Под мотото „Дух, традиция и бъдеще“ те събраха бивши директори и преподаватели, някои от които на повече от 80 години, с млади педагози, служители от образователни, социални и правни институции, както и студенти, които демонстрираха мини роботи, използвани днес в обучението на деца в нашия град. Така те отпразнуваха заедно eдин век педагогическо образование в Бургас и 60 години Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
С думи на признателност и ефектни видео презентации ръководителят на катедра „Педагогика и методика на обучението“ проф. Румяна Папанчева приветства на сцената изявени личности, дали своя принос към педагогическата наука. Те получиха поздравителни адреси, почетни плакети и по една статуетка във формата на сова – символ на науката и мъдростта.
Празникът се състоя в актовата зала на Факултета по обществени науки и прерасна в импровизиран концерт с изпълнения на странджанска гайда, творби от Моцарт, авторски композиции и популярни хитове – всички в интерпретация на бивши и настоящи преподаватели.
В новия музей „История на педагогическото образование през XX в.“ гостите сякаш попаднаха в машина на времето. На входа му ги посрещна стара черна дъска и дървен чин от миналия век, а в другия край студенти им подаваха очила за виртуална и добавена реалност и им показваха модерни движещи се мини роботи. Младите разпалено обясняваха как децата ги програмират и учат с тях. Възрастните разказваха какво е било едно време.
Лентата за официалното откриване на музея „История на педагогическото образование в Бургас през XX в.“ прерязаха: заместник-кметът по образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики Йорданка Ананиева, ректорът на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – проф. дмн Христо Бозов, деканът на Факултет по обществени науки Тинка Иванова и ръководителят на катедра „Педагогика и методика на обучението“ – проф. Румяна Папанчева.
Музеят е отворен целогодишно за гражданите и гостите на Бургас и съдържа предмети, използвани в училищата през миналия век – табла със стари снимки, документи и важни исторически данни. Разположен е в пинакотеката на Факултета по обществени науки, където могат да се видят ценни картини и стенописи от известни български художници.