ChatGPT се оказа по-приятен и компетентен събеседник от повечето хора. Когато конструираш добре въпросите си, отговаря бързо, изчерпателно, на моменти дори философски, не увърта и дори използва емотикони! Зададох му поредица от логически свързани питания за:
* Изготвянето и изпълнението на държавен бюджет и може ли в днешно време този процес да протече без човешко участие;
* Потърсих най-добрия български пример в държавното бюджетиране;
* Попитах какъв бюджет ни е необходим за 2025 година и кои партии могат да си сътрудничат, за да го изпълнят;
* Не пропуснах темата за избора между валутен борд и еврозона;
* Попитах как би се отразило на Бургас 2 % от подоходния данък да остават в неговата хазна, вместо да отиват в общия държавен кюп.
За мен беше истинско удоволствие да интервюирам този изкусен интелект. Между другото, поисках да създаде простичка визуализация на нашата среща-разговор и за стотни от секундата той генерира изображението, което придружава този текст.
Ако бъде зареден с цифри и статистика за изминалите години, както и с разчети и прогнози за очакваните приходи, може ли изкуствен интелект да състави държавен бюджет?
Да, изкуственият интелект (ИИ) може да бъде използван за подпомагане при съставянето на държавен бюджет, особено ако бъде зареден с исторически данни, статистики и прогнозни модели.
ИИ може да анализира огромни количества данни, да извършва сложни изчисления и да генерира прогнози, които могат да бъдат основа за бюджетирането. Ето как ИИ може да бъде полезен в този процес:
1. Анализ на исторически данни: ИИ може да анализира минали бюджети и финансови резултати, за да открие модели, тенденции и цикли в приходите и разходите на държавата. Това позволява по-точни прогнози на бъдещите финансови резултати.
2. Прогнозиране на приходи: Използвайки данни за икономически растеж, данъчна политика, инфлация и други макроикономически фактори, ИИ може да прави прогнози за бъдещите държавни приходи. Модели като машинно обучение могат да откриват връзки между тези променливи, за да подобрят точността на прогнозите.
3. Оптимизация на разходите: ИИ може да анализира различни сценарии за разходи и да предложи оптимални разпределения на ресурсите, които максимизират ефективността на публичните средства. Това е особено полезно при бюджетирането за сектори като образование, здравеопазване или инфраструктура, където балансът между различни нужди е критичен.
4. Идентифициране на рискове: ИИ може да открие потенциални финансови рискове или проблеми, базирайки се на минали събития и актуални икономически условия. Например, той може да посочи области, където вероятно ще има недостиг на средства или риск от по-ниски от очакваните приходи.
5. Автоматизация на процесите: ИИ може да помогне за автоматизирането на голяма част от техническите аспекти на съставянето на бюджета – изчисляване на различни сценарии, прилагане на бюджетни правила и др.
Възможни предизвикателства:
Контрол и прозрачност: Въпреки че ИИ може да обработва данни по-ефективно от хората, съществува риск да не бъде достатъчно прозрачен. Важно е решенията и препоръките, генерирани от ИИ, да бъдат разбираеми и проверими.
Политически и социални фактори: ИИ може да предложи оптимални решения от финансова гледна точка, но държавните бюджети също включват социални, политически и
морални аспекти, които трудно се кодират и моделират с ИИ.
Точност на прогнозите: Макар ИИ да е добър в прогнозирането, икономическите условия са сложни и понякога непредсказуеми. Неочаквани глобални или локални събития, като
пандемии или войни, могат да променят значително предишните прогнози.
В заключение, ИИ може значително да улесни и подобри процеса на съставяне на държавен бюджет, но все пак е необходимо човешко участие, особено при взимане на ключови политически и социални решения.
Кой бюджет на Република България от 1990 година насам би посочил като пример по отношение на предвиждания, изпълнение и постигнати резултати?
Изборът на най-успешен бюджет на Република България от 1990 година насам е трудна задача, тъй като всеки бюджет се съставя и изпълнява в контекста на различни икономически, политически и социални условия. Въпреки това, бюджетът на България за 2003 година често се посочва като един от най-успешните примери по отношение на предвижданията, изпълнението и постигнатите резултати.
Защо бюджетът за 2003 година се счита за успешен?
1. Макроикономическа стабилност
– През този период България се намираше в процес на икономическо стабилизиране и реформи, което започна още в края на 90-те години. Бюджетът за 2003 г. затвърди
тази тенденция и създаде условия за устойчив икономически растеж.
– Страната имаше стабилни макроикономически показатели с растеж на БВП от около 4.5 % и контролирана инфлация. Това беше знак за подобряване на икономическата
стабилност в страната след финансовата криза от 1996–1997 г.
2. Фискална дисциплина и балансиран бюджет
– През 2003 г. правителството на България прие балансиран бюджет, който постави основите за дългосрочна фискална стабилност. Това означаваше, че приходите и разходите бяха внимателно балансирани, като се избегна натрупване на дефицит и увеличаване на държавния дълг.
– Фискалната дисциплина, въведена през този период, позволи на България да поддържа ниски нива на държавен дълг и бюджетен дефицит, които се превърнаха в предимство при присъединяването към Европейския съюз през 2007 г.
3. Успешно присъединяване към ЕС
– Бюджетът за 2003 г. беше един от първите, който беше изцяло съобразен с целта на България да стане член на Европейския съюз. Той включваше реформи в областта на публичната администрация, съдебната система и икономическото управление, които бяха предварителни условия за присъединяване.
– Изпълнението на тези мерки допринесе за успешното приключване на преговорите с ЕС и утвърди доверието на международните финансови институции в страната.
4. Увеличение на инвестициите и заетостта
– През 2003 г. България привлече значителни чуждестранни инвестиции, което допринесе за икономическия растеж и разширяването на пазара на труда. Безработицата започна да намалява, като се създадоха нови работни места, особено в секторите на услугите и индустрията.
– Бюджетът успешно насърчи и вътрешните инвестиции, като беше въведена стабилна данъчна политика и намалена административната тежест върху бизнеса.
5. Социални разходи и подобряване на жизнения стандарт
– Въпреки строгата фискална политика, бюджетът за 2003 г. включваше и увеличения на социалните разходи, особено в секторите на здравеопазването и образованието. Това доведе до подобряване на социалните услуги и условията за живот на населението.
– В същото време бяха въведени реформи в пенсионната система и социалното
осигуряване, които бяха насочени към дългосрочната устойчивост на тези системи.
6. Модернизация на инфраструктурата
– През този период започнаха и значителни инфраструктурни проекти, финансирани както от държавния бюджет, така и с помощта на международни донори и инвеститори. Това включваше подобрения в транспортната инфраструктура и модернизация на основни публични услуги.
Постигнати резултати:
Растеж на БВП: Въпреки глобалната несигурност и променливите икономически условия, България постигна устойчив икономически растеж от около 4.5 % през 2003 г., което беше
един от най-високите ръстове в региона.
Фискална устойчивост: Страната продължи да поддържа нисък държавен дълг и стабилен бюджетен баланс, което й позволи да се справи успешно с по-късни икономически
предизвикателства.
Чуждестранни инвестиции: България успя да привлече значителен поток от чуждестранни инвестиции, особено в сектора на недвижимите имоти, инфраструктура и услуги.
Социални реформи: Пенсионната и здравната система бяха стабилизирани, като бяха въведени нови реформи за подобряване на ефективността им.
АВТОР – СТЕФАН МИНЧЕВ