Вулканът Тамбора промени хода на историята. През 1815 г. индонезийският вулкан избухна в най-мощното изригване, документирано някога, изпращайки гигантски облак от частици в атмосферата. Това доведе до глобално охлаждане на планетата и стартира поредица от бедствия.
Това, което последва, беше наречено “година без лято” — температурите по света паднаха, посевите не поникнаха, хората страдаха от глад, пандемия от холера се разпространи, а десетки хиляди загинаха. Въпреки множеството вулканични изригвания, които последваха, Тамбора остава най-голямото изригване на планетата през последните 200 години.
Учените предупреждават, че следващото може да е неизбежно.
„Въпросът не е дали, а кога“, заяви Маркус Стофел, професор по климат в Женевския университет. Геоложките данни показват шанс от 1 към 6 за подобно изригване през този век, каза той пред CNN. Този път обаче светът, в който ще се случи, ще бъде драстично променен — не само по-заселен, но и значително по-затоплен от климатичната криза.
„Следващото масивно изригване ще предизвика климатичен хаос“, подчерта Стофел. „Човечеството няма никакъв план.“
Вулканите са изигравали решаваща роля в формирането на Земята — създавали са континентите, изградили са атмосферата и могат да променят климата. При всяко изригване те освобождават смесица от лава, пепел и газове, включително въглероден диоксид, който загрява планетата, макар и в количества, по-малки от тези, които произвеждат хората чрез изгаряне на въглища и нефт.
Що се отнася до климатичните ефекти, учените обръщат особено внимание на един газ: серен диоксид. При масивни вулканични изригвания този газ може да премине през тропосферата — частта от атмосферата, в която се формира времето — и да достигне стратосферата, слой на около 11 км. над земната повърхност. Там той формира аерозолни частици, които разпръскват слънчевата светлина, като я отразяват обратно в космоса, и по този начин охлаждат планетата. Тези частици могат да обикалят земята в продължение на години.
„Те ще се разнесат по целия свят и ще останат в атмосферата за няколко години“, обясни Алън Робок, професор по климат в Университета на Рутгерс, който е изучавал вулканите повече от десетилетие.
Сателитни данни от съвременни вулкани показват колко серен диоксид се изхвърля. Когато през 1991 г. вулканът Пинатубо във Филипините избухна, той е изстрелял около 15 милиона тона серен диоксид в стратосферата. Това не е било толкова масивно изригване като това на Тамбора, но все пак е охладило планетата със средно около 0,5 градуса по Целзий за няколко години.
„Но за по-старите вулкани нямаме достатъчно данни“, добави Стофел.
Учени работят по реконструирането на тези исторически изригвания, използвайки информация от ледени ядра и дървесни пръстени, които запазват доказателства за минали атмосферни условия.
Има доказателства, че изригването на вулкана Самалас в Индонезия през 1257 г. може да е започнало “Малката ледникова епоха” — период на студено време, продължил стотици години.
„Сега светът е много по-нестабилен“, каза Майкъл Рампино, професор в Нюйоркския университет, който изучава вулканите и тяхното влияние върху климата. „Ефектите може да бъдат още по-лоши, отколкото тези, които наблюдавахме през 1815 г.“