Костов посочи, че според формулата за определяне на МРЗ, залегнала в Кодекса на труда, ръстът трябва да е с 15,7%. “На 1 септември министърът на труда и социалната политика трябва да определи минималната заплата за следващата година“, каза още той и припомни, че близо 2200 лв. е средната заплата за първото тримесечие на настоящата година.
„Директивата за адекватните минимални работни заплати и насърчаване на колективното трудово договаряне нямаше да я има, ако не бяхме ние. Най-голямата трудност е политическата нестабилност – това, че до 15 ноември тази година трябва да сме транспонирали директивата, а сме доникъде, за съжаление. В следващите месеци трябва буквално всяка седмица да се работи за транспонирането ѝ по адекватен начин, тъй като там, където колективното трудово договаряне е високо, неравенствата са по-ниски. Там, където има синдикати в България, заплатата е по-висока с 14%, отколкото там, където няма”, каза Костов при откриване на събитието. Той определи директивата като фактор, който ще промени правилата занапред.
„Тя, заедно с другата, която е за равнопоставеност на заплащането, която най-накрая ще изсветли заплатите в предприятията, са двата инструмента, с които синдикатите могат да разширят своето влияние в условията на един несъвършен пазар, за да редуцираме дисбалансите на пазара на труда, които се случват и които ни заобикалят в тази икономика“, допълни главният икономист на КНСБ и каза още, че втората директива допълва първата и оттук нататък заплатата вече няма да е фирмена тайна. „Двете директиви ще ни дадат изключителни лостове за въздействие, договаряне и участие по по-обективен и адекватен начин в целия социален процес и социален диалог“, уточни Костов.
В дискусията по време на форума се включиха и вицпрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите, Георги Петров, председател на Националната федерация на енергетиците, Марина Митова, председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците, лидерите на СФ “Металици” Васил Яначков, на “Метал-електро” Илия Илиев, на Браншови синдикат “Бира, храни и напитки” Красимир Пащрапански, на НФТ “Химия и индустрия” Красимир Кръстев.
“От името на индустриалните федерации бих искала да кажа, че в последно време усилено работим по отношение на това колективното договаряне да стане една от наистина основните форми на социалното партньорство в България. За нас е от изключително значение в момент, в който покритието при колективното трудово договаряне е наистина ниско – около 28%, тази висока цел, която трябва да постигнем. Начините, по които трябва да стане, и в момента се дебатира от тристранна работна група в МТСП“, каза при откриването на форума Цветелина Милчалиева, председател на Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост.
„В дни преди избори ситуацията при нас е отново несигурна. Въпреки всичко ние сме длъжни пред работещите в индустрията да настояваме за това, което казваме, че е наистина най-чистата форма на демокрацията на работното място – именно колективното трудово договаряне. На браншово равнище нещата изобщо не са се променили. За съжаление, има наистина много серизони проблеми – липсата на браншови организации, тяхната разпокъсаност, фактът, че нямаме срещу кого да седнем на масата в много случаи при някои индустрии“, подчерта тя и допълни: „В момента говорим за това, че нямаме изявени страни в диалога, по този начин не можем да вървим към сериозно покритие на колективните договори по предприятия. Европа е вече много по-напред, а ние си говорим все още за нарастващи неравенства, а не за изравняването им“.
Сред учасниците във форума бе и Ненко Салчев, ръководител на отдел „Трудово право и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика. Той посочи, че делът на лицата, обхванати от колективното трудово договаряне в периода 2011- 2023 г., се е повишил с 14,2%, като към 31 декември 2023 г. има 193 сключени колективни трудови договора в индустрията, обхващащи 118 хиляди души. Само в около една трета от колективните трудови договори се договаря минимална работна заплата, посочи той. Механизмите, по които се договарят началните заплати, са различни, като преобладаващият е за твърда сума. В по-малко от 20% в КТД е договорен коефициент от МРЗ, което означава автоматично повишаване.
“Там, където има колективно договаряне, минималната работна заплата е много по-висока, като средната договорена МРЗ е била 1185 лв., когато минималната работна заплата за страната беше 780 лв.”, допълни той. Най-често срещаната договорена стартова заплата е малко над 1400 лв., а най-високата – 1560 лв., стана ясно от думите му.