Опитът на „Спейс Екс“ за първата частна космическа разходка следващата седмица ще бъде тест за новаторско оборудване, включително тънки скафандри и кабина без въздушен шлюз, в една от най-рискованите мисии досега за космическата компания на Илон Мъск, предаде Ройтерс.
Милиардер предприемач, пенсиониран военен пилот на изтребител и две служителки на „Спейс Екс“ се готвят да поемат на мисия с кораба „Дракон“, който трябва да бъде изстрелян във вторник. Два дни по-късно двама от тях ще се впуснат в 20-минутна космическа разходка на височина около 700 километра.
Досега излизания в открития космос са правили само правителствени астронавти на Международната космическа станция (МКС) на 400 километра над Земята.
Петдневната мисия на „Спейс Екс“, наречена „Поларис Дон“ (Polaris Dawn), ще се движи в овална орбита, преминавайки край Земята на 190 километра, както и на 1400 километра – най-отдалеченото разстояние, достигано от човека след края на лунната програма „Аполо“ на САЩ през 1972 г.
Членовете на екипажа, сред които е милиардерът Джаред Айзъкман, ще облекат новите тънки скафандри на „Спейс Екс“ в транспортната капсула „Дракон“, модифицирана така, че да може да отваря вратата на люка си в космическия вакуум – необичаен процес, който премахва необходимостта от въздушен шлюз.
„Те надхвърлят границите на възможното по много начини. Освен това те отиват на много по-голяма височина, с по-тежка радиационна среда, отколкото ние сме били след „Аполо“, каза в интервю бившият астронавт на НАСА Гарет Райсман.
Мисията е финансирана от Айзъкман, основателят на компанията за електронни разплащания Shift4. Той отказва да каже колко е похарчил, но се говори, че сумата надхвърля 100 милиона долара.
Към него ще се присъединят пилотът на мисията Скот Потийн, пенсиониран подполковник от ВВС на САЩ, и служителките на „Спейс Екс“ Сара Гилис и Анна Менън, старши инженери в компанията.
За „Спейс Екс“, която е пионер в областта на евтините ракети за многократна употреба и скъпите частни космически полети, мисията е възможност за развитие на технологиите, които биха могли да се използват на Луната и Марс.
Далече отвъд защитния балон на земната атмосфера, електрониката и защитата на капсулата „Дракон“, както и скафандрите ще бъдат тествани, докато преминават през части от Радиационния пояс на Ван Алън. Това е област, в която заредени частици, идващи главно от Слънцето, могат да повредят електрониката на сателитите и да повлияят на човешкото здраве.
„Това е допълнителен риск, с който не се сблъсквате, когато просто оставате в ниска околоземна орбита и се изкачвате до МКС“, казва още Райсман.
Космическата разходка е планирана за третия ден от мисията, но подготовката ще започне около 45 часа по-рано.
Цялата кабина на капсулата „Дракон“ ще бъде разхерметизирана и изложена на космическия вакуум. Макар че само двама от астронавтите ще излязат в открития космос, привързани с въжета, целият екипаж ще зависи от скафандрите си за поддържане на живота.
Дни преди космическата разходка екипажът ще започне процес на „предварително дишане“, за да напълни кабината с чист кислород и да премахне целия азот от въздуха.
Ако присъства в кръвта на астронавтите в космоса, азотът може да образува мехурчета, да блокира притока на кръв и да доведе до декомпресионна болест, както при водолазите, които се връщат твърде бързо на повърхността на водата.
Екипажът ще разчита на ултразвуково устройство, за да следи за образуването на мехурчета – един от многото инструменти, които ще бъдат използвани в мисията, за да послужат за десетки научни експерименти. Те ще предоставят на изследователите рядък поглед към това как астронавтите могат да се справят на повърхността на Луната или на други места в дълбокия космос.
И докато безопасността на астронавтите в мисиите на НАСА се контролира стриктно от агенцията, в САЩ няма стандарти или закони за безопасност на космическите полети в частни мисии като „Поларис“.
Представители на „Спейс Екс“ и екипажът на мисията казаха на пресконференция по-рано през седмицата, че са планирали редица сценарии за непредвидени ситуации, ако нещо по време на мисията се обърка, като например изтичане на кислород или неуспешно затваряне на вратата на люка, но без да разкриват подробности за тях.
Райсман каза, че познава екипажа на „Поларис“ и вярва, че членовете му са подготвени да се справят с всякакви неочаквани ситуации. „Няма обаче много място за грешки“, допълва бившият астронавт на НАСА.
/БТА/