Анализ на данни на Евростат, извършен от Европейския синдикален институт, показва, че броят на заетите в производството е намалял с 853 000 души от третото тримесечие на 2019 г. досега. Най-голям брой работни места са били загубени в Полша (-278 000), Румъния (-144 000) и Германия (-129 000). Загубите в Хърватия и Словения представляват 14% от цялата работна сила в преработващата промишленост, което ги поставя пред България (13%) и Чешката република (11%) по отношение на процента на загубите.
Според анализа в България за 4 години са изгубени 79 100 работни места в производството.
Съкращенията, причинени главно от липсата на специална подкрепа за промишлеността на ЕС, последваха десетилетие на относителна стабилност на промишлената заетост. Преходът към устойчива икономика е възможност за промяна на ситуацията, но ЕС се нуждае от индустриална политика, която да защитава и създава качествени работни места, посочват от ЕКП.
Синдикатите призовават ЕС да промени курса си и да отхвърли строгите икономии, а вместо това:
– Да създаде постоянен инвестиционен инструмент на ЕС с достатъчно ресурси за подпомагане на всички държави-членки и региони;
– Да гарантира, че публичните средства подкрепят създаването на качествени работни места и колективното договаряне чрез строги социални условия, свързани с инвестициите, държавните помощи и публичното финансиране;
– Да въведе европейска директива за справедлив преход чрез предвиждане и управление на промените, като водещите принципи са социалният диалог и колективното договаряне.
Генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира: “Работната сила, която захранва европейското производство, е от съществено значение за бъдещия успех на континента. Трябва да се обърне внимание на мрачната реалност, в която са закрити близо 1 милион работни места. ЕС може да промени тази ситуация, като си осигури индустриална политика, в основата на която са качествените работни места. Една успешна индустриална политика признава значението на всички сектори, публични и частни, за успеха на Европа и трябва да бъде правилно финансирана, ефективна и целенасочена, за да има въздействие в дългосрочен план. Планът, който представяме, се основава на тези три компонента.
Първо, необходим ни е инвестиционен инструмент, който да отговаря на мащаба на предизвикателството, пред което е изправена Европа. Второ, въвеждането на строги социални условия ще гарантира, че всеки цент от публичните средства е насочен към защита и създаване на качествени работни места. На трето място, ЕС се нуждае от капацитет за предвиждане и управление на промените чрез Директива за справедлив преход. Наличието на силна и устойчива индустрия е общ интерес на работниците, работодателите и правителствата. Ние ще издигнем нашите решения на Тристранната социална среща на върха на ЕС тази седмица.”
Генералният секретар на IndustriAll Europe Джудит Киртън-Дарлинг заяви: “Промишлените сектори на Европа и техните работници са от основно значение за постигането на решенията за климата, от които се нуждае Европа. Те зависят от инвестиции и целенасочени индустриални политики. Вместо да смекчаваме целите на Зелената сделка в труден политически и икономически климат, трябва да продължим да подкрепяме чистите технологии и да обърнем деиндустриализацията. За тази цел трябва да осигурим макроикономическа политическа рамка, която да създаде пространство за необходимите инвестиции, и трябва да гарантираме, че инвестициите са свързани със социални условия, като например гаранции за добри работни места в промишлеността, по-силен социален диалог и справедлив преход за милионите работници, засегнати от индустриалните промени.
Ето защо индустриалните работници подкрепят Европейската индустриална сделка. Те трябва да са сигурни, че промишлеността разполага с условията, за да изиграе своята роля в осъществяването на Зелената сделка на ЕС и създаването на добри работни места в промишлеността. Това е единственият начин да се гарантира, че работещите ще продължат да поемат ангажиментите по Зелената сделка. Връщането към строгите икономии в Европа би имало обратен ефект. В навечерието на европейските избори е добре институциите на ЕС да вземат под внимание това.”
www.knsb-bg.org