Повечето европейски правителства не успяха да спазят крайния срок за въвеждане на директивата за адекватни минимални работни заплати в националното си законодателство – а някои дори активно работят срещу целите на директивата.
Това обявиха от Европейската конфедерация на профсъюзите дни, след като изтече двегодишният срок за транспониране на директивата – 15 ноември. България също е сред страните, които все още не са въвели в законодателството си изискванията на директивата. Преговорите с работодателските организации и МТСП продължават.
Над 20 милиона души трябва да получат увеличение на заплатите, ако директивата бъде правилно приложена от държавите членки, с минимални заплати, които отговарят на разходите за живот, както и повече работници ще бъдат обхванати от колективно договорени заплати, напомнят от ЕКП.
Съотношението, посочено в директивата, МРЗ да е 60% от медианната и 50% от средната заплата, вече има положително въздействие върху определянето на минималната заплата в много държави членки, сочи изследване на Европейския профсъюзен институт.
Информацията, предоставена от членовете на Европейската конфедерация на профсъюзите, като част от кампанията „Повишаване на заплатите“, показва, че повечето страни от ЕС не са успели да спазят крайния срок за транспониране и дори има „липса на политическа воля“.
От ЕКП дават примери с някои от държавите, в които не само няма действия, но и те са антисиндикални:
Холандия: „Там крайният срок за изпълнение няма да бъде спазен. Още по-лошото е, че законодателството за прилагане, предложено от правителството, не е достатъчно. Не отговаря на изискванията, произтичащи от директивата. Европейската комисия трябва незабавно да предприеме действия и да подтикне холандското правителство да изясни това“.
Франция: „Основният проблем е реалната липса на политическа воля от страна на френското правителство да работи със синдикатите и организациите на работодателите за адекватно транспониране на директивата. Правителството счита, че френското законодателство вече е в съответствие и няма нищо съществено за добавяне или изменение“
Полша: „Няма шанс това да стане до края на тази година. От гледна точка на синдикатите проблемът е преди всичко, че конкретно проектът на Закона за колективните трудови договори не съдържа твърде адекватни разпоредби, които биха могли да подобрят фундаментално покритието при колективното договаряне“.
Чехия: „Правителството, без да се консултира със социалните партньори, въведе изменение в Кодекса на труда, което премахва концепцията за „гарантирани заплати“ за работниците в частния сектор. Това означава, че работещите в него ще получават по-малко, защото новата обща минимална работна заплата ще бъде под настоящата гарантирана минимална работна заплата“.
Люксембург: „Министърът на труда се опитва да подкопае целите на директивата като отваря пътя за хора, които не са членове на профсъюзите, да преговарят за колективни споразумения в отсъствието на профсъюзи с национално представителство. Това всъщност е целенасочена атака срещу профсъюзите от страна на правителството на Люксембург с ясната цел да намали тяхното влияние“.
Латвия: Правителството се опитва да „въведе правото за едностранно оттегляне от колективните договори и да заличи правото за използване на колективен договор като решаващ фактор в конкуренцията при обществените поръчки. Това явно противоречи на целите на директивата за минималните заплати“.
В отговор на констатациите, конфедералният секретар на ЕКП Теа Джарк каза: „Хората, които не могат да си позволят да пуснат отопление тази зима, въпреки че работят усилено всеки ден, няма да разберат защо тяхното правителство не е поставило като приоритет прилагането на директивата за минималните заплати. Тя има потенциала да промени играта, ако бъде приложена правилно, като не само гарантира, че основните ставки на заплащане отговарят на разходите за живот, но и че повече хора се възползват от наистина справедливи заплати, договорени чрез колективно договаряне. Националните правителства трябва да работят със синдикатите, за да изпълнят напълно посоченото в директивата за минималната заплата. Ако продължават да не го правят, Комисията трябва да го наложи. Доверието в ЕК сред работещите се основава на това дали обещанията, които са дали, са изпълнени и имат осезаема промяна в ежедневието им.“