Новата законодателна инициатива цели да сложи край на безконтролното събиране на дългове и да защити гражданите от тормоза на събирачите
Парламентарната група на БСП – Обединена левица внесе в Народното събрание нов закон за защита на българските граждани от колекторските фирми, който беше представен от Мая Манолова. Законопроектът поставя началото на цялостна регулация в една чувствителна и до момента почти нерегулирана сфера – събирането на потребителски дългове от трети фирми по извънсъдебен ред.„Повече от 30 години колекторските фирми действат без правила и без регулации. Гражданите са подложени на системен рекет. Това трябва да спре“, заяви Габриел Вълчев от БСП – Обединена левица при внасянето на законопроекта.Според официални данни на БНБ, към края на миналата година обемът на необслужваните кредити в страната е достигнал 3.81 милиарда лева. От тях 876 милиона лева се събират от колекторски фирми, което представлява близо една трета от общия обем. Впечатляващо е, че 65% от събираните вземания са към банки и небанкови финансови институции, но също така 23% са задължения към мобилни оператори, а останалите са към застрахователи, комунални доставчици и лизингови компании.Припомняме, че от Изправи се.БГ – гражданската платформа на Мая Манолова представиха законопроекта си за защита от колектори още през 2020г. като след това последователно са внасяли предложенията си в различни парламенти, а през миналата година поставиха законопроекта си като важна част от законодателния си пакет за защита на потребителите, който включваше 7 закона, включително и закона за частния фалит, за таван на надценките на хранителните стоки и таван на банковите такси.„Всъщност тези 800 000 случая на годишна база, които се събират от колекторските фирми, се събират без всякакви правила, без регламент и без контролен орган, разбира се, който да проверява абсурдните практики, които използват колекторските фирми.“ – изрази възмущението си Мая Манолова и предложи създаване на регистър на всички колекторски фирми, които ще могат да оперират само при наличие на определен минимален капитал и при доказана репутация – управителите и ангажираните със събиране на дългове няма да имат право да бъдат лица с влязла в сила присъда.В закона се въвеждат и ясни правила как да се осъществява контакт с длъжника. Събирането на дългове ще може да се извършва само писмено или по телефон, като изрично се забраняват посещения по домовете или на работните места на длъжника. Освен това, фирмите няма да могат да звънят през нощта или в почивни дни, а всякакви опити за притесняване на близки, разлепване на обяви и други унизителни действия ще бъдат строго забранени.Важен елемент от законопроекта е, че още при сключване на договора между потребител и кредитор, трябва изрично да бъде упоменато дали вземането може да бъде предадено на колекторска фирма и коя е тя. При липса на такова съгласие, това няма да е възможно.„Създаваме възможност длъжникът да възрази чрез електронен формуляр – ако счита, че дългът е погасен по давност или сумата е неоснователна. В този случай събирането се прекратява, докато спорът не бъде решен от съд или помирителна комисия“, обясни Манолова.Още една важна мярка предвижда задължение на кредитора да уведоми длъжника преди да продаде дълга на колекторска фирма, като му даде възможност да го погаси на същата стойност, на която се предлага на третата страна. Това се прави с цел да се предотврати масовата практика, при която дългове на стойност 1000 лв. се изкупуват от колекторите за под 100 лв., но след това се натоварват с неимоверни разходи длъжниците.Законът също така забранява препродажбата на дългове между няколко колекторски фирми и ограничава възможността да се събират задължения за битови сметки към така наречените „естествени монополисти“ – комунални компании или мобилни оператори. В момента част от мобилните оператори дори изискват предварително плащане на такса от 8% от стойността на дълга, която покрива „услугите“ на колектора – практика, която ще бъде премахната.Законопроектът включва още значителни санкции от 5% от оборота колекторските фирми при нарушения и закриването им при трето нарушение по отношение на потребителите.