаха като бавно печено на шиш“, казва той, използвайки стара българска фраза. „Но тук има 80 семейства и дори при пълно финансиране някои хора разбираемо се нуждаеха от убеждаване“, казва той. — Това са домовете им.
Сега бетонният блок, оставен гол от десетилетия, е добре изолиран, старите му балкони са затворени и е облечен в чисти пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово, кулата сигнализира за началото на бавна промяна към постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на свой ред е част от промяна, случваща се в стотици градове в региона, докато посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни блокове.
Приблизително една трета от българското население живее в жилища, строени по време на комунизма, подобно съотношение като в Чехия и Полша. В Латвия повече от 50% живеят в бившите комунистически блокове, докато в Естония цифрата достига 70%.
източник:BBC
https://www.bbc.com/future/article/20240403-the-race-to-retrofit-europes-ex-communist-housing